Сега да се обличаш модно не изглежда никак трудно. Модата се демократизира, с нея се занимават специални агенции за изследване, планиране, прогнозиране и препоръчване на линии и тенденции. Информацията светкавично се разпространява и глобално се рекламира. Модата се отказа от царствения си авторитет на уникална и задължително скъпа, превърна се в антитоталитарист и демократ. Сега дори и звездите настояват, че са "просто" хора, че предпочитат спортно-удобни дрехи, а най-вече се гордеят с естествено-здравословния начин на живот и вечната младост, постигната с тренировки и постоянни грижи за тялото. (Съответствието на определен "телесен тип", самата физика издават много повече следването на модата, отколкото скриващите тялото дрехи. Дрехите са призовани да не покриват ключови модни признаци - дългите крака, плоския корем, оформените бицепси и т. н.) Почти навсякъде дрехите престават да изразяват социална принадлежност и самоутвърждаване. Изключение правят най-младите или най-провинциалните. На свой ред по световните модни подиуми се залага на достъпността, демонстрира се висша мода от полиестер, найлон, ликра и други изкуствени и евтини материали.
Въпреки всичко това мистичната професия на couturier е далеч от залеза си. Тя дори си отвоюва нови пространства за реализация, тези, от които отстъпиха високата култура и елитарното изкуство. Модата е "последният модернист", тя по презумпция гледа само напред, но продължава да изживява постмодернистичния си период. Тя увлечено цитира, иронизира, колажира и анализира целия човешки опит. Модните дизайнери не толкова създават дрехи, колкото определят trends, начини на съществуване, мислене, поведение. Те си поставят за цел не да обличат, а да формулират и оформят човешките състояния и стремежи. Днешните couturier се чувстват преки наследници на харизматичния Уорхол, всеотдайно опитал се да превърне собственото си съществуване в професионален творчески акт, преосмислящ/преправящ света.
За всичко това, повече, отколкото за нормалното "как ли би ми стояло", или "мога ли да си го позволя (морално, социално, финансово)", си мислех по време на последното ревю на Мариела Гемишева "Сватбените ми рокли на покрива". Авторката се е качила "на главата" на традиционната институция Съюз на българските художници, за да намери там една "ничия", свободна за експерименти територия. (Напомням, че със същата цел същият този покрив бе използван някога от Клуба на (вечно) младия художник. Очевидно недостатъчно.)
Това, което демонстрираха манекенките, трудно би могло да се назове облекло. Елементите, от които състояха моделите, "се четяха" като цитати от различни gender studies (не е хубаво да се каже "полови изследвания", нали). Да се направи дреха само от това, което традиционно се смята за аксесоар, е фирмен знак на дизайна на Мариела. Известно е какво значение е придавал на детайла в облеклото Барт, както и какво значение доскоро ние придавахме на цитати от Барт.
На това дефиле Мариела показа модели от цитати/детайли/знаци и съвсем малко от тюл. Моделите бяха изключително дамски, но тъй като характерът им никак не съответстваше на предвзетостта на тази дума, зад нея изплува директното "женски". А жената, както е известно, представя "долното". Долу бяха босите крака на манекенките, увити в медицински бинтове, понякога с трогателни дантелени панделки, като че ли някоя херцогиня си е разкъсала фустата, за да превърже кървящ войник. Жената и болката, болката и сватбата, раната - просто някаква модерна енциклопедия за женската същност!
Бинтовете се допълваха от обвивките по телата, от мрежестите воали (не съм сигурна дали бяха седем), но връзката със Саломе и нейния предателски убийствен танц се натрапваше сама... А главите на манекенките, както се полага на женските глави в различни мъжки теории, бяха превърнати в неясна, "клисава" форма от цветни сплъстени коси, виртуозно сресани "никак". Правилата, диктувани от пола, бяха спазвани като на инат.
"Сватбените" "рокли" (и двете думи молят за кавички) оставяха открити повечето "признаци на пола", за да няма грешка защо се правят сватби. Жените, обекти на желанието, изглеждаха декорирани като за жертвоприношение. А самият им декор - прост за употреба, изпълнен с хумор, немного скъп (нали се ползва само веднъж). Но булките на Мариела не са инфантилни невинни агънца, те се подготвят към жертвоприношението съзнателно, предизвикателно и агресивно. Тяхната жертва е "силово въздействие", което не може да бъде спряно. Лицата на манекенките (Мариела очевидно прави принципен подбор, различаващ се от общоприетите стандарти) - характерни, с индивидуално излъчване и объркващ травеститски сексапил, завършват "формообразуването" на ревюто.
Сигурно това концептуално изказване на Мариела Гемишева ще получи определението "авангардна мода". "Авангардна", защото е невъзможна, а "мода" - защото изважда идеите на повърхността, демонстрира ги и привлича внимание. Модата като модерен начин на мислене. А това е модно.

Яра Бубнова