70 минути от 90 години

Маестро Марин Големинов дочака първия си авторски компактдиск - продукция на "Гега Ню" и на Българското национално радио. Така феноменалните особености на нашата звукозаписно-издателска действителност му дадоха шанса да бъде дебютант и в навечерието на 90-годишния си юбилей - дебютант на съвременния компактдиск-пазар. Разбира се, жестът на "Гега Ню" е великолепен. Но самият факт, че и аз използвам думата "жест", когато говоря за издаването на авторски диск на творец от ранга на Големинов, говори вече за изкривяване... Общото между него и негови съвременници като Елиът Картър, Оливие Месиан, Егуен Сухон, Ролф Либерман, Гражина Бацевич и много, много още е, че и техните дискове не се намират на нашия пазар. (Също като в оня стар виц отпреди 1989 г.: "Общото между американеца и българина - и двамата могат да ругаят американския президент.") Но тях си ги издават. Защото там и най-закоравелият бизнесмен знае високата цена на културната инвестиция. И я прави. Тук не че няма закоравели хора... Но май бизнесмени все още липсват. И закони - също така! Поради тези няколко не съвсем дребни обстоятелства ние все още изпадаме в умиление при появата на подобна продукция.
Изданието е съвсем скромно за мащабите на Големиновото творчество... Дискът включва два от осемте струнни квартета, Диптиха за флейта и оркестър и Концерт за обой и оркестър. Записите са продуцирани отдавна от радиото и са познати на интересуващите се. И все пак! Слушаш Диптиха и Концерта за обой и си спомняш разказа на Големинов за това как ги е посветил съответно на Симеон Щерев и на Георги Желязов - творби на зрелия творец, отразили рядката тръпка от усещането за собственото можене, от изчистването, избистрянето на личния стил, в който лаконизмът и микроструктурирането на формата определят и характера на мелодиката, и на цветовете в музикалните му опуси. А и Щерев, и Желязов заедно с оркестър "Симфониета" на радиото под диригентството на Камен Големинов "правят" тази музика "в движение" - така последователно и простичко звучи.
Квартетите на Големинов - мисля, една от върховите жанрови сфери в цялостното му творчество - са представени тук с Третия "Старобългарски" и Седмия квартет. С идеите за музика за струнен квартет Големинов като че се е родил... В дневника си под дата 2 май 1946 година четем: "Преди около две седмици завърших струнния си квартет - е, наречен "Старобългарски" по една тема, взета от сборника на руския композитор Компанейский, който е събрал старобългарски религиозни напеви. Тази тема е като основа на бавната част (Втора част), но се явява и съвсем в началото на Първа част като бавно въведение, а по-късно като тема във фугатото в последната част. "Българският струнен квартет" (Аврамов - б. м.) репетира усилено "Старобългарския" ми квартет, който ще бъде изпълнен на 14 май т. г. заедно с квартетите на Владигеров и Икономов." В изданието на "Гега Ню" е включен записът на струнен квартет "София" в състав: Васил Вълчев, Георги Тилев, Димитър Пенков и Йончо Байров - великолепно изпълнение, в което с някаква вътрешна наслада музикантите показват какво темброво богатство, какви нюанси могат да се получат от четири струнни инструмента. Впрочем и Седмият квартет е случил на изпълнители - този път квартетът се нарича "Тилев" - но в него са двама от горния запис - Тилев и Байров, останалите - Светослав Маринов - цигулка, и Огнян Станчев - виола, - изпълнение, белязано от експресията на една водеща лиричност...
Мисля си, че Осемте квартета изискват интегрално издание; че един компактдиск с Шопофонията и Концерта за струнен квартет и струнен оркестър би бил напълно продаваем... извън България, че всички говорят за "Нестинарка", за оперите... Мисля си още, че трябва да си наистина Големинов, за да приемеш с чувство за хумор факта - първи компактдиск за 90-годишен рожден ден! За много години, Маестро!

Екатерина Дочева