Предимството
на съединяващата тъкан


Разговор с Крум Ацев

- Назрял ли е моментът, трябва ли знанието човешко да бъде събирано, класифицирано, изучавано по различен от досегашния начин?
- По различен - определено. Но едва ли класифицирано. Ако все пак тръгнем от идеята за класификация, щом задавате така въпроса, значи имате някакъв отговор. Цялото мероприятие, за което става дума, може да бъде разглеждано и по подобен начин. Например така: мозъкът има две полукълба, ляво и дясно; едното поема едни функции, другото други, това разделение, известно като функционална асиметрия, работи на принципа на взаимодопълването - което е вече една класификация, една метафора, използвана както в когнитивистиката, така и в културологията. В случая - основана върху разделянето на две, но смисълът й е в синтеза. По същия начин може да се каже, че Земята има две полукълба. Понеже при кълбото ляво и дясно няма, няма и горе и долу, много условно можем да ги наречем "източно" и "западно". Впрочем тази мярка вече е международно възприета, затова сме стигнали дотук. В момента се казва - водещата цивилизация мисли по западному. Никой не се замисля какво точно значи "западна цивилизация", откъде е тръгнала. Имаше няколко десетилетия, през които всеки престижен хотел или резиденция в САЩ, като върха на айсберга на западната цивилизация, не беше зле да вплита орнаменти в гръко-римски стил, като доказателство за принадлежност към основите на западната цивилизация; по-точно някакъв псевдогръцки стил. Напоследък все повече се говори за връзките на елинския свят с древноегипетския и корените на западната цивилизация чезнат все по на изток. Постепенно се вижда, че изобщо не става дума за делене на Запад и Изток, както самите полукълба не могат да се делят от цялото. Благодарение на взаимодопълването на асиметричната им функционалност, се получава това, което е адекватно възприятие на света. Не само с едното, аналитичното, и не само с другото, интуитивното. По същия начин би било добре, ако не само познанието, а и историята на възникването му, целият процес на изработването на понятия в общочовешкото съзнание, бъде видян не разделен на Източно и на Западно, а така, както е възникнал исторически. Тогава никой не е знаел, че, да кажем, поречието на Тигър и Ефрат е Изток. Хората, които са живеели около Жълтата река, знаят, че са в средата, те така се наричат - хората в средата, Средното царство. След това идва изместването и разделянето на Изток и Запад, което до голяма степен формализира нещата и ги изважда от синтетичността. Водещият подход на тези две университетски програми не е аналитичният, а синтетичният.
- В съвременните китайски карти на света Китай в центъра ли е?
- Сферичната форма на Земята дава интересна оптическа възможност онова, което е в центъра, да изглежда много голямо. Този, който прави атласа, слага своята страна или континент там, и той изпъква. Ако вземете един съвременен китайски атлас, основната изпъкналост е белязана от двата знака - "джун" - "по средата", и "гуо" - "държава".
- "Държавата по средата"?
- Да, и дори създава илюзията, че едва ли не е в средата и на самото земно кълбо. Магистърската програма с название "Евроазиатска културология" няма целта да наглася погледа по един подобен начин, при който изведнъж, видите ли, Изтокът ще се окаже по-важен от Запада. Няма и намерение да воюва с неактуални понятия от типа на "европоцентризъм" - а и в момента не е много ясно дали европоцентризмът е положително или отрицателно явление. (Имаше момент, когато беше отрицателно, и във вестник "Култура" неведнъж каквото сме могли, сме правили за преодоляване на европоцентризма.) Днес по-същественото е светът да е единен.
- В програмата има толкова различни дисциплини и се правят толкова връзки помежду им, че човек се пита има ли достатъчно хора, които да преподават, имаме ли достатъчно капацитет да представим нещата на студентите именно от синтетична позиция - и като начин, като методика на преподаване. Защото в България, а и в Европа, се изучава "едното полукълбо"; дори и да се изучава другото, другият начин на действие, това става пак по методиката на "едното полукълбо".
- Това е въпросът за адекватност между начина на поднасяне и обекта. Самата идея за единодействие на интелект и интуиция, на ляво и дясно полукълбо, се отразява и в подхода, в метода на организация на поднасяне на материала. Имаше два критерия при сформирането на екипа. Първият - професионализъм. Примерно, ако човек ще говори за зороастризъм, той трябва да знае персийски език, ако ще говори за юдаизъм, трябва да знае иврит, ако ще говори за будизъм, трябва да знае най-малкото един и да има понятие от още поне един от шестте езика, на които са запазени писмените паметници на тази духовна традиция. Това е възможно при сравнително добре развито ляво полукълбо, на логически структурираното познание. Другият критерий - втората подточка в концепцията - беше този "материал" да може да се поднася по начин, адекватен на духовността, която го е формирала. А не по методите на класическата филология, при който, например, китайският език се вкарва в някакви "общовалидни" граматически категории, формулирани всъщност върху спецификата на европейските езици. (Те имат съвършено различна структура, а когато става дума за писмеността, за образната страна, се стига до съществени недоразумения, ако китайските идеограми се учат както буквите. Докато буквите са чисти конвенции от чертички, там има образ. Без схващането на този образ не се схваща пълноценно и смисълът на онова, за което става дума.) Този принцип - начинът на преподаване да бъде адекватен на обекта - придвижва традиционния филологически подход към семиотично-културологичен, особено съществен при така наречените редки езици и писмености. За да могат да се четат със съзнанието, а не само с очите, свещените текстове на староеврейски, например, не е излишно да се знае системата от цветово-звуково-буквени съответствия, които са предмет на внимание в течението, наричано кабала (виж "Алефът" на Борхес, "Хазарски речник" на Павич). Така всеки един от предполагаемите курсисти в магистърската програма изслушва по един уводен, може да се нарече семиотичен, курс върху съответната писменост. За да се стигне до Борхес, трябва да се тръгне от кабала, да се мине през Тора, през останалите библейски и апокрифни текстове, и тогава и Борхес ще е по-ясен. Същото е и с арабската и с персийската мисловно-знакови системи; да не говорим, че те са били във взаимодействие, че египетските и китайските йероглифи, както и еврейското писмо споделят някои общи структурни принципи, различими и в знаци от първите български азбуки.
- Един от резултатите от такова обучение, може би след 50 години, би бил в това, човечеството да не се схваща като зародило се в изолирани центрове, които едва през XIX век чрез влака се свързват помежду си и започват някакви взаимовръзки.
- Просто не е било така. Това е хипотеза, която днес едва ли някой в света поддържа. Не е имало някакви факли, блестящи в тъмата на античността, примерно Елада, или Китай, или Египет. Примерно преди известно време около крайбрежието на Южна Америка беше открита китайска бронзова котва. Котвата е китайска и по състав на бронза, и по форма, и не може да е правена по-късно от края на второто хилядолетие пр.н.е. В египетски гробници се открива мумия, която има втъкана в косата си копринена нишка - при липса на данни за производство на коприна в историята на тази цивилизация.
- Българинът е научен, че Гърция е имала връзка с Персия само дотолкова, доколкото се е била с нея. Опитвам се да си представя, ако той знае и схваща историята по-цялостно...
- Дали ще се бият по-малко Гърция и Персия?
- Примерно...
- Това е един от възможните резултати. Европа от Атлантика до Урал е вече почти факт. Проектът е в крайна фаза на осъществяване; а оттам нататък? Урал е условно географско деление на едно от основните парчета суша (Америка е два континента, Евразия - един). Условно и географски, но и исторически, защото дори Хималаите не са били пречка за пренасянето на културите, та какво остава за Урал, той е дори област на усилени междуетнически контакти. Така че бъдещето е от Атлантика до Пасифика. За да може този свят най-накрая да започне да мисли кохерентно, както мисли един добре структуриран, тоест функционално добре асиметричен мозък. Да може частите му да бъдат в съответствие, в хармония, и да дават градивен резултат. В момента те са така ситуирани, че произвеждат предимно конфликти - верски, етнически. Те идват именно поради небалансираността на импулсите, които ги пораждат. Всеки един фундаментализъм, ислямски или афро-американски, идва от това, че съществени за човека неща, които определят не само културната, но и личностната му идентичност, са били потискани. Вместо да контактува с другите и да намира съответност в другия, той при сегашните условия може само да му каже "Виж какво, ти си нищо, моята традиция е всичко". В момента, в който се намери общото между духовността на евреина, персиеца, индуса, арабина, негъра, ще се роди нещо ново като психология на социалното съществуване и атмосфера, при което и конфликтността ще отпадне като импулс.
- Има ли създадени другаде по света - защото тук това все още е идея - университетски центрове, които да работят "между двете полукълба"?
- Има, насочени към междуетнически отношения: в Софийския университет, в Централноевропейския в Будапеща, но с предимно социологично-политологична ориентация. А сериозна културология не може да има без познаване и на съответните езици, писмености, начини на мислене, които се изразяват в определена знаково-символна традиция. Както магистърският вариант на програмата, така и този за следдипломна специализация дават възможност да се получи представа за типологията на древните писмени системи, но да се специализира в една или най-много две от тях. Всеки от студентите да изслуша курсове по максимален брой от тези източни култури, подбрани така, че да го насочат към съпоставки със западните. Та в крайна сметка в България след 3-4 години да има не още 50 китаисти, 50 тибетолози и 50 иранисти, а поне 5 души, които да могат да решават проблемите на тази страна, знаейки в какви условия се е формирала нейната собствена култура. А те не са само условията на Европа... Самата Европа междувременно ще се движи към Азия, Западът има нужда от Изток в момента.
- Боян е китайско име, нали?
- Съществува в запис с два знака, чието съчетание не прави смисъл на китайски, а това говори по-скоро за транскрипция на заемка от централноазиатски говор; среща се например като псевдоним на един от древнокитайските философи Лао-дзъ, корените на чието учение водят и на Запад.
- Как си представяте - на входа и на изхода - хората, които ще учат по тази програма? Ще работите с млади хора, които дори ако идват от елитните гимназии, не са оформени като хуманитаристи в смисъла, за който говорите; на тях познанието за човешкото мислене и за културата не им е преподавано по този начин.
- Първоначалната идея беше да се започне с двугодишна програма за специалисти, която да продължи в бакалавърска и след това да се стигне до магистърската, която предполага самостоятелна научна работа. Като в началото се изучават нещата, които липсват от средното образование, и оттогава да се започне с някой от езиците. Да гледаш две писмени системи и да сравняваш, например, българските глаголически знаци с йероглифични и да търсиш връзката както интуитивно, така и въз основа на конкретни познания - и въпросите, и отговорите да дойдат сами. Тази идея пък се оказа в противоречие с концепцията за избягване на ранната специализация, застъпвана в образователната стратегия на НБУ. Така че засега формите на Евроазиатската културология са две, едната е за магистърска програма, другата е за следдипломна специализация. Тоест те са насочени към публика, която е в крайния етап на висшето си образование, поне семестриално завършено бакалавърско ниво. Съществува и възможност курсовете от магистърската програма да бъдат записвани още през третата година на бакалавърско обучение в съответствие с личните интереси на студента, който може да следва своя индивидуална образователна програма и да защити магистърската си теза дори непосредствено след бакалавърската. Колкото до следдипломната специализация, тя предвижда изцяло свободен избор на предпочитаните курсове и теми, с оглед осъществяване на лична разработка, публикация, проект. Тя дава и възможността просто да бъде усвоен някой от така наречените хем "редки", хем "древни" езици (при това по методика, която въвежда през най-ранната писмена специфика в контекста на съвременната езикова употреба), така че един хипотетичен дипломат или бизнесмен от следващия век да може да каже на езика на домакините си нещо повече от "Наздраве!".
- Способен ли е един български университет да създаде среда, в която да се формира нова култура на студента - на учене, на мислене, на поведение? Вие говорите за интуитивно познание. Това е доста различно от слушането на лекции и прилежното водене на записки.
- Участието в изследователски проект, избран от самия студент, определя и лекциите, от които той самият чувства, че има нужда. Онзи, който се интересува от богомилство, примерно, ще трябва да започне с изучаване на персийската култура, да мине през зороастризъм, маздеизъм... Защото в този континент, условно наречен Азия, културните процеси се отличават с особена миграционна динамика, те не спират никога в една област. Будизмът започва от един център и минава през още 5-6 страни, като в края на краищата, на изхода, ако приемем, че Япония е изходът, се получава нещо съвсем различно от началното. А то пък се оказва вход за група хора от Западното крайбрежие на Щатите - от Буда до Снайдър тече един процес, чиито звена трябва да се познават; той не е затворен. Това е един от примерите, че процесите са глобални. И ако някой иска да работи по такъв начин, той трябва да слуша лекции в зависимост от проблема, който го вълнува - дали ще е Кастанеда, богомилството, Великото преселение на народите или руническите надписи...
- Едно такова образование наистина предполага по-дълъг период на обучение. В съвременния свят, за да се чувства в него комфортно, човек трябва да знае поне три, освен българския, живи езика...
- Предполага се, че западните езици човек трябва да си ги е научил отделно. В НБУ той задължително си взема общоуниверситетските курсове по чужди езици и по компютърна грамотност - до втората година на бакалавърското образование.
- Програмата е изключително амбициозна, което значи и натоварена...
- Малко са две години, четири семестъра. Но това беше формата, която засега се прие - първо да се формират личностите, после да се профилират, та било то и в евроазиатски аспект. На практика основното ще бъде добре балансираната лична образователна програма. При положение, че един студент записва освен задължителните 2 или 3 курса на семестър още 2 от избираемите, това означава пет-шест лекции в седмицата, което не е много, по два-три часа дневно. През останалото време той работи сам, консултира се с преподавателите. Ако иска да усъвършенства език, ако това е важно за неговата теза, а обикновено е така - никъде в света вече няма специалист по всички религии, трябва да знаеш достатъчно добре една, както и езика, на който са нейните свещени текстове - той има възможност да се съсредоточи в тази насока, да я продължи дори след четвъртия семестър.
В бъдеще идеята е да се правят стойностни неща, които да са на световно ниво и да се правят в екипи, защото и световните изследвания се осъществяват в екипи от специалисти, които намират нещо общо помежду си. По този начин може да се реши и проблемът с липсата на време. Разработката на един проект предполага слушане на лекции в продължение на четири семестъра, но работата върху тезата може да продължи до постигането на реален резултат - критерият за завършване не е посещаването на определен брой часове, а реализацията на импулса, който те е накарал да се ориентираш към определена "база данни".
- В смисъл, връщаме се към Античността - философите, дискусиите, школите...
- Една от целите е преосмисляне на възможности, които човечеството е пропуснало някога - случила се е някаква война, имало е глад, чума или мизерия, и добри идеи не са били осъществени. Нищо не ни пречи да се върнем и да вземем доброто, онова, което върши работа в сегашния момент. Човечеството страда от някакъв комплекс за изчерпване на интелектуалния си потенциал, защото много бързо се е изхабило в тази битка за материалното. Ако се върне назад, ще види, че това е една от страните; материалното оцеляване е много важно, в смисъл, първостепенно, но дали то е в основата на замисъла изобщо на човешката раса? Това е една от идеите. Но е възможно човешката раса да има и друго предназначение и е хубаво да си го потърси, за да може да продължи нататък по-спокойно. Инак натрупването на материални блага просто вече не дава резултат, и то в глобален аспект.
- А и начинът на натрупване на знания вече започва да зацикля.
- Защото това е материалистичният подход към знанието, който гледа на него като на набор от факти, свързани в логическа връзка, водещи до определено решение с определена икономическа изгода. Може би трябва да се направи разлика между знание и познание. Общо взето, източната традиция винаги е наблягала на познанието - не да знаеш за нещо, а да бъдеш вътре в него, да бъдеш част от него, и да можеш да го управляваш по този начин, тоест не да го управляваш, а да го направляваш, да се вместваш. Ние мислим, че като знаем всички факти, свързани с нещо, и компютърът направи връзката между тях, ще изведе и правилното решение на ситуацията. Да, някъде това работи, но не винаги. Има и моменти на съпреживяване, на влизане в конфликта, в проблема - и тогава решението се намира само. (Не случайно Иаков получава името Израил след една нощ борба с Бога и изкълчена бедрена става; а китайските чан-будисти предпочитат пред сутрите на индийския канон "живите фрази", онези, в чийто език "няма език - истински зъби и нокти, изхвърчали от схватката вътре в пещерата на Вселенския закон.) Тоест трябва да се намерят начини, различни от постигането на най-бързия отговор с чисто технически средства.
- Беше модно през 80-те години да се говори за някаква ризомност, за знанието, което се разширява хоризонтално. Западното полукълбо се опитва да излезе със собствени сили от задънената улица, в която се чувства, но дали ще успее само на базата на собственото си рацио?
- Усещанията за криза са от много отдавна. На този етап, на който сме в момента, ние, които тръгнахме да гоним Запада, не трябва толкова да го гоним, колкото да приравним скоростта си на движение, отчитайки и насоката на самата цел; да знаем, че като стигнем там, ще намерим една реалност, която има своите проблеми. Западната култура си има проблеми поне от 30-40 години насам, и си ги е дефинирала, и са търсени изходи. Знае се, че проблемите са по посока на чисто дискурсивния, механистичния подход. Че закърнява спонтанното ставане, че аналитичността се превръща в онази дисекция, за която предупреждава още Емили Дикинсън: "Разсечи Чучулигата и Музиката ще намериш -/Ален Експеримент! Тома Невернико, сега съмняваш ли се, че Птичката ти беше истинска?/Познанието на предмета струва /лишаването му от съществуване". Психоанализата не излекува никого. Психосинтезът? Какви са пътищата към него? Тръгнеш ли с терапевтични амбиции, значи се приемаш за болен.
Какво ни пречи да започнем да се подготвяме за неща, които и на Запад знаят, че трябва да се сменят, че трябва да им се намери ново решение? Какво е нашето предимство? Че сме малко по на изток, че винаги сме били на кръстопътя между тези два типа култури - в онази, съединяващата, тъкан, която е между двете полукълба. Тази тъкан има предимството да не страда от раздвоението между логика и интуиция, между конкретно и общо, между относително и абсолютно. Това е може би и генетичната обусловеност на артистичните ни способности, които получават общочовешко признание. Бихме могли да катализираме назряващия процес.
... И понеже изброихме няколко наименования на предстоящото евроазиатско културологическо мероприятие, защо да не добавим и "Игра на стъклени перли". Наименование, название - както казва Лао-дзъ, пътят, за който има напътствие, не е постоянният Път; име, което е именувано, не е истинското име. A rose is a rose is a rose is a rose, според Гертруд Стейн - останалото са имена на розата. Та и това е едно от възможните имена.
- В пълния смисъл, който заглавието "Игра на стъклени перли" придобива след изчитането на романа, ли го употребявате? Касталия, която е напълно откъсната от живота... Все още живеем в епохата на вестникарските литературни притурки...
- Идеята е "Игра на стъклени перли" с друг край на романа. С друг шанс за играта на стъклени перли.

Разговаря Христо Буцев