Виолета Радкова
- художничка (сценограф и живописец) от Русе, навърши кръгла юбилейна възраст и 25 години творчество в театъра. Като жена, която цени празниците в традицията и красотата на жестовете, тя ритуално отбелязва юбилея си с две изложби: едната - живописна (открита на 17 септември), и другата - сценографска (откриването ще се състои на 6 октомври). В последната сценографските й проекти ще бъдат сложени до тези на Цанко Войнов и Димитър Гилев - дългогодишни сценографи в Русенския театър, които смята за свои учители в професията, наред с големия си Учител от Художествената академия - професор Георги Каракашев. Тези ритуални изложби недвусмислено показват артистизма, аристократичността, романтичността и дискретната сантименталност у Виолета Радкова - чувства и състояния, които характеризират и изявите й в изкуството.
Живописната й изложба ни среща с един зрял творец, който, намерил своята тема и начин на изразяване, обогатява нарисуваното с мъдрост, философски размисъл и неумираща поетична тръпка. В картините й всичко е "окъпано" в светлина, носталгия, любов и мистика. Тя рисува един иреален свят, в който красотата се ражда от своеобразното пластическо просветляване на предмета или човешката фигура. В светлината - бляскава или едва процеждаща се, тайнствена или опияняваща - природата и човекът сякаш споделят своите тайни и получават други магически измерения.
Размисълът на юбилейната възраст определено се чувства в нарисуваното. В този размисъл има тъга, но повече е надеждата и копнежът, възраждането. Изложбата е посветена на съпруга й, актьора от Русенския театър Иван Самоковлиев, който по думите на Виолета Радкова е спомогнал за раждането на ново просветляване и тонизиране на душата й като отношение към света.
Сценографката не се различава от художничката. И в подреждането на сцената Виолета Радкова се стреми да създаде за героите бит, в който те не толкова да живеят, колкото повече да го преподреждат, да го препоглеждат, да го преизживяват като катарзис. Ето защо в сценографията й има много динамика, ефирност, метафорика, често задъхана кинематографичност, поезия. Тя умее бързо да усети "трепета" на режисьорските или драматургически идеи на пиесата и да ги овеществи майсторски на сцената. Много артисти или режисьори са се чувствали сякаш просветлени и отлепили се от земята, попадайки в атмосферата на театъра на художничката. А това още повече е усилвало радостта им, че правят изкуство, и то силно изкуство.

Крум Гергицов