Един холандец в Русе

Холандски импресарио срещу българската държавност
или битките за Русенската опера
и нейните задгранични турнета



Историята на Русенската опера и холандския импресарио Питър Улте, която датира от 1994 г., подобно на повечето оперни либрета, е с объркан, труден за проследяване сюжет, а взаимоотношенията между героите, изпълнени с противоречиви страсти, често са лишени от логика и здрав смисъл. От друга страна, тази оперна история има ясно изразен национален характер и е композирана в традициите на "балканския синдром". Тя може да бъде озаглавена така: "Летящият Холандец срещу Бай Ганьо" или "Бай Ганьо срещу Летящия Холандец" - кой срещу кого е само въпрос на гледна точка.
За да не превърнем тази класическа музикална драма в дълга сапунена опера, което би отегчило публиката, ще изложим накратко нейното съдържание. Започваме с представянето на действащите лица и изпълнителите:

Летящият Холандец: Питър Улте, директор на "Евро стейдж", хитър и ловък търговец на изкуство.
Принципалът: Българското Министерство на културата, представлявано от министър Емма Москова и нейната свита от чиновници към въпросното министерство. Защитници на държавността.
Резидентите (пратеници на Министерството на културата) :
Първи резидент: Йоанна Бакалова, директор на Русенската опера (1994-1995)
Втори резидент
: Иван Кюркчиев, директор (1995-1998)
Трети (последен засега) резидент
: Михаил Ангелов (временно изпълняващ длъжността от 3 юли 1998 г.)
Местната управа: Кметът на Русе г-н Калчев, зам.-кметът на Русе г-жа Малчева
Задкулисен хор: Певци-солисти на щат в Русенската държавна опера, пренебрегнати от холандеца. Те не участват в задграничните турнета. В оперното действие се включват активно в епизодите, озаглавени "Хор на доносниците".
Други участници: данъчни инспектори, финансови ревизори, чиновници от ведомствено-контролни органи, митническа полиция, адвокати, юристи съдии-изпълнители и др. представители на реда и законността в страната, в която се развива оперното действие.
Място на действието: Русе - Русенската държавна опера, кабинетите на русенската общинска управа; София - кабинетите на Министерството на културата.
Време на действието: 1994-1998 г.
С участието на хора и оркестъра на Русенската държавна опера под диригентството на непрекъснато сменящи се елитни български диригенти.


Пролог:

В Холандия не е така, както е в България. В Холандия няма 8 държавни опери, а в България има. В България обаче няма 200 зали, оборудвани с компютърна техника, а в Холандия има. В Холандия няма гладуващи музиканти и въобще няма толкова много музиканти. А в България има. В България няма богата публика и богати общини, а в Холандия има. И ето че интересите на двете страни - Русенската държавна опера и холандския импресарио Питър Улте, директор на фирма "Евро стейдж", се обединяват в едно общо намерение, допълвайки се в активите и пасивите.
Преди да започне сътрудничеството си с българската оперна трупа, Улте, който до момента е работил с Казанската опера, която зарязва по необясними за нас причини, в продължение на един сезон следи спектаклите на Русенската опера, спира се на два - "Аида" и "Трубадур", и един по един води в Русе всички онези директори на холандски зали, които са кандидат-купувачи. През 1994 г. е първото турне на Русенската опера в Холандия: за 46 дни нашите българи-юнаци осъществяват 43 представления! Очевидно са се харесали на холандците, защото веднага следва покана за следващ гастрол - по-продължителен и с повече спектакли.

Първо действие
Много добро не е на добро


Зараждане на драматургичния конфликт. Изразява се в пробуждане на недоволство в онези певци-солисти на държавната опера, които са пренебрегнати при задграничните турнета. Оставени да скучаят в крайдунавския град през дългите зимни месеци, те получават единствено мизерните си заплати (и осигуровки), докато колегите им, предпочетени от холандеца, пребивават в къмпинг на брега на красиво езеро в Холандия и всяка вечер луксозни автобуси ги отвеждат до различни градове и градчета, за да представят българското оперно изпълнителство пред любопитните и зажъднели за опера холандци. Можеш ли да бъдеш спокоен, когато виждаш как колегите ти се връщат с пари в зелено, а ти броиш инфлационните левчета? С какво те са по-добри от теб? И какъв е този холандец, който се разпорежда и избира кой да пее и кой да не пее? Реакцията на обидените не закъснява: с писма, анонимки, доноси са атакувани незабавно Министерството на културата и финансоворевизионни органи. Започват нескончаеми финансови ревизии, които датират още от първото турне и съпровождат цялото следващо оперно действие.
Така на сцената излизат финансови ревизори, данъчни инспектори, адвокати и съдии. Техните арии и монолози, както и всички техни заключителни документи са секретни, поради спецификата на институциите, чиито представители са тези персонажи. И въпреки че се носят слухове за милиони левове нарушения и начети, цитирането им в случая е неуместно.
Затова пък хорът на доносниците излиза на сцената и се активизира все повече и повече. Министерството на културата е затрупано с доноси и сигнали срещу директора Кюркчийски и импресариото Улте. Шумният изблик на възбудената гражданска съвест на неприобщените към турнетата солисти привлича вниманието на министерството. Дори един от неговите чиновници, провокиран от сигналите на загрижен русенец, че българските музиканти битуват в Холандия в нечовешки условия, натъпкани по осем в стая, посещава страната на лалетата, за да се увери, че е бил заблуден. Така министерският пратеник успява да вкуси малко от приятните условия, в които живеят ангажираните в спектаклите артисти.
Хорът на доносниците обаче е неудържим. Той дори си излъчва солист - съпругът на сопрано от групата на непътуващите. И тъй като той е и дописник в пресата, успява да излива гнева си не само в писма до Министерството на културата, но и в статии. В тях Иван Кюркчиев е представен като човек без морал, холандецът - като "повече търговец, отколкото импресарио". На конфликта се придава и политически нюанс: бил творение на хора от БСП с лични интереси в Държавната опера. Питър Улте и Кюркчиев, "подпомогнати от
червената община (вместо да бъдат изгонени от Русе), основаха частна опера..." - тръби преданият съпруг на пренебрегнатото от холандеца сопрано.
Но когато конфликтът е плод на две коренно различни системи на продуциране и оперен мениджмънт, нещата очевидно са непоправимо обречени. Като в опера. Улте не е в състояние да угоди на непътуващите солисти, които все пак са част от използваната от него държавна опера. Не може да им угоди, защото те не му трябват. По цял свят е широко разпространена ефективната договорна система сред солистите, която дава възможност да се подбират подходящи за определено оперно заглавие певци. Никой импресарио не би си позволил да се провали с некачествени певци само за да бъде в крак с нашите изисквания за трудова заетост. Ако и в България бе въведена тази договорна система за певците, за необходимостта от която у нас се говори от 1990 г. насам, конфликтът между държавната опера и Улте може би щеше да бъде предотвратен. Поне в известна степен.

Второ действие
Местната управа и призракът на скритата приватизация

Думата приватизация, която днес е ключова за българската икономика, се появява и в нашата оперна история, чието действие се развива в крайдунавския град. Преди година заместник-кметицата г-жа Малчева внася в Министерството на културата предложение общината да поеме на собствена издръжка четирите държавни института, сред които е и операта. Улте също предлага проект, според който да се извърши приватизация на операта и още няколко музикални института на акционерен принцип, в който дялово участие да имат той, общината и Министерството на културата. И двата проекта отпадат. Пък и думата приватизация в културата звучи все повече парадоксално. Но може би не чак толкова, като се има предвид, че този наш оперен театър печели все по-солидни позиции на европейските пазари и този факт привлича към Русенската опера талантливи музиканти от цялата страна. Русенската опера е в блестяща форма. За разлика от потънали в дългове български предприятия, обявени за приватизация, Русенската опера няма дългове, но и продължава да се субсидира от държавата и от общината. Улте несъмнено има изгода от това. И не е той лудият, който...
Четири години Министерството на културата не се намесва в това все по-активизиращо се сътрудничество между българската опера и холандския импресарио. Така че импресариото няма основания за тревоги. Разбира се, неговата дейност се съпровожда непрекъснато от хора на доносниците и едва ли Улте се чувства комфортно в тази замърсена по нашенски среда. Но все пак той спокойно си върти бизнеса. Деветдесет и пет са спектаклите, които той е организирал през миналия сезон в чужбина, а тези в Русе са 30.

Трето действие

Първа картина
Принципалът се намесва


Както често се случва у нас, преди нещо да се случи, плъзват слухове, че ще се случи. И то наистина се случва точно така, както е било според слуховете. Още в началото на април т. г. Улте е разтревожен сериозно от слуховете, че Министерството на културата възнамерява да назначи нов директор, чрез който да прекрати договорите на Русенската опера с него. Очевидно Улте е успял да научи и кой е бъдещият директор, защото три месеца преди встъпването в длъжност на диригента Михаил Ангелов като директор на Русенската опера, Улте търси начини да влезе в контакт с него. Едва на 3 юли получава факс от Ангелов, че могат да разговарят.

Втора картина
Резидентът


Резидентът пристига в окупирания от холандеца и неговите хора български оперен театър на 3 юли 1998 г. Какво заварва той там?
Монолог на резидента: Още с пристигането си, изпълнен със самочувствието на ръководител на държавна опера, разбрах, че в града вече има и частна. В държавната опера заварих международна компания от японци, китайци, хървати, румънци, италианци, настанени в една стая на дирекционния етаж на операта. Заварих ателиета, които работят декори за предстоящото турне на "Евро стейдж". И тъй като договор за предстоящото турне не ми бе представен, аз информирах Министерството на културата и лично г-жа Емма Москова и наредих да се блокира целият театър. На колектива обясних, че всеки, който иска да работи в частната опера, трябва да ме информира навреме и да си подаде оставката по простата причина, че не може да се работи и в двете опери едновременно. Дадох определени срокове, но никой не подаде оставка. Те се ослушваха коя от двете
опери ще пътува. Турнетата зад граница до такава степен са залегнали в съзнанието им, че те приемат за нормално изнасянето на 95 спектакъла в чужбина и на значително по-малко в Русе през миналия сезон. Фактически в Русенската държавна опера в момента държавен е само бюджетът. Всички останали държавни норми не съществуват.
Резидентът се включва активно в действия: той запечатва ателиетата и репетиционните. Обявява, че ще заключи и държавните инструменти, ползвани от онези, които отидат в частната опера. Ще ги лиши и от държавните квартири - какво иначе ще предложи на новоназначените от него? Михаил Ангелов започва активни, но предварително обречени на неуспех преговори с холандеца.

Трета картина
Дуелът между Улте и Ангелов


В съвременната опера враждуващите страни не се дуелират със саби, не си пишат дълги писма. Те си изпращат факсове. Започва истински факсов дуел между Улте и Ангелов. Срещата на живо между двамата е на 9 юли. От нея става ясно, че двете страни няма да се споразумеят.
Михаил Ангелов:
До моето идване Улте е бил пълновластен господар на операта. Разпореждал се е с директора, администрацията, диригентите. Практиката на тези импресарии е да сменят непрекъснато хората, с които работят, като по този начин се отървават от техните претенции и недоволство. Опитвайки се да събера повече информация за състоянието на държавната опера, се натъкнах на ужасяващи факти - паметта на компютрите беше изтрита, в операта нямаше нито един договор, всички документи, до които се добрах, ми бяха предоставени от финансово-ревизионните органи. В касата на операта нямаше стотинка, а сметките за телефона и тока бяха на стойност 2 милиона. Оказа се, че предишният директор много лошо е стопанисвал института. И най-лошото е, че е предоставил на Улте извънредни права върху театъра. Нещо, което без знанието на принсипала е нарушение на българските закони.
Улте предоставя на Ангелов базисно споразумение за бъдещата дейност, опитвайки се да запази старото статукво. Но насреща си той има Ангелов, а не Кюркчиев.
Михаил Ангелов: Това беше един обиден документ, в който от мен се искаше да предоставя на г-н Улте извънредни права върху трупата до 2001 г. Така той искаше да си върже печалбата. Улте е един ловък търговец на изкуство. Три години тази клауза за извънредни пълномощия е била преподписвана от г-н Кюркчиев. Втората срамна точка в това базисно споразумение бе настояването на Улте да се признаят декорите за седем постановки за негова собственост. Вярно е, г-н Улте е платил за закупуване на материалите за тези постановки, но ателиетата, консумативите и работата на художник-изпълнителите, всичко това е било за сметка на държавната опера. Аз успях да открия договор, в който се посочваше, че след като тези декори и костюми се използват в съответното турне, те остават собственост на Русенската опера. Документът беше подписан от Улте и Кюркчиев. Улте отрече този договор и каза, че подписът му е фалшифициран. Настояваше само той да притежава ключ от складовете, в които се съхраняват декорите, но аз отказах да му дам ключ, докато въпросът със собствеността не се разреши. Ако трябва, ще се съдим с г-н Улте.
Примката около врата на холандеца все повече се затяга. Той се мята безпомощно и е принуден да дава обяснения. Шокиран е, че подписът му е бил фалшифициран. Има и други смущаващи обстоятелства - италианският импресарио и режисьор Привитера, който очевидно изпълнява ролята на двоен агент и работи за Пловдивската опера, чрез русенския художник-сценограф Иван Попов прави опити да изнесе декорите, платени от Улте, за да ги предостави на пловдивчани, за които организира задгранично турне.
Улте:
В момента Привитера организира турнета с Пловдивската опера, като използва копия от русенските декори благодарение на г-н Попов, който по този начин ощети дейността на Русенската опера и моята фирма. Не бих се учудил, ако в момента на Привитера се заемат и други части от декора на "Аида". Сега вече разбирате защо в проекта за бъдещ договор посочвам, че искаме декорите да се съхраняват на сигурно място. Признавам, че Кюркчиев не е бил идеалният директор, но е поел риска да вземе болезнени решения, довели до създаването на опозиция срещу него. Основно тази опозиция създаде атмосферата, която почти унищожи нашата работа. "Всичко е заради завистта" - изрича Улте проницателно. И допълва с огорчение: "Чувствам много лошото отношение към мен. Защо през цялото време се създават всички тези проблеми? Тъй като работя и с други държавни опери, имам известен опит, но никога не съм срещал толкова съпротива и недоверие, колкото в Русе.
Ние, българите, сме си подозрителни. Особено към чужденците. И към онези, които искат да ни купят на безценица. Може да сме бедни, но затова пък сме умни и талантливи. В тази тоналност е заключителната ария на резидента.
Михаил Ангелов: Хонорарите, които Улте плаща на хората, са обидно ниски. От 3 години той отказва да плаща 10% на държавната опера, въпреки че за това настоява и Министерството на културата. Направил предложение заплатите на пътуващите музиканти да се внасят в касата на операта, докато те са на турне. Това противоречи на нашите закони. Когато исканията за тези 10% станали особено настойчиви, Улте събрал хората и им удържал от мизерните хонорари въпросните проценти. Финансовата отчетност в държавната опера е напълно занемарена и объркана, не е ясно колко пари за какво се превеждат от Улте. На въпроса ми за собствеността на декорите на седем оперни постановки той даде три различни отговора. Когато отказах да разговарям с г-н Улте, той направи пресконференция на открито, която беше цял митинг. Обявил датата за историческа - поставяло се началото на частна опера "Дунав". Това е скрита приватизация и този процес е започнал отдавна. Всичко това се е знаело от Министерството на културата. А и от общината, която е предоставила база на новосъздадената частна опера в един квартал на Русе. Трябва да се разбере, че Улте, който заема позата на месия и се прави на меценат, всъщност е един търговец. Той се вживява в ролята на някакъв спасител на Русенската опера. А забравя, че в света има един-двама холандски певци, направили световна кариера. А
ние имаме десетки. Той не може да ни учи на опера, защото в България вече един век има опера. Докато в Холандия няма. Ако Улте е по-добър търговец от мен, то аз съм по-добрият специалист по опера от него.
Всички пътища за помирение са блокирани.
Край на Трето действие.


Епилог

"Принципалът казва тежката си дума. Справедливостта тържествува!"
На 22 юли в Русе пристига министърката на културата Емма Москова със своята свита. Тя категорично застава зад държавната опера. Обявява, че частната няма право да ползва ресурсите на държавната и артистите трябва да си изберат една от двете опери. Министерството на културата не е против турнетата, но държи да има баланс на представяните в чужбина и в града спектакли. В същата тоналност е и монологът на русенския кмет г
-н Калчев: "Русенската опера е държавен институт и неин пряк ръководител е Министерството на културата. Всички договори, които ръководството на опера Русе е сключило и ще сключва за в бъдеще, могат и трябва да бъдат обсъждани с принципала. Доколкото ми е известна нагласата на повечето музикални кадри - те предпочитат постоянния трудов договор, със сигурна обществено-осигурителна вноска, каквато е досега съществуващата практика и все още много по-малък брой са готови да излязат на свободния пазар с временни задачи, дори да са високо платени."
Коментар на монолога на кмета: " По отношение на музикантите г-н Калчев греши. Той не познава психиката на българския музикант, който в последните десет години, измъчен от несигурността на държавната осигуреност, е готов
да поеме кръста си, излизайки на свободния пазар. Музикантите също могат да смятат и да преценят, че със 120 хиляди месечна заплата и осигуровки за пенсия не може да се гарантира дори биологичното оцеляване."
Междувременно частната опера вече е регистрирана: "Евро стейдж" - Холандия, съобщава, че четиригодишното им сътрудничество с Държавна опера Русе е приключило "след процес на скъпоструващи преговори, изпълнени с отбягване и неточна информация". "Евро стейдж" изразява задоволство, че група артисти от състава на Държавната опера Русе са набрали кураж и са решили да основат нова организация с идеална цел - Асоциация "Дунавска опера" - Русе, с която холандската фирма ще работи за създаване на оперни спектакли с международно качество, за да осигури заплануваните си представления в Холандия, Германия, Франция, Португалия и България."
Близо 70% от музикантите от държавната опера изтичат за броени дни в частната. Михаил Ангелов е категоричен: "Ще ползваме оркестъра на Русенската филхармония и прекрасните русенски самодейни хорове." Не се ли сбъдва по този начин планираното от Министерството на културата "обединяване" на оперни и симфонични оркестри по места?


Размисли след спектакъла

В Русе вече има две опери. Зад държавната стои държавата. Частната пък се крепи на факта, че е привлякла добри професионалисти, уверени в качествата си и способни да оцеляват на свободния пазар. Призракът на несигурността обаче е надвиснал и над двете опери - експортната трупа може би ще е до време. Импресариите не са вечни, както и грижите на държавата. Отношението им към определена трупа е толкова сигурно и постоянно, както това на държавата. От друга страна, държавната опера с мизерното си заплащане едва ли ще привлече качествени музиканти и артисти. Пък и когато огромен процент от хората са напуснали, когато музикантството в един не особено голям град като Русе е разделено, нещата много се усложняват. Държавната опера е в сериозна криза. Няма ли опасност тя, останала без носещите си колони - добрите певци, да се срути? С този въпрос се обърнах към един от сътрудниците на г-жа Емма Москова и получих следния отговор: "И без това 8 опери в България са много."
Дано не бъда обвинена в изнасяне на поверителна информация, тъй като, добирайки се до въпросния министерски чиновник, усетих дух на някаква тайнственост и секретност, витаещ в коридорите, кабинетите и стаите на секретарките в културното министерство.
Опасявам се да не би епилогът на тази оперна история да се превърне в пролог към една друга творба, озаглавена "От два стола - на земята". Става дума за достолепната оперна традиция на европейски град като Русе.


Румяна Апостолова