Еврейската кабала

Около термина кабала съществуват множество популярни и не дотам сериозни натрупвания. Всеки, който продължително се е занимавал с тази материя, обаче знае, че кабалата най-общо се дели на теоретична (философска) и практическа. Това, което доскоро бе популярно в България, е практическата кабала, изразяваща се в салонни книжки и брошури за ръководства по окултизъм. Сериозната кабала е позната с термина юдейски мистицизъм и е и теософия, и философия, силно повлияна от неоплатонизма.

Теоретичната кабала води началото си от тайното познание, устно предадено от Мойсей на Аарон. Писмената на петокнижието са общодостъпното познание, получено от Мойсей на планината Синай. Пак там Мойсей получава предназначеното само за левитите тайно познание, което се предава само устно. Това последното е тъкмо Кабалата. Основното тук са две главни посоки - 1. Ключ към кодираното и скритото зад текстовете на Петокнижието, и 2. Допълнителни специализирани познания за света на идеалното, божественото и връзките му с материалния, триизмерния човешки свят. Всичко това по традиция се смята достъпно по мистичен и езотеричен път. Езотеричното познание може да се преподава, но мистичното познание се постига индивидуално и не е възможно да се преподава като система.
Следи от това тайно познание могат да се видят в Талмуда, в двата му варианта, и в обширната коментарна юдейска литература. Отгласи от различни становища са откриваеми и в Легендите на еврейството, т. нар. Агада (агадическа литература), т. е. в съвременните записи на една монотестична митология, предавана устно като легенди и приказки с корени в библейските сюжети.
За първи път в историята на юдаизма в края на XIII век Мойсей де Леон публикува в Испания текстове, за които той претендира, че са откъси от стари книги от първи век след Христос. Езикът, на който е написана тази част от сборната книга - Зохар - е оценяван днес като псевдоарамейски, доколкото изследователите откриват форми на думите, които не са характерни за първи век от н. е.
Зохар има структура, подобна на Стария завет - една базисна част, написана от Мойсей де Леон, и допълващи я глави и части, написани след това от други автори. За разлика от стила на Стария завет, Зохар и кабалистичната литература имат ярко изразен образен начин на поднасяне на информацията и идеите. Понякога това води до неясноти, стигащи до неразбиране.
Еврейската кабала търпи развитие и като идеи, и като разбиране за обхвата на кръга на посвещаваните и методите, с които те, посветените, биват подбирани. Вторият въпрос е твърде специфичен с оглед на историческата съдба на южните (сафаради) и северните (ешкеназими) евреи. След изгонването на евреите от Испания през XV в. надделява схващането, че кабалистичните познания трябва да бъдат широко разпространявани. Това има обяснение в усещанията за отхвърляне и страдание в този свят, обзело менталността на еврейството след прогонването от Испания.
Какво е мястото на такова едно представяне на еврейската кабала пред българската културна и академична общественост? Отговорът има няколко самостоятелни страни:
1. Българското еврейство, бидейки спасено от лапите на нацизма, е в уникална позиция на съвместно битуване в родината си, което няма аналог в света.
2. Налице е и християнска кабала, която се базира на всичко важно и основно от еврейската, но с добавка за отъждествяване на Христос и триединството в структурите на сефиротите.
3. Семиотичната същина на множество проблеми в кабалата е твърде любопитна в края на нашия век, в който се разви модерната семиотика.

4. Не на последно място като важност - проникване в историческите взаимооблъчвания между двата етноса, както е модерно днес да се казва, в условията на общата им държава - Османската империя. В този аспект има един твърде любопитен и, бих казал, вълнуващ пример:
През XVII век се явява лъжемесията. Името му е Шабатай бен Цви. Роден в Мала Азия, той от малък има припадъци, които сам наричал просветления. Самообявява се за Месията, на което обкръжаващите го, разбира се, не отдали особено значение. Постепенно обаче персоната на този господин започнала да се възприема с необходима и достатъчна сериозност. До еврейските общини из цяла Европа са разпратени писма, придружени с нужните изчисления на висшите сфери, които сочат, че през септември месец на 1666 г. Месията трябва да се пресели в отвъдното и върховната мечта на еврейството да се сбъдне. Изглежда, убедителността на разпратените реклами, както някой би ги нарекъл днес, е била силна. В този смисъл Шабатай бен Цви има щастието или нещастието да има онова, което днес наричаме мениджър зад себе си - личността на Натан от Газа. Натан от Газа е високообразован кабалист-луриянец. Исаак Лурия пък е личността, която прави основна, нямаща равна по значимост и до днес, промяна в теорията за произхода на света и структурирането на онова, което е преди материалното, човешкото. Лурия и последователите му са аскети. Аскет е и Натан от Газа. Нему дължи лъжемесията блестящите писма до цяла Европа и Средиземноморието.

Та в своите мигове на “просветление” Шабатай бен Цви казва, че ще отнеме короната на султана, очевидно имайки предвид не материалната корона. Турците обаче разбират такова изказване съвсем еднозначно. Всеки поданик на империята, имащ подобни, публично прокламирани мнения, подлежи на една присъда - обезглавяване. Арестуван е и Шабатай бен Цви, при това с полагаеми почести - настанен е в нещо, което можем да определим като затвор за дипломати. Както може да се очаква, Протекцията (Витамин “П”) в турската държава е важен механизъм, от който се ползва и лъжемесията - един от лекарите на султана е с еврейски произход и той урежда алтернатива на скъсяването с една глава . приемане на исляма. Бен Цви избира исляма, с което хвърля в покруса и смут юдейските общини в Европа и Средиземноморието. И пак натан от Газа не сваля гарда - започва трескаво научно изследване на текстовете на Стария завет, в които пророчествата описват как Месията ще скандализира правоверните юдеи (юдеите вярвали, че Христос е Месията, биха могли да се дадат множество факти в това отношение) и пак разходи за пощенски пратки, в които се обяснява, че решението на Шабатай бен Цви е нещо като да идеш в тила на врага...
Лъжемесията е въдворен да живее в Константинопол и в Солунска Тракия, където обаче системно събира последователи и проповядва юдаизъм. Турците търпят това положение десет години и най-накрая го заточват в Албания, където той умира. Натан от Газа се преселва на Балканския полуостров и периодично се среща с бен Цви, като стратегията е никога да не живее в същото населено място с лъжемесията. Три години от своя десетгодишен престой по Балканите той прекарва в София. Настанява се в една от еврейските общини. От добре записаната история на лъжемесията всъщност ние научаваме, че в София не само има евреи, но и те, подобно на почти всички други места, имат по няколко общини - ортодоксални, кабалисти и други.
Забележително е, че личност като Натан от Газа е впервал поглед в белите зимни или в летните Резньове и в своите медитации е погалвал с поглед Витоша... Та днес, когато ние погледнем същите тия Резньове, можем да видим Алековите щастливи духчета и Натановите небесни сфери да седят и да пият билков чай на поляните под Черни връх и да си съжителстват...

Натан от Газа умира в Скопие на път за Албания. Гробът му оцелява до нашия безобразен век и е бил почитан като свято място. Бастардисан е от германците през Втората световна война.
В курсовете към програмата кабалистичните проблеми се разглеждат с два типа ударение - едното е интеркултуралните връзки и ситуации, а второто - семиотичните факти, предизвикателства и същина на ред кабалистични идеи. Могат да бъдат изброени следните основни теми и проблематика:
- Юдейският мистицизъм има две големи теми - 1. Сътворението на света и 2. Небесната колесница, наричана още Трон, описана от пророк Езекил.
- Във връзка с двете основни теми тече дешифриране на познанието, скрито зад различните текстове от Стария завет, където основното място се пада на глава 1 от Битие и на Езекил, глава 1.
- Основно понятие в кабалата е сефира (мн. ч. сефирот), които са десет на брой.
-
Лурия преобразува десетте сефирот в пет лица и говори за счупване на съдовете, което е една космическа катастрофа, аналогична с греха на Адам, Първият човек.
- Най-забележителното в еврейската кабала е тезата, обща за сериозните кабалисти, че поведението на човека влияе и работи за поправянето на сбърканите страни на сефиротите или за поправянето на греха на Първия човек. Тая теза всъщност е документ за вътрешните процеси в психологията на индивидите и на социума от Средновековието, кълнове и периметри, легнали в основата на по-късния Ренесанс. Съвсем забележително е, че чувството за отговорност, морал, важност на отделния човек не са само теза, а са тясно преплетени в множеството причини за отбулването на тайното религиозно-мистично познание от Мойсей де Леон и поколения кабалисти
.
- Понятието Адам, Първият човек, е разбирано като едно от имената на общността от десет сефирот и има космически измерения, а не се отнася само и толкова до Адам и Ева.
- Мнения и история на мненията за това, що са десетте сефирот? - Богът-Отец, сам по себе си или съдове-медиатори, чрез които се реализира неговата воля, мисъл, нищото, или неделимо единство от двете.
- В еврейската кабала са разработени няколко основни системи (и ред по-частни) за съответствие между буква и цифра. В една от популярните системи първата буква от азбуката е равна на единица и всяка следваща буква е по-голяма цифра. В друга от популярните системи последната буква от азбуката е с цифрова стойност единица, а първата буква е с най-високата сред отделните букви цифрова стойност. (Известно е, че в старогръцки, иврит, в старобългарски годините и числата се пишат с букви, а не с цифри). Различни думи могат да имат еднаква числова стойност, обаче в една система.
- Неоплатонизмът силно влияе на еврейската кабала.
- Едно положение, третирано като дуализъм, е отъждествяването на десетте сефирот със светлината, което ще рече - с цветовете (всяка сефира има свои специфики в цветово отношение), от една страна, а от друга - отъждествяването на връзките между сефиротите с буквите на ивритската азбука.
- Семиотичният статус на буквите от ивритската азбука. Например четири от двадесет и двете букви се смятат за букви “майки”, тъждествени с четирите елемента - вода, въздух, огън и земя.
- Седемдесет и двете имена на Бога-Отец и техните скрити и явни значения.
- “Многогласността” и голямата свобода за лични мнения в кабалистичната литература. Така например по въпроса кои са цветовете на една сефира, различните автори имат различни мнения.

В заниманията на автора на тия редове над теоретичната кабала помагат няколко неща - втората университетска специалност “Философия”, професията езиковед с прилична обща култура по математическа логика, дипломирани познания по иврит, общосемиотични занимания и интереси, повече от двадесет години специализирана разработка на езика на цветовете, с две отпечатани монографии за езика на цветовете и още една, готова за печат.
Правилно е да мислим за теоретика кабалист като ревностен пазител на съботата, аскет, човек, пишещ и четящ, но задължително занимаващ се с бизнес. Забележителният Исак Лурия едва в края на живота си се оттегля в днешен Цфат, Северен Израел, и дава своите уроци при разходки, а брат му си остава собственик на един остров в делтата на Нил и активен човек на бизнеса. Едва в XVIII век се явява изрично споменаване на личност, занимаваща се само с четмото и писмото. Самото споменаване на този факт говори за екзотичността на такова социално явление. Добре е да правим разлика между тия бизнесмени, въоръжени с духовни занимания, от други, споменати в литературата, които смело “практикуват” и се похвалват, че с тайните формули си произвели теле, с което добре се нагостили.

Мони Алмалех