Класическата музика
в Кралство Йордания

Моментът, в който възниква интересът към класическата музика в Кралство Йордания, не може да бъде фиксиран във времето. Още при британското владичество е имало сведения за класическо музициране, свързано с начина на живот на пребиваващите в Йордания чужденци. Немалко членове на известни и състоятелни фамилии, които са живели в Европа, също пренасят със себе си новоусвоената от тях европейска култура. През 1941 г. заедно с първата емигрантска вълна от Палестина, където класическата музика е започнала своето развитие значително по-рано, се заселват множество музиканти полупрофесионалисти, които естествено не са можели да надскочат собствените си възможности. Те са били обаче първите значителни пропагандатори на европейския тип изкуство.
В рамките на общообразователната система през 1970 г. се въвежда свободно избираем предмет - музика, който в 1985 г. става задължителен предмет. Тогава се отчита пукнатината и несъответствието между желание и възможности. Ако през 1996 г. са регистрирани 1 500 000 ученици, обучавани в 3000 държавни и 500 частни училища, квалифицираните кадри, способни да преподават музика в тях, са едва 260, от които 198 пребивават в границите на столицата. Във връзка с това Министерството на висшето образование създава няколко колежи за музика, но те съществуват едва няколко години поради отчетени слаби резултати.
Първото учреждение, в което на професионална основа се преподава музика, издаващо степен бакалавър, е "Джамия ал Ярмук".
Другото музикално учреждение е Йорданската музикална академия, създадена през 1989 г. съвместно с Католическата църква. В нея преподават трима възпитаници на Българската национална консерватория. Това са преподавателят по обой Али Шарман и братята Абаидо, педагози по цигулка и ударни инструменти. Най-решаващата крачка към осъществяване на идеята за реално музикално образование се прави със създаването на Националната музикална консерватория под патронажа и дотацията на фондация "Кралица Нур ал Хюсейн".
Директор на консерваторията е ливанецът Кефах Фахури, който е и генерален секретар и президент на Лигата на арабските музикални дейци; педагозите, преподаващи в консерваторията, са в голямото си число чужденци, завършили съответно в Русия, Унгария, Чехия, Англия, САЩ, Германия, Франция, Ливан, Сирия, Египет и др. Тук преподават и българите Цветелина Калева, Христо Цонев и Цонка Бончева.
Само в Аман до средата на 1998 г. са регистрирани 45 частни музикални центъра.
При цялата си външна пъстрота, хаотичност и нееднородност общата музикална картина в Йордания съдържа едно основно явление. Без значение къде се развива класическото изкуство - институти, школи или на частни начала, то води до един характерен социален момент - масово музикално образование, масово приобщаване към европейската естетическа класическа система, а това се осъществява основно чрез пианото като най-универсален, най-известен и най-обичан инструмент. Пианото завзема единодушните симпатии на многочислената армия любители меломани. То изиграва основна роля в пропагандирането на музикалното изкуство, като приобщава хиляди към класическата музика. Отваряйки който и да било всекидневник или списание, ще се открият множество обяви, рекламиращи достойнствата на многочислени "майстори" по пиано, сред които за съжаление огромен брой невежи. Това оказва безспорно негативно влияние на дадения етап върху музикалния живот в страната. Липсата на музикални кадри води до появата на вакуум, който бива запълван от такива учители-дилетанти. Чрез художественото си "мисионерство" те повдигат летвата на общото музикално образование сред широките социални маси и постоянно засилващо се стихийно увлечение на маси любители към изкуството, както и до мащабно увеличаване на редовете любители и ценители на музиката.
Недостигът на професионални кадри обаче спира нормалния процес на развитие, защото от него произлиза сниженият коефициент на полезно действие в музикално-възпитателния процес.
Почти всички педагози с висше музикално образование в страната са чужденци, те също не си поставят дългосрочни задачи, а "закърпват" положението за момента, след което заминават и на тяхно място идват други също за кратко. Смяната на педагози (има случаи, когато студент на четири-пет години е сменил десетина преподаватели), различните школи и изискванията, които произхождат от тях, води до тотален хаос в системата на обучение. Друга част от същия проблем е, че голямата част от педагозите преподават изцяло на английски език. Оттам и въпросът колко студенти владеят до такава степен езика, за да отговорят адекватно на изискванията, които налага процесът на обучение.
Не мога да отбягна факта, че всички педагози с висше музикално образование са концентрирани в двата мегаинститута - Йорданската музикална академия и Националната музикална консерватория. Те са свръхнатоварени, често бройката на студентите им надвишава 30 човека, което води до прекомерен обем работа, до психологическа и физическа умора, което не може да не окаже влияние върху качеството на тяхната дейност.
Друг важен фактор, обособяващ йорданския културен живот, е, че в двата гореспоменати института въпреки дотациите, получавани съответно от католическата църква и кралица Нур, са частни и недостижимо скъпи за човек със средни доходи. Поради финансова невъзможност или поради невежество много родители изпращат децата си при онези учители дилетанти, които, въпреки че нямат необходимия за целта им ценз, преподават на десетки ученици. Всички те естествено си мислят, че изживяват музикален напредък под вещата опека на добри преподаватели, без да имат и най-малка представа за неопитността и необразоваността им, нито за факта, че са подложени на уникален музикален експеримент. Поради вакуума на специалисти по пиано почти всеки, получил елементарно музикално образование, без значение дали е завършил музикално училище, школа, или е взимал някога две-три години епизодични частни уроци, започва да преподава. Особено много това важи за дошлите от бившия Съветски съюз.
В Йордания не съществува и собствена система на обучение поради липсата на преподаватели, които да я създадат. От тази година Министерството на образованието и културата е дало поръчка за създаване на методика и план на обучение за музикално училище и музикална консерватория, с която в момента се занимава Националната музикална консерватория. Авторката на настоящата статия имаше възможността да създаде програмата за музикално обучение по пиано, която естествено изцяло бе базирана върху постиженията и доказаните безспорни качества на българската клавирна школа, чийто представител се явява тя.
При големия интерес, проявяван към класическата музика в Йордания, както и на наличието на безспорни дарования там, считам, че не е далече времето, когато на световния концертен подиум ще заблестят имената на таланти, дошли от Кралство Йордания.

Цонка Бончева