От ятаци към мандри

Напоследък чрез документалното кино БНТ реши да ни (по)запознае с някои събития и лица от нашата по-близка история, които - по една или друга причина - бяха (по)премълчавани или едностранно интерпретирани. Така по-миналата неделя пред нас се появи "Фердинанд Български", а в средата на седмицата - филмът "Горяните". В събота предаването "Домино" (с водеща Албена Чакърова) пък пообърна някои страници, свързани с летците, отбранявали българското небе през Втората световна война. Историческите събития бяха показани, или по-скоро съчленени от авторите, без излишни пози, страдания и възторзи, които най-често уплътняват, или пък още по-точно разводняват, нашето вглеждане/съчиняване на историята. Важно е да продължават усилията на БНТ да прави, привлича или показва, подобни документални филми, а и всички те да се (по)задълбочават. (Към тази тема, впрочем, можем да включим и забранения игрален филм "Завръщане", който наскоро видяхме.) Характерен белег на нашия демократичен преход през осемте години досега беше мълчанието спрямо по-близката ни история. През неговата мътна (и безцветна?) пелена проби преди година едва филмът за Македония и помакедончването - ако, разбира се, не пропускаме нещо. Едно мълчание, разбира се, никога не може да бъде обяснено, защото ще престане да бъде такова. Или просто то ще има различни и противоположни обяснения, чието сблъскване няма да прераства до нищо друго, освен до едно шумно мълчание. В този смисъл през последните осем години близката наша история шумно мълчеше, или по-точно ние стояхме в шумна затихналост спрямо нея. Дали обаче внезапното проговаряне по централната медиа към/на историята не носи опасността от заглушаване на други наши/нейни гласове? Това безспорно съществува; то дори е неизбежно, но при (почти) всички случаи е по-добре да се по-говори. Безспорно някои биха се изкушили да търсят паралели между партизани и горяни, например. Да казват, че всичко е отново манипулация и, защо не, вероятно всичко е орисано по този начин в общия философски смисъл и в отделните частни смисли. Така или иначе обаче, думата "горянин" звучи някак по-благо от "партизанин", която у нас означава краен, дори злостен привърженик на дадена партия и хулител на останалите. Партизаните, както е известно, се появяват в България по изричния сигнал от СССР и закономерно донасят със себе си и понасят тамошното руско значение на думата, което очевидно не е обвеяно с негативи. (Впрочем в Русия партиите така и не успяват да стигнат до своето партизанстване.) По този начин злостният партиец се превръща в борец за свобода и постепенно думата "партизанин" замества почти незлобливо-пренебрежителната "шумкар", с която всъщност тук са били наричани т.нар. партизани. От своя страна "шумкарят", със своята въобразена от добрия български народ спонтанност, се прелива, така да се каже, в движението на следдеветосептемврийския "горянин", който обаче е бил призован в гората само от своята нива. Но както на горяните, така и на партизаните, задълбоченото документално/манипулативно изследване предстои. Те се мяркат пред нас като пред случайни ятаци; те все още не са слезли от своите балкани, за да похапнем всички щедро в мандрите на нашите предубедености.

Ромео Попилиев