Млад балкански театър I

"Бури към Итака" е името на балканския фестивал на младия театър, организиран от Сдружение "Летен театрален университет". Това е второ издание на фестивала (миналата година той се състоя в Сливен), което тази година се провежда в София от 6 до 11 октомври. Вероятно организирането на подобен фестивал е по балкански бурно. Той и започна бурно, разпростирайки интензивната си програма по различни софийски сцени, след като беше открит тържествено в залата на ТР "Сфумато". Дали обаче в театъра на младите хора на Балканите действително вилнеят бури, които тласкат кораба на представата им за театър към някаква (обща) Итака? Едва ли би трябвало да се разчита на митичната Пития. По-скоро самите представления, показани на фестивалните сцени, би трябвало да подскажат отговора на този нелишен от скепсис въпрос. Без съмнение, струва си да се съберат за една седмица на едно място млади театрали от един бурен регион, които знаят повече за (културата на) всеки друг народ по света, отколкото за комшиите, макар с някои от тях да ги дели само комшулук. Струва си да опитаме в свободния подбор на представленията да видим с какви проблеми и представи за театър живеят (поне част от) младите ни съседи, какви видения обсебват въображението им.
Ако се съди по представлението "Да станеш носорог" по Йонеско, на частната театрална трупа от Истанбул "Studio Players", човек изобщо (не само тук, на Балканите) е изправен пред съда - театър на носорозите. Свободен колаж по пиесата на Йонеско, според представлението на Сашка Теканд, всеки от излизащите пред хора на съда трябва да се изказва, съобразявайки се задължително с реда и правилата на някаква игра (на дама например, - 1) или правилата на управление на някакъв уред. Водещата представлението режисьорка представя участниците пред публиката и пред съда. Така тяхната задача е както да се харесат на съда, така и на публиката, която също ги "съди" (харесва или не харесва), и така също се явява част от носорозите. Чисто, черно-бяло, геометрично, представлението показва абсурда в живеенето като логика, като правила, като ред, в който трябва да се живее, който превръща хората в носорози. Потвърждава убеждението на Йонеско, че театърът трябва да се занимава с непоносимото, че "вече няма магия, свещеното е изчезнало".
Професионално, кратко, познаващо добре чувството за мярка, автора и европейската традиция в сценичните му интерпретации, представлението разполага разбирането си за живота на човека в една сериозна, но може би повече за тукашния регион млада и алтернативна представа за театър.
Съвсем не така сериозно беше представен "Младият румънец" от мимовете Дан Пурич и Кармен Унгуреану (Национален театър "Йон Лука Караджале") в колаж от скечове, лишен от обща концепция, но съвсем нелишен от чар в искреното им желание да се харесат на публиката. Тяхната жанрова безсловесност беше изкусно съчетана с безизкусното разиграване на отделни типични национални "стратегии" на ухажване в любовната двойка - турска, руска, италианска, испанска и т. н., представени главно чрез масово разпространени (музикални и други) клишета. "Toujours L'Amour" - симпатична бар-програма, представя един човек, който напук на всички посттоталитарни грижи, в крайна сметка, безбурно отпочивайки, се забавлява.

Виолета Дечева