Тандемът Гочев Кулев
отново на бохумска сцена


Наскоро на една от най-интересните и уважавани театрални сцени в Германия, бохумската, се състоя германската премиера на пиесата "Пепел върху пепел" от Харолд Пинтър. Постановката е на Димитър Гочев, а сценографията - на Анри Кулев.

Ребека: Той докосна с юмрук лицето ми и каза: Целуни юмрука ми...

Тази реплика на Ребека от самото начало на пиесата отключва както посланието на Пинтър, така и концепцията на режисьора Димитър Гочев и сценографа Анри Кулев: става дума за привличане и насилие, за еротика и фашизъм, за лудостта, която дреме в подмолите на паметта, за неусетния преход от съня към действителността и за крехкия баланс в човешката душа, който - по Фройд или не - се крепи включително върху секса и принудата.
В провинциално английско имение Девлин и Ребека разговарят за дългото си минало. От него в съзнанието на вече немладата жена изплуват хаотични, болезнени спомени за някакво масово насилие, за депортации, за деца, отделени от майките. Тези спомени по почти перверзен начин се преплитат с някаква стара история за любов, садизъм и покорство, за мъжа, който я кара да целува юмрука му и после я души. А Девлин с отчаяна упоритост се мъчи да свърже в логическо единство разпокъсаните и понякога хипнотично зараждащи се спомени на Ребека.
Това, в най-общи линии, е съдържанието на пиесата "Пепел върху пепел" от Харолд Пинтър. Познавачите на Пинтър твърдят, че когато постановка по негова пиеса е добра, заслугата е всеобща, излезе ли обаче неуспех, всички обвиняват единствено автора заради неразбираемите му послания. И след премиерата в Бохум критиците най-напред се захванаха с текста на пиесата. В рецензия, излъчена веднага след премиерата по една от реномираните културни радиопрограми, възникването на текста "Пепел върху пепел" се свързва с едно посещение на Харолд Пинтър в Германия преди няколко години, когато драматургът се почувствал хем потресен, хем необяснимо привлечен от личността на националсоциалистическия лидер Алберт Шпеер, от съчетанието между извисена духовност и масово насилие. "Може ли да има свят без победители?", пита в пиесата Девлин, а този въпрос сякаш е и двигателят на режисьорската концепция. Димитър Гочев го мултиплицира на сцената, където всеки жест и всяко движение като че ли трябва да покажат колко неуловима е разликата между нежността и насилието, колко невидима е границата между еротичното и садистичното, как милувката може да прилича на юмрук в лицето и обратно. И в тази постановка Гочев остава взрян отблизо в телата на актьорите, той следи и направлява всяко движение, всяко поемане на дъх, всеки телесен гърч или тик, разпростира театъра си чак до кожата и косата на двамата изпълнители Хенриете Тимиг и Хайнер Щаделман, чиято всеотдайна игра в края на премиерата беше възнаградена от петминутни, ентусиазирани ръкопляскания.
Аплодисментите в еднаква степен бяха предназначени и за българския тандем Гочев - Кулев. "Спектакълът не е сензация, но е добър и си заслужава да се види," обобщи рецензентът по радио ВДР-3, отбелязвайки специално сценографията на Анри Кулев. Този критик, а и част от премиерната публика видяха прекомерна стилизация, дори малко кич в магнетично привличащата сцена. Тя обаче се запечатва в съзнанието на зрителя като жива картина от Рене Магрит: френски прозорец в дъното, отвъд него залязващото слънце огрява мирен английски пейзаж с жив плет-лабиринт, през който в началото и в края бавно и кротко преминава недефинирано, забулено същество с великански ръст, докато в просторната всекидневна една дълга маса с бяла покривка свидетелства за отминало празненство, а останките от хляб и бокалът с червено вино (или кръв?) подчертават библейския произход на заглавието "Пепел върху пепел". Това, впрочем, обяснява и настойчивостта, с която Димитър Гочев и Анри Кулев твърдят, че спектакълът е общо дело и не бива да се дели на "сценография" и "режисура". Едно твърдение, което в подтекст обещава и бъдещи добри постановки на двамата съмишленици - в Германия, а защо не и в България. Самият спектакъл "Пепел върху пепел" ще се играе на софийска сцена в началото на ноември.

Александър Андреев