Бялото петно върху синята рокля

Защо кучето си размахва опашката? Защото е по-умно от нея. Ако опашката бе по-умна, тя щеше да размахва кучето.
Из филма "Да разлаем кучетата"

"Войната е шоубизнес". Така казва героят кинопродуцент на Дъстин Хофман в "Да разлаем кучетата". Прав е, особено когато страна във войната са американците. А ако няма война, те ще си я измислят. Това се случва в "Да разлаем кучетата". Президентът на Щатите се забърква в сексскандал и за да отклонят общественото внимание, съветниците му спретват мнима албанска ядрена заплаха и си играят на военни действия.
Сигурно знаете, че "Да разлаем кучетата" не е заснет по оня водевил с бялото петно върху синята рокля. Филмът на Бари Левинсън е направен преди това. Да не би пък реалните лица да са се вдъхновили от него? Как му викаха на туй - живот като на кино. С тая разлика, че киното е по-качествено, защото играят по-добри актьори - освен Хофман вътре са Де Ниро, Уди Харелсън, Ан Хечи и старият кънтриидол Уили Нелсън. Като сложиш сценариста Дейвид Мамед (по романа на Лари Байнхарт "Американският герой") и композитора Марк Нопфлър (душата на "Дайър Стрейтс"), става ясно защо е за предпочитане да гледаш този филм пред онзи с президентската пура, който тече наяве.
Откъде все пак идва поразителната прилика между художественото и истинското събитие? Щастливо съвпадение ли е за авторите на филма? Като време - да. Но само толкова. Иначе няма никаква случайност, че е създаден такъв филм. Защото всеки мислещ човек знае, че стратегическият арсенал на хората във властта и на онези, които дърпат конците задкулисно, си е един и същ от памтивека, само инструментите за манипулация се модернизират. И никак не е трудно да предвидиш как ще реагира овластеният в напечена ситуация - запари ли му под задника, той винаги пали още по-голям огън под друг задник, за да пренасочи интереса на тълпата. Другият задник обикновено е невинен и гори несправедливо, но какво от това. И тук не става дума единствено за Америка, а за навсякъде. Фабрикуването на фалшиви митове, с мощен преносител медиите, е най-универсалното оръжие. Циничното хвърляне на прах в очите на инфантилното стадо е като "добр'утро".
Историята в "Да разлаем кучетата", разказана със средствата на черната комедия, е зловеща. И става още по-зловеща от факта, че се репродуцира в действителността. Щом едно чекиджийско изпълнение, колкото и да е височайше, може да влияе върху съдбата на планетата, еба ти планетата. Да не говорим пък за нашето географско положение. Защото Албания е близо. А Сърбия е още по-близо...

Борислав Колев