Приключи още един бляскав панаир на суетата - кинофестивалът в Сан Себастиан. Фоайето на петзвездния ретрохотел "Мария Кристина", където отсядат звездите, отново се превърна в кошер от репортери, журналисти и други кинаджии с делови вид. Мощно жужене наставаше всеки път при появата на някоя знаменитост. Изглежда, навсякъде по света е ужасно престижно да можеш после да кажеш "видях отблизо Антъни Хопкинс, Антонио Бандерас, Жана Моро, Джон Малкович, Бертолучи". А те и доста други наистина бяха там, раздаваха ослепителни усмивки (постоянно), говореха интелигентно (на пресконференциите) и се правеха на сърдечни (сред хората).
Впрочем фестивалът в Сан Себастиан с внимателно подбраните програми, ретроспекции и портрети е винаги на ниво. Освен това там се поставя финалният акорд на голямото филмово състезание през годината. След Берлин, Кан и Венеция. Сиреч смята се за четвъртия по престиж и важност европейски кинофестивал. Затова и тръпката около наградите никак не е малка. Повечето филми бяха интересни и определено заслужаваха добри думи. Изкушавам се обаче да перифразирам крилатата фраза на Ал Капоне, разбира се, казана по друг повод - с добра дума и награда, в киното се постига много повече, отколкото само с добра дума.
Та както казват на Оскаровите церемонии "A-and the winner is..." "Вихърът на отнесените" (реж. Алехандро Агрести) - копродукция на Аржентина, Холандия, Франция и Испания, получил Златната раковина. Приятно разказана история, която доста напомня духа и героите на Радичков. Действието се развива в забравена от Бога Патагония, където хората водят дълбокомислени разговори и постоянно откриват ту топлата вода, ту велосипеда, но го правят с истинска страст и вдъхновение. Наградата за режисура спечели испанецът Фернандо Леон де Араноа, който пък поразително прилича на Андрей Слабаков, само че с десетина години по-млад. Филмът му се казва "Квартал" и е направен с много любов и нежност към хлапетата от покрайнините. Тримата петнайсетгодишни изпълнители напълно заслужаваха отличието за мъжка роля, но то бе връчено на Иън Маккелън за ролята на Джеймс Уейл (прочутият някога режисьор на Франкенщайн, умрял в самота и забвение) в "Богове и чудовища" (реж. Бил Кондън). Класата на британската актьорска школа наистина е извън всякаква конкуренция. Наградената дама на фестивала е французойката Жан Балибар за участието й в "Късен август, ранен септември" (реж. Оливие Асаиас). Елегантна, загадъчна и иронична като младата Марина Влади, не така красива, но затова пък по-земна, по-достъпна. Великолепно гради образа на млада жена от края на 90-те, влюбена, объркана и все пак нелишена от прагматизъм и здрав разум. Наградата на журито заслужи иранецът Аболфасел Халили за "Дон" - суров документален разказ за едно момче без име и без рождена дата, в стила на унгарското кино от 70-те. Публиката без колебание отбеляза "Централна гара" на бразилеца Уолтър Салес - още една история за самотно дете, на което се налага да оцелява в тежки условия. Темата не е изключителна, но затова пък интелигентно и талантливо експлоатирана.
Съдейки по видяното на фестивала, киното в момента предлага стари мелодии в нов аранжимент. Това, разбира се, не е фатално. Въпросът е да има човечност и талант. Е, има ги.

Карин Янакиева