Захари Каменов представя тези дни своите последни творби в галерия "Арт 36". Освен нова колекция графики той е подредил и няколко теракотови маски. В редуването им е прескочена монотонността (скучността?) при подредбата на еднотипови произведения, постигнат е интересен, динамичен ритъм и заедно с това се осъществява известно "задяване" както с традицията, така и с концептуалните форми. Очертава се неизбежен паралел между знаковостта, носена от първично работената теракота, и изтънчената звучност на графичните изображения. Комбинацията между тези два полюса не предизвиква странно или дразнещо впечатление - експозицията стои единно, без претенции за усложнена изразност. За разлика от някои силни тенденции в съвременната графика към отчайваща техническа прецизност или умерена илюстративност, в изобразителните полета на Захари Каменов срещаме чиста линия, носеща тиха емоция и "стаена експресивност". Композициите са максимално изчистени откъм детайли, но притежават особен вид плътност и интонационна наситеност. Ролята на цвета е да надхвърли материалността на изображението и то да получи тласък към други възприятия.
Особено е усещането от дискретните или не толкова погледи на множество очи, гледащи от всички стени на галерията - японски лица, цветя-лица, маски фини или груби, стилизирани или натурни - те наблюдават нас или нещо отвъд. Различните интерпретации на темата като че ли изграждат (не)вероятни пътища към значението на лицето като знак. Всяка от творбите е само намек за посока, в която може да се поеме и тази освободеност от преки и лесно достъпни асоциации е особено приятна и ласкаеща зрителя. Зад или пред всички тези "търсения" стои и търсенето на пластичността с нейните загадъчни и менливи стойности.
Баланс, вглъбеност в професионализма и самочувствие ни демонстрира Захари Каменов с тази изложба. И може би ни доказва, че пътища и начини, "погледи" и гледища има много, но най-верният е всеки да си гледа добре своята работа.

Ивомила Иванова