Балкански сюжети

Блаженият кардинал Алойзе Степинац
Когато през 1941 година хърватският фюрер Анте Павелич с благословията на оберфюрера в Берлин сътвори усташката Независима хърватска държава, освен военно-политическа благословия той получи и духовна. Фюрер на усташки език е поглавник. Та когато поглавник Анте Павелич се запретна да изчисти от националното хърватски тяло всичко еврейско, сръбско и циганско, с Божия помощ го благослови тогавашният католически архиепископ на Загреб Алойзе Степинац. В събота миналата седмица на литургия под открито небе пред 300 хиляди хърватски католици в Мария Бистрица край Загреб папа Йоан Павел Втори обяви Алойзе Степинац за блажен.
Селско момче, роденият през 1898 г. Алойзе Степинац през Първата световна война е мобилизиран в австроунгарската армия, ала запален от югославската идея, сменя фронта и през 1918 г. възторжено приветства първообраза на Югославия под името "Кралство на сърби, хървати и словенци". Югославският ентусиазъм на Степинац бързо изстива, когато става ясно кой свири първа цигулка в новата многонационална държава. Сърбите, естествено. През 1930 г. Степинац е ръкоположен за католически свещеник, през 1937 г. е вече архиепископ на Загреб. Още преди Югославия официално да е капитулирала пред нахлулите германски дивизии, архиепископът приветства независимата хърватска държава и приема в резиденцията си в Загреб поглавника Анте Павелич, за да го благослови. Не вече езикът, а кръвта щяла да говори - с тези думи след това Степинац информирал хърватския клир за възтържествувалата нова ера. Днес казват, че като научил за масовото клане на евреи, сърби и цигани, се бил отвърнал от поглавника си и дори го бил порицал. Не било официално, нито на много висок глас, ала някои го чули. Освен това в една проповед от 1943 г. изрично споменал, че евреи, сърби и цигани също били чада Божии. Казват още, че към края на войната в едно писмо дори нарекъл усташкия концлагер "Ясеновац" ни повече, ни по-малко, а "петно върху честта на Хърватско". Нещо повече: че много пъти си затварял едното око и даже око и половина, когато сърбин или евреин приемел католическа вяра, за да отърве ножа. Така погледнато, Степинац е бил донякъде ангажиран с финалната третина от рецептата на Анте Павелич за разрешаването на сръбския проблем на първата хърватска независима държава: "Една трета ще избием, една трета ще изгоним, една трета ще направим католици." За всичко това и за още нещо на 3 октомври папа Йоан Павел Втори извиси Алойзе Степинац в ранг "блажен".
Това още нещо е мъченичеството на Алойзе Степинац в ръцете на югославските комунисти-безбожници след ранната гибел на първата хърватска държава през 1945 г. Анте Павелич отървава кожата, като се приютява до края на дните си в Мадрид под крилото на испанския поглавник Франко. Алойзе Степинац обаче остава в Загреб и през 1946 г. комунистите-безбожници ей така, за нищо, го осъждат на 16 години затвор. Цели пет години Степинац изкупува в затвора Лепоглава благословията си за Анте Павелич и флирта си с най-свирепия режим сред сателитите на нацистка Германия. През 1951 г. го оставят да изтърпи остатъка от присъдата си под формата на домашен арест в родното си село Крашич, където през 1960 г. почива. Казват, че комунистите го отровили. За ужас на Тито Ватиканът още през 1952 ръкополага Степинац за кардинал. От събота миналата седмица кардиналът е блажен. На лично място сред знатните гости в Мария Бистрица бе естествено хърватският президент Франьо Туджман. Може би се знае с блажения Степинац от годините, когато е бил началник отдел затвори на Титова Югославия. Остава още извисяването на Степинац в ранг на светец, ала за този ранг регламентът освен мъченичество изисква извършването на поне едно чудо.
Някой да пита още, защо в 1991 г. на сърбите в Краина и Славония не им се живееше във второто издание на независимата хърватска държава?

Жерминал Чивиков