Аз съм за конфликта
Разговор с Франц Ксавер Онезорг,
интендант на Кьолнската филхармония


Вечно усмихнат, с късо подстригана брада, пооредяла руса коса и кръгли очила с тънки рамки, 50-годишният Франц Ксавер Онезорг на пръв поглед прилича на мнозина интелектуалци от своето поколение, на онези някогашни бунтари от 1968 година, които постепенно се интегрираха в системата и днес, откъм университети, издателства и културни министерства, в значителна степен формират германския интелектуален живот. Онезорг излъчва мека дружелюбност и внимателно изслушва събеседника си, като не забравя онези дребни, но ефектни жестове, подчертаващи интереса и добронамереността му: кима с глава, повдига вежди, вмъква по някой комплимент. Тази социална адекватност едва ли е само вродена - Онезорг е учил мениджмънт и маркетинг, а общуването с журналисти за него е не само жизнено важно всекидневие, но очевидно и добра тренировка по комуникативност. Все пак, иззад това приятно лично присъствие, от време на време пробиват и металните, отсечени фрази на професионалния мениджър, който борави с десетки милиони и си е спечелил авторитета на най-успешния музикален предприемач в Германия, ако не и в Европа.
Онезорг: Ако един конфликт способства за разрешаването на определен проблем, аз съм за конфликта, признавам си. Не мога и не искам да бъда всеобщ любимец, такава институция като нашата филхармония винаги е заплашена от различни опасности, които съм длъжен да предотвратявам и логично влизам в конфликти с много хора, на които се налага да казвам нещата в очите.
Франц Ксавер Онезорг, "Кралят на Кьолн", както го нарече един вестник, управлява уникална концертна зала с 2200 места, където годишно се провеждат над 400 концерта и други прояви. Неговият екип от 50 души продуцира между 100 и 120 от тези прояви - останалите са продукции на частни импресарски агенции и на Западногерманското радио и неговите ансамбли. Онезорг и сътрудниците му издават освен това в 120-хиляден тираж обемистия каталог на филхармонията и според самия интендант се опитват да бъдат не само административно и творческо ръководство на филхармонията, но и нещо като "предприятие за услуги". Какво означава това, попитах.
Онезорг: Вижте, когато някой наистина обича музиката, нашата работа е да му я доведем тук, в Кьолн, при това да му предложим най-доброто. И още: хората идват на концерт в свободното си време. Тоест отделят от своето време и от своите пари, за да преживеят нещо, което им помага във всекидневието. Ето защо аз вярвам, че трябва по всякакъв начин да се грижим за тези хора, което означава, че билетите трябва да са финансово достъпни и да се купуват без усилие. Със същата цел създадохме и фирмата "Кьолн Тикет", която продава билети в няколко бюра, свързани помежду си в компютърна мрежа. В тези бюра билетите могат да се поръчват дори по телефона - достатъчно е да се посочи номерът на кредитната карта и билетите ще ви бъдат изпратени по пощата. Освен това билетите важат и за целия градски транспорт в Кьолн и околностите, сиреч няма нужда да давате пари за автобус, или пък да се качвате на колата си. Работим много с фотографии, защото искаме публиката да види какви прекрасни музиканти идват да свирят в Кьолн, с каква всеотдайност те се посвещават на музиката си. Стараем се това да са именно снимки, които ги показват "в действие", по време на концерт, а не някакви неизразителни паспортни снимки. С други думи, достъпността на билетите - физическа и финансова - както и цялостната комуникативност на нашата дейност дават отлични резултати. Редовният посетител на филхармонията идва годишно на 8-9 концерта, а това е страшно много, ако сравните цифрите с данните от други градове.
Комуникативната концепция е в основата на успеха, а осъществяването на тази концепция е заслуга на целия екип, непрекъснато подчертава Онезорг, привидно умаловажавайки собствената си роля. На него не му и трябва да се хвали - възторжените отзиви за небивалия възход на Кьолнската филхармония и за работата на нейния интендант са предостатъчно. Как самият той приема подобни оценки?
Онезорг: Най-напред трябва да кажа, че гледам да поддържам дистанция към онова, което вестниците пишат за мен - независимо дали е добро или лошо. Човек трябва да се вслушва в собствената си самооценка. Ще ви призная, че лично аз не смятам работата си за нещо кой знае колко особено. Просто много обичам музиката, имам добро образование, учил съм и мениджмънт, и маркетинг, а в самото начало завърших музика със специалност флейта. Самите музиканти са много доволни, когато имат насреща си човек, който им помага с успех да предложат на публиката резултатите от своя труд.
Световните звезди на класическата музика действително вече броят Кьолн сред най-изисканите адреси и повечето от тях са редовни гости във филхармонията на Онезорг. Той самият отдавна си е спечелил славата на великолепен домакин. Нещо повече - злите езици твърдят, че интендантът лично се грижи за звездите, включително до най-дребните подробности.
Онезорг: Естествено, трябва да проявявам въображение, за да осигуря приятен престой в Кьолн за тези хора, които като номадите обикалят света. Например, да се погрижа след концерта да могат прилично да се нахранят, а не да се окаже, че кухнята на този или онзи ресторант току-що е приключила. Това са всекидневните ни проблеми: да им осигурим хотелска стая, която е по-далеч от асансьора, за да имат възможност следобеда да си починат малко, да не ги тревожи персоналът... С много музиканти вече поддържам и чисто лични отношения, някои дори са мои приятели, а това много помага за съставянето на програмите ни. Защото само с пари тази работа не става, да не говорим, че и парите ни са все по-малко. Тоест необходими са и много усилия, за да привличаме в Кьолн такива големи имена като пианиста Алфред Брендел, или квартета Албан Берг, който се установи в Кьолн, или пък виенските филхармоници, които ни посещават два пъти годишно. Абсолютно вярно е, че се грижа и за много дреболии. Защото за един музикант животът и пътуванията се състоят тъкмо от такива дреболии. Серджо Челибидаке например не можеше да се качва по стълбища и не обичаше да го спират на всяка крачка, тъй че очевидно му трябваше определена закрила и някакво сигурно, частно пространство. Не само с Челибидаке беше така - в много случаи аз се грижа именно за такива неща и дори имам специален пропуск за летището, за да взимам някои музиканти директно от самолета, да им помагам за ръчния багаж или за инструментите. В крайна сметка, това е и въпрос на гостоприемство и аз съм длъжен да отделя време, колкото и да съм зает.
Гостоприемство, но и реален делови интерес - тази комбинация е част от рецептата за успеха на Франц Ксавер Онезорг. Защото финансирането на стотиците концерти годишно е икономически висш пилотаж. Кьолнската община отпуска субсидии от 5 милиона марки, но ако допреди десетина години тази сума покриваше административните разноски с остатък от 40 процента, днес тя стига само наполовина. Тоест, за да се привличат звезди, необходими са спонсори, повече публика и не на последно място - изгодни договори с изпълнителите. За спонсорите и за увеличаването на публиката Франц Ксавер Онезорг се грижи повече от добре. Междувременно продажбата на билети е утроена, годишно във филхармонията влизат 650-660 хиляди души, а оборотът й възлиза на 20 милиона марки. Но без личните връзки на интенданта с много от изпълнителите част от най-привлекателните концерти сигурно биха излезли доста солено на организаторите и на публиката. Самият Онезорг с удоволствие разказва за близостта си с някои от звездите.
Онезорг: За единия вече стана дума: Серджо Челибидаке. Още през 1978 година, когато поех поста в Мюнхенската филхармония, аз убедих Челибидаке да дойде при нас. После той искаше да напусне и аз му казах, че ако той напусне, напускам и аз. Колкото и да е странно, от този проблем възникна едно приятелство. В резултат - освен в Мюнхен, Челибидаке най-често е дирижирал именно тук, в Кьолн. Друг такъв човек е Гидон Кремер, с когото се познавам вече близо 22 години. Навремето бях негов личен мениджър и му помагах в организирането на един музикален фестивал. Тъкмо тогава установихме, че помежду ни съществуват много общи неща и постепенно се сприятелихме. Това, естествено, намира израз и в днешната програма на нашата филхармония. Кьолнската публика е много доволна, че толкова често може да слуша Гидон Кремер, а за мен пък това е и допълнителна награда, защото редовно се срещам с близък приятел. Друг мой стар приятел е Даниел Баренбойм, което пък обяснява факта, че Чикагската филхармония редовно гостува в Кьолн. Преди години, когато ги поканих за пръв път, Даниел ми каза, че трябва лично да отида до Чикаго, защото американските мениджъри на филхармонията никога няма да включат Кьолн в европейско турне. Лондон, Париж, Франкфурт, Берлин - да, обаче Кьолн - абсурд. После Баренбойм стана главен диригент в Чикаго и аз отново го подсетих за поканата. Той ме покани в Чикаго, където седнах с мениджърите и успях да ги убедя.
Комуникативност, гъвкавост, динамика, усет за желанията на публиката и на изпълнителите - това изисква от своите подчинени Франц Ксавер Онезорг. Администрацията на Кьолнската филхармония видимо работи като една добре смазана импресарска фирма. Административният директор и отговорникът за връзки с обществеността винаги са подръка на интенданта, а няколкото секретарки водят нанизани един подир друг телефонни разговори на всевъзможни европейски езици. Всичко това изисква организационен талант и здрава ръка - качества, които външният наблюдател трудно може да предположи сред интелектуалния хаос в кабинета на Франц Ксавер Онезорг. Невидими са и раните, които според думите на самия Онезорг се крият зад имиджа му на "слънчево момче".
Онезорг: В началото, след като дойдох от Мюнхен, вероятно допуснах грешка. Бях свикнал с изключително сериозната музикална критика в Мюнхен, най-вече във вестник "Зюддойче цайтунг", който полагаше огромни усилия да информира и анализира адекватно концертните прояви. Тук на музикалната критика се гледа доста по-свободно, по-леко и дори повърхностно и това много ме ядосваше. Постепенно обаче разбрах, че сам съм си виновен, че не бива да взимам нещата толкова навътре. Не искам да ме разбирате погрешно: за мен не е толкова важно дали оценките за даден концерт са положителни или отрицателни. Важното е критикът да може да ги защити и аргументира. Защото понякога критиците се отнасят твърде лекомислено към работата си. А когато гледам с каква сериозност и всеотдайност работят самите музиканти, аз, естествено, се ядосвам от подобна критика. За мен също са писани какви ли не неща, включително и много отрицателни. Навремето определени хора искаха да ме прогонят от Кьолн и това много ме нарани.
Преди две години обаче самият Франц Ксавер Онезорг беше готов да напусна Кьолн. По предложение на Клаудио Абадо той щеше да поеме един от най-легендарните европейски оркестри - Берлинската филхармония. Проектът пропадна, просто защото двете страни не успяха да се споразумеят за принципите на бъдещата си работа, а това и до днес е болезнено преживяване за Онезорг, който сам твърди, че един музикален мениджър не може да си представи нещо по-хубаво от това да работи за берлинските филхармоници. За други епизоди от биографията си Франц Ксавер Онезорг си припомня повече с усмивка. Например - за онзи случай, когато се наложило с хеликоптер да измъкват пианист, попаднал в транспортно задръстване. Или за инфарктната вечер, в която виенските филхармоници трябвало да чакат изгубените си инструменти. Или пък за концерта на Рей Чарлз, когато публиката го замеряла с монети, недоволна от твърде кратката програма. Рей Чарлз във филхармонията? - може би ще се стреснат пуристите. Франц Ксавер Онезорг е свикнал да се натъква на подобно недоумение, защото, според неговата философия, концертната зала в Кьолн винаги трябва да е отворена за качествената музика, независимо от жанра й.
Онезорг: Например определени джаз-концерти или концерти на типичната за Кьолн местна или фолклорна музика. За мен съществуват два вида музика: добра и лоша. Лошата, надявам се, няма място във филхармонията. Има обаче и такава музика, включително в развлекателните жанрове, за която си струва да отворим врати. Кьолнската публика е непредубедена, тя е любопитна и същевременно много чувствителна. Тя е южен тип публика - като италианската, а може би и като българската, публика, която се вълнува. Причината сигурно е наследството на Римската империя. Като най-северния римски град, Кьолн и до днес носи специфичен отпечатък. Разбира се, музикантите веднага усещат тази нагласа на прекрасната тукашна публика и настроението се предава и върху тях.
Самият Франц Ксавер Онезорг е влюбен в града с романските катедрали и огромното археологическо наследство. Още повече, че двете му големи хобита са именно архитектурата и археологията. На интенданта обаче не му остава много време нито за тези "сериозни" хобита, нито пък за любимите спортове - гмуркане и летене с балон. Флейтата му също отдавна събира прах в шкафа, макар че Онезорг е твърдо решен един ден да се върне към любимия си инструмент. Днес всекидневието поглъща всичките му сили. Преди обяд - административна работа, после срещи със спонсори и музиканти, първата и втората репетиция, грижи за гостуващите изпълнители, в 8 часа концертът, сетне вечеря с музикантите, а късно през нощта - последно отскачане до бюрото, за да се обработят пристигналите факсове.
Онезорг: Разбира се, имам много планове, които още не са осъществени, а някои от тях са прицелени във времето далеч след 2000 година. През 2000 година например е поредното ни триенале, което ще проведем някъде след Великден. Имаме амбицията в рамките на това триенале да направим нещо като ретроспекция на музиката през ХХ век, при това не само на симфоничната и камерната музика, но и на джаза, на танца, на певческото изкуство, което през ХХ век претърпя невероятно развитие, може би дори на рокендрола, един музикален жанр, който е много важен за нашия век. През същата година тук в Кьолн ще отбележим и 75-ия рожден ден на Пиер Булез. Никъде другаде, освен в Париж и в Карнеги Хол, няма такава богата програма, посветена на Булез. Изобщо иска ми се нашата програма да бъде винаги не само интересна и вълнуваща, но дори предизвикателна, да не отегчава с еднообразие, а да държи публиката винаги в напрежение. Залата за камерна музика продължава да е много важна тема. Вярно, че в момента никак не е лесно да искаме от кметството пари за такава зала. От друга страна обаче, никъде другаде в Германия, а навярно и в Европа, няма толкова масов интерес към камерната музика. Например, ние организирахме 38 вечери с Шубертови песни - и залата беше винаги пълна. Интересът беше толкова голям, че в края на годината дори направихме 6 извънредни концерта. Никой от моите колеги не можеше да повярва, че от камерна музика можем да съберем пари за допълнителни концерти. Ето защо ни трябва зала за камерна музика и аз вярвам, че ще я имаме - може би и с помощта на частни спонсори.
Поредната среща със спонсор очевидно предстои всеки момент, защото секретарката на Франц Ксавер Онезорг вече държи в ръцете си сакото и папийонката.

Александър Андреев