XII международен конгрес на славистите

Той се състоя от 26 август до 3 септември т. г. в Краков и негов основен организатор бяха Полската академия на науките и Ягелонският университет. В форума, преминал под патронажа на президента на Полската република, участваха 1200 души от 42 страни. Изнесени бяха над 1000 доклада и съобщения по проблемите на етногенезиса, историята, езика, литературата и културата на славянските народи от формирането им до наши дни. Между участниците бяха известни имена: Р. Пикио и С. Грачоти (Италия), С. Волман (Чехия), Е. Ведел (Германия), Х. Андерсен (САЩ), И. Франгеш (Хърватска), О. Трубачов (Русия), Д. Дун (Великобритания), Н. Шустер-Шевс (Полша), както и представители на славистични центрове от Япония, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Израел.
Само седем десетилетия са изминали от институциализирането на славистиката на първия й учредителен конгрес в Прага през 1929 г. Оттогава досега по установена традиция последователите на Шафарик, Домбровски и Потебня, на Юри Венелин и Марин Дринов се събират на всеки пет години (с прекъсване през войната) в различни славянски столици: Варшава (1934), Белград (1955), Москва (1958), София (1963), Прага (1968), Варшава (1973), Загреб (1978), Киев (1983), София (1988), Братислава (1993). Свои спомени за "началото" - Първи и Втори конгрес, представиха живите участници в тях - професорите Хенрих Батовски и Святослав Урбанчек. Своеобразен 30-годишен юбилей отбелязахме всички ние, които като млади учени участвахме в V световен конгрес на славистите през август 1968 г. в Прага и станахме свидетели на драматичните събития, потресли цяла Европа. За съжаление, нямаше го сред нас бившият посланик на България в Чехия проф. Боян Ничев. Почетохме паметта му заедно с паметта на други видни слависти, членове на Международния славистичен комитет - акад. Никита Толстой (Русия), проф. Братко Крефт (Хърватска) и др.
За днешно време, при кардиналните промени в Източна и Средна Европа беше важно да констатираме, че не е стихнал ентусиазмът и предаността ни към идеята за духовно единение на славянството и света чрез научния диалог в името на общочовешките ценности. Предстоящата 200-годишнина от рождението на вдъхновителите на тези благородни цели Мицкевич и Пушкин бе онзи притегателен център, който определи високия дух на конгреса. Главните акценти бяха набелязани още в пленарните доклади - "Славянските литератури в творчеството на Мицкевич" (Й. Масланка - Полша), "Славянска филология и сравнителност. От конгрес до конгрес" (О. Трубачов - Русия), "Диалектната диференциация на общото езикознание" (Х. Андерсон - САЩ), "Славистиката - проблеми на терминологията и идеята" (С. Грачоти - Италия). Материалът бе разпределен в два основни раздела: Езикознание, палеонтология и етногенезис и Литературознание, фолклористика и културология. Единайсетте секции обхващаха обобщаващи теми като "Конфронтативни изследвания и типология на езика", "Ареални изследвания на славянските езици", "Литератури на Средновековието и техните контексти", "Хуманизъм и барок в славянските литератури", "Проблеми на славянската митология" и др. Особено актуални бяха темите "Модернизъм" и "Постмодернизъм", "Славянският свят и емиграцията", въведена за първи път с личното участие на потомствени емигранти от Западна Европа, Канада, САЩ. Оперативната дискусионна форма - разисквания след всеки доклад поотделно - бе също новост на конгреса.
Трудно е да се упоменат имена и заглавия при една толкова пъстра картина на добре подготвени и интересуващи се специалисти. Не мога да не отбележа обаче активното и плодотворно присъствие на българските участници в почти всички секции. Въпреки затрудненията от всякакво естество, ние бяхме една от многобройните групи - над 70 души. Някои имаха централни доклади - Б. Биолчев и Ив. Павлов, Св. Николова и Й. Холевич, или ръководеха заседанията - Д. Станишева и В. Станков, Р. Иванова, М. Карабелова и др., други доминираха със значителността на темите или интерпретациите си - Т. Карагьозов, Кр. Балабанова, Ж. Чолакова. На председателя на Българския национален комитет на славистите - чл. кор. на БАН Тодор Бояджиев (който е и член на МКС) се дължи излизането в самото навечерие на конгреса на специалното академично издание с докладите ни - Сборник "Славянска филология", т. 22 (между авторите са: Р. Ницолова, Ст. Димитрова и В. Буюклиев, Ан. Давидов, М. Цанева, Л. Боева, К. Бахнева, М. Каназирска, Ек. Даскалова, А. Николова, Н. Аретов и др.). Много български заглавия и предимно на млади автори фигурираха на нашия щанд при откриването на изложбата в Ягелонската библиотека.
Конгресът завърши с избор на нов председател на Международния славистичен комитет - словенската професорка Аленка Савич-Дулар, сменила на този пост известния полски славист Януш Сиатковски. Словения ще бъде домакинът на следващия XIII конгрес в Любляна през 2003 г.

Екатерина Даскалова