Гларусе, и ти птицо проклета...

Филмът "Шест дни, седем нощи" се казва така, защото историята се случва в този календарен срок. Той би могъл да се нарича и "Два дни, една нощ". Това нямаше да му навреди, напротив - героите щяха да си спестят хабенето на време. Можеше и въобще да не бъде заснет - липсата му не би била фатална празнина във филмографията на авторите. А те са хора с положение. Режисьорът Айвън Райтман е силна фигура в зоната на забавата: "Ловци на духове", "Бетовен", "Ченге в детската градина", "Джуниър", "Близнаци"... Наскоро направи и един значително по-дълбок филм - "Интимни части". Операторът Майкъл Чапман е доверен човек на самия Скорсезе, снимал е дори "Разяреният бик". За Харисън Форд какво да говорим, американците си го избраха за кинозвезда на века...
В "Шест дни..." всичко е познато. Прекалено познато. Прясно сгодена двойка (Ан Хечи и Дейвид Шуимър) кара курорт в екзотично хавайско кътче. Мадамата по неволя се качва на самолет, пилотиран от Форд. Обаче, "зрей злокобен, злобен облак чер", както се изразяваше стихотворно акад. Венко Марковски по друг повод. Разразява се буря. Самолетът каца аварийно на пустинен остров. Той и тя - сами в битката за оцеляване. Отгатнете сега ще пламне ли любов.
Всеки не много тъп зрител без особен мозъчен напън ще предвиди поредния ход във филма, че даже и три-четири "местения" напред. (Аз не познах едно нещо: предричах, че на острова Форд и Хечи ще ги нападнат канибали, а ги емнаха пирати.)
След като всичко е ясно по дефиниция, авторите имат само коза да отиграят мераклийски и с въображение отделните епизоди. Публиката тъй и тъй знае какво ще се случи, но поне да й е интересно как ще стане. И да се отпусне тя сред кротките вълни от хумор, екшън и романтика, подобно летовник на Хаваите върху дюшек в морето, вперил взор в пурпурния залез на слънцето...
Аз май се размечтах, но какво друго ми остава. Пробвах да се закача за нещо по-смислено във втория план, където Форд би трябвало леко да иронизира своя героично-романтичен ореол от позицията на понапредналата си възраст. Спойката пак не се състоя. Щом краен сантименталист като мен не вижда за какво да се хване в този филм, значи ситуацията е "сбогом, Гергино". Вместо слънчевите отблясъци да се къпят в очите ти, нагъл гларус те бомбардира по челото.

Борислав Колев