Малък радиосюжет

В неделя сутринта (11 октомври), докато си пиех кафето, чух по "Дарик" радио рекламата за вечерното културно предаване "Часът на синята мъгла". В нея наскоро завършилият симпозиум в Илинденци бе обявен като "първият международен симпозиум по скулптура в България". Лениво отбелязах поредния пример за журналистическа некомпетентност, а после сама се скастрих: докато хора като мен само констатират и нищо не правят, нещата няма да се променят. Пък и предаването не е лошо, макар и малко сантиментално за моя вкус. Така че взех от "Справки" телефона на "Дарик" радио и се обадих. Попаднах на любезен господин и му обясних, че това съвсем не е първият международен симпозиум по скулптура в България, че е имало такива с десетилетни традиции и т.н. Господинът каза, че е късно да променят рекламата, че водещата сигурно се е объркала и да й се обадя вечерта, защото той нямало да се види с нея. Благодарих и затворих с мисълта, че на негово място щях да направя всичко възможно да се свържа с нея, но нейсе... Не всеки е склонен да върши дори своята работа, а камо ли работата на някой друг. Все пак за да довърша започнатото, се обадих и вечерта. Поисках от изнервена госпожа да ме свърже с водещата на предаването, тя ме попита за какво, аз обясних и тя ми тресна телефона с думите "Имам си работа". Преди да успея да й кажа "Аз също". Така де, какво съм седнала да се правя на бдителен изкуствовед...

Диана Попова