Пак на лов за вещици

Предаването "Конфликти" с автор и водещ Маргарита Михнева (в прайм-тайма на БНТ от 7.X.) сблъска челно аудиторията си с нещо много по-дълбоко от представата ми за конфликт. Тук аудиторията бе въвлечена във вулгарен и допотопен опит да се омаскари и профанира сложна и деликатна материя - работата с универсалната енергия по един сравнително нов йогийски метод, сроден по ефект до акупунктурата и хомеопатията. Работата по него е всъщност сложен синтез на духовност и наука, при това с огромен практически потенциал за достигане на баланс в организма. За какво става дума?
Този иога-метод е съществувал и се е предавал повече от век като езотерично познание и през 1989 г. бе разкрит за човечеството от виетнамеца д-р Луонг Минх Данг. За работата си върху неговото развитие и приложение той получава докторска степен (Ph.D.) по медицина през 1994 г. в Мюнхен; докторантската му теза е на тема Приложна йога, универсална и човешка енергия при медицинско лечение. Докторската степен е получена в Института за алтернативна медицина (Medicina Alternativa Institute) - филиал към Отворения международен университет за комплементарна медицина (Open International University for Complementary Medicines). А през февруари 1997 г. Общото събрание на същия университет решава да присъди на д-р Данг званието Доктор на науките (Honoris Causa). Университетът за комплементарна медицина е основан от Световната здравна организация през 1962 г. въз основа на Декларацията от Алма Ата на СЗО. Той е признат и чрез Харта "Университет за мир" на Обединените нации чрез резолюция на Общото събрание на ООН с номер 35/55/5/XII/1980.
Д-р Данг счита, че преподаваният от него йога-метод служи да се интегрират в човешкия организъм функциите на хипофизата и епифизата и че тези жлези могат да действат като антени, които получават и предават универсална енергия. Според него, когато функциите им се интегрират, започват да се произвеждат хормони, които хранят и балансират нервната, хормоналната и имунната система. Д-р Данг насърчава изследователския скептицизъм към своите тези и хипотези - а скептици към тях съвсем не липсват. Това обаче се счита от него за позитивен факт, който насърчава изследователските нагласи и поощрява интердисциплинарната дейност върху мощния човешки потенциал, формиран в йогийската система на универсалната енергия.
При предаване на енергия хората, формирани в тази йогийска система, стриктно и точно спазват етиката и процедурите, заложени в метода. Основната етична норма е пълното зачитане на свободата на съзнанието и волята при предаване и приемане на енергия. При нарушаване на свободата на волята и съзнанието, както и при меркантилни действия, способностите, формирани чрез метода, се губят. Подчертавам: скептици спрямо потенциала на този метод има и ще има и това е съвършено естествено. Не там обаче е въпросът в случая.
Какво видяхме от екрана при това издание на "Конфликти"? Заснемане със скрита камера, без съгласието на опонента, множество инсинуации за някаква страховита заплаха, излъчвана от "сектанти" (които - така и не се разбра - ту нямат никаква енергийна сила, ту имат някакви коварни скрити способности). Чу се реч като: "Бодигардовете и парите на тези хора са страшни" (какви бодигардове, бе Михнева?!). "Трябва, трябва на всяка цена да намеря главния гуру", звучи в кресчендо гласът Михнев (какъв гуру, бе Михнева?! - о, да, оня, около който "пърхат" жени, според реплика на "потърпевша"?). За да се покаже, че сенките около Михнева и скритата й камера излъчват далеч не само страх, но и грях, много грях. И целият този журналистически коктейл "Молотов" е последван от брутален монтаж, който разсича като терминатор културното пространство на диалога с другия: орязани са почти всички отговори на опонента; а там, където е останало нещо от тях, е в резултат на усилието да се пребори с логореята на водещата. Но не е ли все пак въпрос на минимум коректност към занаята монтажът на заснетия със скрита и явна камера материал да се извършва поне в някаква по-професионална мяра?
И ето че в даден момент от темата за страха, Михнева - преодолявайки "преградата пред всеки журналист, дръзнал да каже истината" - прескача през глава в любимата си тема - проявяване на "истината". Точно тук според мен стигаме до най-невероятния куриоз на това издание на "Конфликти". Появява се на екрана висшата инстанция, която трябва да осъди пред камерата делото на д-р Данг - богословът Димитър Павлов. Както беше казано, този човек е завършил научен комунизъм в Софийския университет, а след "десети ноември" - богословия. "Върл противник на сектите - обявява Михнева, - но вън от Народното събрание". Поглеждайки бегло емблемата на Асоциацията по универсална енергия - кадуцея (жезъла) на Хермес с двете змии и разперените крила на върха (древногръцки символ), а над него - знака Т'ай-чи Т'у на таоизма (древнокитайски символ, изобразяващ архетипите на енергиите ин и ян) - експертът Павлов отсича: "Да, това е определено един сектантски знак, който има богоборческо съдържание!". На въпроса какъв ли е този Данг - Учителят Данг от Виетнам - Павлов още по-уверено отсича: "Той е източен, но не е Учител, защото трудно е да се каже, че те са Учители!" (кому какво е трудно?) Все в този дух на въпроса сектантство ли е това, шарлатания ли е, Павлов отговаря пак в стил Павлов: "За мене - и за шарлатания, и за сектантство!" И все в тоя дух. Въоръжени с клеймото "секта" и двусмислено близката до първобитния комунизъм идеологема "сектантство", от екрана громят ли громят.
Идеологемите като ниво на означаване присъстват във всяко послание на модерната култура, на модерността, не са просто мрежа от семантични правила за производство на значения и послания вътре в системите на културата. Всъщност те кодифицират социалната реалност, докато я конструират (и респективно - конституират).
Предаването внушава идеята, че опонентът е представител на секта-агресор. Но кой беше реалният носител на агресивност? Изследването на духовните процеси изисква коректно информиране (а не арогантно дезинформиране), високо ниво на компетентност (а не безхаберие, което да минира духовната дейност), толерантност (а не безогледно громене, не серия от манипулации, инсинуации, приблизителност, сенчести намеци, позовавания на съмнителни във всяко отношение "авторитети" и анатеми в безпардонен стил). Подобно легализирано духовно пиратство се оказва твърде безпроблемно, твърде удобно и интелектуално-лениво, при това прикрито под чадъра на възможно най-евтин квазирелигиозен фундаментализъм. Всъщност православието тук е само алиби за упражняване на цинично афиширано насилие; то създава санитарен идеологически кордон около другия.
Нима ще се окаже, че в едно гражданско общество завземането на позиция на дезинформатор, манипулатор и духовен инквизитор няма шанс за озаптяване? Превръщането на разследващата журналистика в институт за лов на вещици и за разпращане на анатеми в прайм-тайма на БНТ поставя един важен въпрос. Кой всъщност легитимира публичната власт на журналист на такова ниво на некомпетентност?

Ценка Йорданова