А ти какво направи?

БНР е "Хоризонт". А зад хоризонта лежи и пъшка програма "Христо Ботев" и само се прави, че умира. Мисли си, че както в поезията ще остане безсмъртна. Но взеха, че й повярваха, че наистина умира. И вестниците, и специалистите, и слушателите.
Живеели работещите в програмата, казват, в пиеса от Шекспир. Така си мислят те, а отстрани изглежда, че се тюхкат като в една култова пиеса на Чехов заради невъзможността си да направят нещо, каквото и да е то. За това, разбира се, са виновни шефовете. Като ги сменят, тогава най-сетне трудолюбивите мравки ще бъдат оценени като творци. Борбата в "Христо Ботев" кой да додрапа до това немодерно определение е много смешна. Журналистите не са творци (какви са не питаме), творците не са журналисти (тогава що чинят в една медиа, не питаме).
В културната програма "Христо Ботев" има недостатъчно, но и прекалено много класическа музика. Тя е поднесена професионално и непрофесионално едновременно. Дуалистичният подход в самоанализа, изглежда, винаги ще остане актуален. В нормалните медии едни хора измислят философията на програма, а съгласните с нея я реализират. Но тук не става въпрос за нормална медиа, а за "Христо Ботев". Изглежда, че в тази програма никой не е съгласен с нищо, извън себе си. И всеки иска да я прекрои според широчината на раменете си, без чувство за цялостност, без завъртяното определение за корпоративен имидж на организацията. Програмата би трябвало да бъде сериозна, с елементи на хумор (каквото и да значи това), да представя класиката с разделителни сигнали на програмата (колкото и да е кощунствено), да има и да няма езикови радиокурсове, да се занимава с политика, без да се занимава с политика (за да стане това е необходим, подразбира се, Творец).
Някаква неведома сила заставя тези хора да работят в "Христо Ботев". Така поне изглежда отстрани. Всички мърморят, всички са недоволни от заплащането, от атмосферата, от колегите си. Но не и от себе си. Нищо не смущава морала им да търпят всичко това. Защото всеки има подготвена реч за евентуално ребром поставения въпрос "А ти какво направи?". Някак в реда на нещата е да си отговарят на такива стари въпроси. От друга страна нямат и особено голям избор да си седят в миналото, да си обсъждат ценностните системи. Защото бъдещето е стряскащо приватизационно. Който е успял да се измъкне, се е измъкнал от подвижните пясъци. А който не е, си е за негова сметка. По презумпция би трябвало точно хората на "Христо Ботев" да могат да покажат опит за културна дискусия. Но това е само теория. Ще трябва да почакаме да дойде някой отвън да ни научи да си говорим. За да може после да се порадваме, че сме се разбрали, че сме преоделели разкола. За "Христо Ботев" няма дискусия. Или по-скоро има нещо като псевдо такава. От едната страна са тези, които нищо не разбирали, а от другата са онези, на които им пречат да покажат какво разбирали. Комуникацията между тях се изчерпва с обиди и сръдни. И децата го правят, ама им минава по-бързо. Няма по-идеална ситуация за тези, които искат да внушат забравянето на "Христо Ботев". Те ще успеят, въпреки крехите опити да им кажем, че не са прави.

Вяра Ангелова