Чикаго: Не всичко е пари?

Чикагският симфоничен оркестър, казват, бил в челната петорка най-добри световни състави от този род. Винаги съм се питал кои ли оркестри заемат осемнадесето или деветдесет и шесто място например в една такава топлиста? И дали някой от тях е бил квалифициран от лондонския "Дейли Телеграф" като "кралят на оркестрите"? Последното определение е цитирано с небезоснователна гордост в една луксозна програма, анонсираща далеч по-луксозни неща. Те се случват там някъде, отвъд океана, край езерото Мичиган в щата Илинойс.
Китното градче Чикаго... Ама наистина е било такова преди има-няма два века. Шестстотин жители са го населявали през 1833 г. Оттогава изтече много или малко вода, въпрос на гледна точка. Усещам, че подех тон на очевидец и бързам да заявя, че нито съм на библейска възраст, нито съм посещавал Чикаго. Поправимо е и като първа стъпка предприемам въображаемо пътуване в западна посока. Реалното се свързва с куп главоболия по разни визи, декларации, самолетни билети и естествено нужните средства за тяхното осигуряване. Няма да споменавам за Щастливеца, което не ще ми попречи да се чувствам по-малко щастлив.
От какво? Например от това, че Чикагският симфоничен оркестър посрещна своя юбилеен 40-и сезон в нов дом. Нарича се Симфоничен център - музикалното сърце на Чикаго. Почувствайте неговото туптене! - ни препоръчват още на първа страница в любопитната програмка, която не е зле да бъде прочетена, а може би дори анализирана от заинтересовани люде. Всеки изкушен във "високите" жанрове на музиката би получил световъртеж от съблазните, обещани в рамките на един сезон, полусезон, месец, седмица. Ентусиазмът да зарежеш всичко и да полетиш към Чикаго се охлажда, когато стигнеш до края на изчетената с жар книжка. Там са поместени кокетни таблици с цените на билетите. Проучваш положението, пресмяташ годишния си доход, захвърляш програмата с омерзение и се утешаваш, че не всичко е пари, приятелю!
Не е, но парите никога не са излишни, особено ако ще ходим на симфоничен концерт в Чикаго. Най-евтиният билет в галерията струва 10 щ. д., най-скъпият в ложа - 175 щ. д.! В партера цените са между 20 и 84 щ. д., на първи балкон - от 73 до 91 щ. д., на втори балкон - от 33 до 48 щ. д. Терасата (откъм гърба на изпълнителите) предлага 200 места срещу 38 - 60 щ. д. Една много гъвкава система на ценообразуване, съобразена с най-разнообразните покупателни възможности в широкоспектърния социален диапазон. Подробно и достъпно е обяснено как можете да станете абонати. Ще получите най-добрите места с 20% отстъпка. Ако случайно изгубите билета си (меломаните са разсеяни хора), не е никакъв проблем за паметта на компютъра! Предвидени са облекчения за учащи и пенсионери. Уточнява се: на 63 години и по-възрастни. Учтивата формулировка е Senior citizens. Те могат да получат билети за 12.50 щ. д. (cash only) в деня на пожеланото събитие. За всичко е помислено, включително как може най-бързо и удобно да се стигне до новия симфоничен център. Уверяват ни, че това е удивително лесно дори с помощта на публичния транспорт. Не се съмнявам, което трудно би казал друг, прибягвал понякога до приключението да се вози на софийски тролей.
Какво ли представлява този споменат неведнъж Симфоничен център? В програмата е отпечатана радваща окото скица на огромен нов комплекс, състоящ се от: а) оркестрова зала; б) зала за камерни концерти ("Бънтрок хол"); в) учебен център; г) образователно и административно крило; д) ротонда; е) аркада; ж) парк - "един малък градски оазис"; з) съвсем не на последно място - нов ресторант "Рапсодия" с 250 места. Така е - само с духовна храна не се живее, а колко приятно е след възвишена среща с голямото Изкуство да подкрепиш изтощения от емоции организъм! Особено ако заведението, наречено тъй поетично, предлага "американско меню с европейски акценти"...
Концертите на Чикагския симфоничен оркестър предлагат по-скоро европейска програма с американски акценти. И без никакво съмнение - на световно равнище! До това равнище съставът се е извисил благодарение на постоянното сътрудничество с някои от великите диригенти. Особена заслуга имат двама музиканти от унгарски произход - Фриц Райнер и Дьорд Шолти. Шолти беше начело на Чикагските симфоници почти четвърт век. Запазвайки и доразвивайки традициите, той успява да оформи собствена физиономия на оркестъра - нещо трудно за постигане при съвременните стандарти, наложени от звукозаписната индустрия. След оттеглянето си като музикален директор в Чикаго през 1991 г., Шолти продължи работата със "своя" оркестър като негов почетен диригент до смъртта си. Престижното място беше заето от Даниел Баренбойм и това разочарова мнозина, зарадвани от избора на Пиер Булез за главен гост-диригент на Чикагските симфоници. Те имаха редкия шанс да бъдат ръководени от трима знаменити мъже: Баренбойм, Булез, Шолти. През септември миналата година останаха двама. Оркестърът осиротя без Шолти и трябваше в траур да открие миналия сезон на 4 октомври. Сезонът продължи девет месеца до 6 юни и съдържаше 114 (сто и четиринадесет) концерта. При най-грубо пресмятане това означава, че музикантите свирят през ден (по-рядко) и през вечер (по-често). А точно една трета от тези 114 концерта дирижира Даниел Баренмойм. Както винаги - неуморим! Енергичният 56-годишен евреин, роден в Буенос Айрес, дирижира, свири на пиано (сам или с приятели - все елитни изпълнители), нерядко прави и двете заедно. Как ли издържа?
Малко факти: месечен календар на Баренбойм в Чикаго. 22, 23, 24 януари - световна премиера на "Exody" от Харисън Бъртуисл и Бетховеновия цигулков концерт със солист Ицхак Пърлман. 25 януари - камерна вечер с Пърлман. 29, 30, 31 януари и 3 февруари - диригент на симфониците с Осма на Бетховен и Седма на Брукнер. 5, 6, 7 и 10 февруари - Втора на Бетховен, Шеста на Чайковски и между тях "Алегро Скореволе" от Елиът Картър. 8 февруари - рецитал като пианист с Бетховен и Дебюси. 12, 13, 14 февруари - диригент на световна премиера ("Елегия" от Раими), камерния концерт на Берг и "Ероика" на Бетховен. 17 февруари - Баренбойм дирижира Чикагския общински или градски (Civic) оркестър. Да, имат си и такъв, в него свирят млади хора, а входът е свободен за разлика от изявите на симфониците. 18, 20 и 22.II - солово участие с I клавирен концерт на Брамс в симфонична програма, дирижирана от Зубин Мета. Може би като разтоварване на 19 и 21 февруари Баренбойм отново вдига диригентската палка за Трета и Четвърта на Бетховен.
Това е! Следва заслужена почивка, но само за Чикаго, тъй като Баренбойм поема пътя към Берлин. Там се явява музикален директор на "Щатсопер". Точно след три месеца е отново в Чикаго и продължава с Трета и Четвърта на Бетховен (22 и 23 май). На 24 май съпровожда баритона Томас Хампсън в песни от Малер. Следват три концертни изпълнения на операта "Фиделио", Шеста и Седма на Бетховен (два пъти). Сонатна вечер с цигуларя Максим Венгеров (1 юни, програма: Моцарт, Брамс, Чайковски). За финал (4, 5, 6 юни) афишът гръмко гласи: Баренбойм дирижира Бетховен от пианото! Не го прави за първи път. В три последователни вечери - пет клавирни концерта като солист и диригент. Бонус е разкошната ария "Ah! Perfido" на Бетховен с Джейн Ийглън (нашумяла английска певица, която на третия концерт солира и в "Четири последни песни" от Рихард Щраус). Естествено, пак под палката на Баренбойм - още една "екстра".
Много Бетховен - всички симфонии, клавирни концерти, цигулковия, единствената опера, че и ария! Има още: всички квартети и сонати за цигулка. Да не би по повод някаква кръгла годишнина? Нищо подобно - просто интеграл(и). По-интересно ми се струва да видим в каква комбинация се поднася познатият автор. Още началото с Девета симфония издава стремеж покрай любимия Лудвиг Ван да се представя на традиционно консервативната американска публика музика, създадена през отиващия си ХХ век. "Симфония на псалмите" от Стравински заедно с Деветата, Берг (Три пиеси и Камерен концерт), Картър, Бъртуисл, Раими. Формулата Бетховен + съвременна музика се използва и в камерните концерти. Сонатите за пиано и цигулка (10 на брой) в изпълнение на Ане-Софи Мутер и Ламберт Оркис са разнообразени с творби от Веберн, Шьонберг и Арво Пярт. 16-те струнни квартета и голямата фуга опус 133, изсвирени за 8 вечери от елитни състави (квартетите Емерсън, Токио, Гуарниери и Джулиард) съжителстват с музика от Айвс, Такемитсу, Шостакович, Барбър, Форе, Берг, Веберн, Рим. Изводът: когато познати и любими произведения звучат редом с не толкова "сетивни" творения, нищо чудно последните да отворят ушите и сърцата на по-широка аудитория за тъй непонятната й музика на ХХ век. А то не било страшно и дори ми хареса! Я да отида пак... Стават и такива неща.
Прави впечатление, че в концертите на Чикагския симфоничен оркестър една и съща програма се повтаря три, четири, дори пет пъти в няколко последователни вечери. Това е съобразено с интереса на публиката, а и с клаузите в договорите на поканените артисти. Подобна практика е непозната в България, но си струва да се помисли най-малко как да бъде облекчена залата на Софийската филхармония. Тя почти всеки четвъртък е претъпкана - яйце да хвърлиш, няма къде да падне... Насядалите по стъпалата на втория балкон неведнъж са ме затруднявали като репортер, устремен към радиокабината за директни включвания. Та ако ръководството на първия ни оркестър се реши да повтаря най-интересните концерти, проблемът да се редиш на километрични опашки за абонаментни карти ще отпадне. Или има други проблеми?
Възможно е - у нас проблеми дал Господ. Положително такива съществуват и за американците, но май са в по-друго измерение. Проблем е да се открие в листата с ангажираните само за един сезон артисти такъв, който да не е първокласна "звезда". В най-лошия случай това ще да е някой "изгряващ" млад музикант, около чието име рекламният шум още не е набрал скорост. Допускам, че така стоят нещата с двама диригенти, избрани да застанат пред Чикагския симфоничен оркестър: Кристофър Уилкинс и Уилям Единс. Свирили са американски автори (Барбър, Рахманинов - "Рапсодията по Паганини", писана в Америка, Копланд, Ревуелтас, Бърнстайн). Още трима почти младежи, но по-известни, са поканени да дирижират симфонични концерти в Чикаго: Марк Уиглсуърт, Франц Велзер-Мьост и Даниеле Гати. От по-старите си заслужава да спомена Михаел Гилен и Херберт Блумстед. Лейф Сегерстам е дирижирал през декември световната премиера на собствена композиция, наречена "Февруари" в програма със скандинавска музика: клавирния концерт на Григ със солист Игнат Солженицин, Шеста симфония на Нилсен и "Финландия" от Сибелиус. Под палката на индуса Зубин Мета са прозвучали две програми - три пъти Вагнер/Хиндемит/Брамс и четири пъти Брукнер/Джордж Кръмб. Главният гост-диригент на Чикагските симфоници Пиер Булез също поставя две програми: от 23 до 28 април кларинетния концерт на Елиът Картър и Първата симфония на Малер (пет пъти), до 5 май - Равел/Лигети/Месиан/Русел.
Струва си да изброя без никакъв коментар деветте световни оркестъра, поканени само за един сезон в Чикаго: Берлинския немски симфоничен оркестър с Владимир Ашкенази, Лондонския симфоничен оркестър с Колин Дейвис, израелските филхармоници със Зубин Мета, Амстердамския Концертгебауоркестър с Рикардо Шайи, Руския национален оркестър с Михаил Плетньов, бирмингамските симфоници със Саймън Ратл, оркестрите на Сан Франциско с Майкъл Тилсън Томас, Хюстън с Кристоф Ешенбах, Метрополитън опера Ню Йорк с Джеймс Ливайн. И още много други блестящи имена на пианисти, цигулари, челисти, певци, триа, квартети. Поп, Уърлд, Джаз - 14 концерта под покрива на Новия симфоничен център в Чикаго. Блазе им!
Май не остана място за обобщение и поука. Пък има ли смисъл?
Пламен Петров