Бети Картър
(
16 май 1930 - 26 септември 1998)

Този път смъртта бе твърде нетърпелива. Очаквах нов албум, очаквах да чуя следовниците, а вместо това стандартното: "Джаз-певицата Бети Картър умря в дома си в Бруклин, Ню Йорк, след усложнения, свързани с рак на панкреаса." В първия момент си казах, че окончателно завърши ерата на голямата четворка - Ела, Саси и Кармен се бяха преселили на Горната Земя. Бети ги последва. Колко елементарно бях затворил кръга. Но непреклонния дух на Лили Мей Джоунс (първородното й име) не ми даваше мира. Тя не можеше и никога не е принадлежала към никакви кръгове - били те и в Небесата. Тя наистина беше единствена. Единствената, която не преклони глава пред "законите" на шоубизнеса, която не направи компромис и когато разбра, че фирмите ще разпореждат нейната воля, си създаде своята "Bet-Car". Това бе през 60-те, когато Лайънъл Хемптън вече я беше прекръстил на Бети Би боп, когато тъкмо се бе появил единственият хит в кариерата й - "Baby It's Cold Outside" с Рей Чарлз. Не може да не е съзнавала, че приема риска да изчезне от публичното пространство, както и става за десетина години. Но след още 10 "Ver Ve" нямаше накъде и се наложи да я приеме такава, каквато е. Фестивалите по света се надпреварваха да я включват в своята програма. Музикантите я смятаха за вестоносец от бъдещето. Тя бе носител на джаза, в най-чистия му вид. Колко наивно звучи това "Джаз-певицата Бети Картър". Та тя не пее песни. Отдавна бе отлетяла далеч напред и използваше невероятния си глас, за да създава музика. Можеше да си го позволи не само защото владееше най-съкровените тайни на вокалното изкуство, а и защото, за разлика от повечето певци и певици, беше наясно със същността на самата музика, създаваше неизбродими лабиринти в своите импровизации и не й беше необходим музикант или диригент, който да я води и й показва пътя. Тя беше лидер на своите триа и ги управляваше властно и сигурно. Знаеше следващия тон, преди да се е появил акордът в съзнанието на пианиста, моделираше формата, сменяше ритъма, водеше младите си музиканти (защо ли винаги бяха толкова млади?) към най-дълбокото. Затова и с нея не можеше да свири кой да е. Плеяда блестящи пианисти започнаха кариерата си в нейното трио - Бени Грийн, Джон Хикс, Джеки Терасън, Сайръс Чеснът. И за да покаже, че нищо в живота, който си е избрала, не е случайно, тя единствена от големите певци основа школа и фондация "Jazz Ahead". Това, че погледът й винаги е бил отправен напред, бе ясно, но сега, усетила, че всесилният пазар заплашва бъдещето на нейното изкуство, се нае и да го опази. Сама търсеше талантите из цяла Америка. Не само певци, а и саксофонисти, тромпетисти, пианисти... музиканти!!! Съдбата й отреди пет години. Колкото да започне. Дали този път не бе закъсняла?
За всички нас, които знаят, че идваше от другаде, остава утехата, че все пак сме присъствали един път на тайнството. Беше на 19 октомври 1991 и Голямата зала на НДК не беше пълна до ръба на втори балкон. Но Бети Картър сътвори един от паметните концерти, състояли се някога в София, и това нейно "See You Next Time" вече може да се осъществи само на Небето.
Мир на Духа й!

Йордан Рупчев