И дойде денят
(за Дюлгеров)


От 16 октомври 1998 г. Георги Дюлгеров вече не е художествен ръководител и началник на Армейския аудиовизуален център. Новият началник е полковник, бевш шеф на ремонтна база.
Дюлгеров пое тази длъжност през 1992 г., когато Киностудията на народната армия беше трансформирана в Армейски аудиовизуален център. От 1992 г. до този момент в ААВЦ са създадени 119 документилни и военноучебни филми. Голяма част от тях имат участия и награди на български и международни кинофестивали, включително и военни филмови фестивали; показвани са по телевизията. На последния фестивал на българския филм във Варна през 1996 г. ААВЦ участва със 17 от общо близо 50 документални филма, което прави около 1/3 от общата продукция в документалното кино.
1. През този период в ААВЦ са направили филми (по хронология):
- Николай Волев - "Вестникарската война", 1993;
- Милена Андонова - "И рече ослицата на Валаам...", 1993, участие на фестивали в Драма, Тампере и др.;
- Искра Йосифова - "Болградската гимназия", 1993; "Раздвоеното сърце", 1993;
- Красимир Хазърбасанов - "Тишина в Камбоджа", 1993; "Психиката на войника";
- Иван Кавалджиев - "Белези в съвестта", 1993;
- Веселин Бранев - "Призори, когато тръбата...", 1993;
- Малина Петрова - "Раздвоеното сърце", 1993; "Реката", 1995;
- Юлий Стоянов - "Борислав и Балканите", 1993; "Площадът", 1996;
- Костадин Бонев - "Писма до долната земя", 1994 - Голямата награда за документален филм - Санкт Петербург'95, участие на фестивали в Намюр, Мюнхен, Гьор, Драма и др., закупен от Канал+ на Френската телевизия; "Служение", 1996, "Под облак (Балканска история в три части), 1997;
- Ралица Димитрова - "Сянка на жена", 1994, участие на фестивали в Драма, Тампере и др.;
- Иван Росенов - "Железният баща", 1994;
- Иван Балевски - "Кадети", 1995;
- Светослав Овчаров - "Фердинанд Български", 1995 - "Златна роза" за документален филм на 23 фестивал на българския филм Варна'96;
- Кристина и Васил Шопови - "15 месеца без оръжие", 1995;
- Димитър Петков - "Писателят и неговите наставници", 1995 - специалната награда на критиката на 23 фестивал на българския филм - Варна'96;
- Людмил Колев - "Българските ВМС", 1995;
- Зако Хеския - "По време на едно учение", 1995;
- Невена Тошева - "Какъв е спомен останал...", 1995;
- Огнян Гелинов - "Всичко за България", 1996; "Разкази за оръжието";
- Константина Гуляшка - "Дневниците на един мостовак", 1996;
- Станимир Трифонов - "Образ невъзможен", 1996 - "Златна роза за документален филм на 23 фестивал на българското кино - Варна'96; "Животът на един атентатор", 1998;
- Валентин Вълчев - "Писма от Тутракан", 1996, участие във военния филмов фестивал "Армии и народи" - Рим'97;
- Ралица Бонева - "Бойният пилот", 1997; "Кооператив партнър'97"; "Професия: войник", 1997;
- Ани Йотова - "Те, другите...", 1997 - участие на workshop в Сараево'98;
- Антоний Дончев - "Празничен филм за Българската армия", 1998;
- Андрей Алтъпармаков - "Левски пред съда на Портата и на историята", 1997; "И помни любящия те Христа...", 1998.
(Повечето от споменатите кинорежисьори не се нуждаят от специално представяне. Имената им сами извикват мощни филмографии от паметта.)
2. Като стратегия Дюлгеров заложи и до голяма степен успя да осъществи "отваряне" на ААВЦ към обществото, превърна го в авторитетна културна институция на армията, създаде му международен престиж.
3. Години преди да се заговори за присъединяване на България към НАТО, в ААВЦ бе започната една много успешна документална поредица: "Армиите на НАТО през погледа на един българин" с 5 вече готови филма:
"В мир и бран...", 1993 - режисьор Никола Ковачев;
"От 5 до 17 часа" - 1993, режисьор Владимир Андреев;
"Гръцки огън" - 1995, режисьор Панайот Панайотов;
"Турски марш" - 1996, режисьор Антоний Дончев, Награда на Румънската телевизия на военния фестивал - Букурещ'96, II награда в категория "Традиции" на Военния фестивал "Армии и народи" - Рим'97;
"Професия: войник" - 1997, режисьор Ралица Бонева.
Тази поредица имаше за цел да разшири и обективира представите и познанията на българина за НАТО.
4.
Заложена бе и дългосрочната стратегия за духовното, родолюбиво и нравствено възпитание на българския войник. Филмите от документалната поредица "Десет притчи за десет български солдата" с автор Светослав Овчаров ("Кентавърът", "Страст", "Преди и след Одрин", "Неизвестният главнокомандващ") изтриват праха от потънали в забрава фигури от военната ни история.
5. От 1994 г. ААВЦ (съвместно с Атлантическия клуб, Българска национална филмотека, филморазпространителски къщи и чуждестранни културни институти) организира и провежда ежегодно международен военен филмов преглед "Партньорство за мир". На последното издание на прегледа участваха представители на подобни на ААВЦ структури от 9 страни - партньори и членки на НАТО, и бяха показани над 60 военноучебни, документални и игрални филми.
ААВЦ е асоцииран член на NATO Audiovisual Working Group (Работна група на аудиовизуалните центрове на страните - членки на НАТО) и досега е участвал в четири от ежегодните й срещи - Бон'93, Брюксел'94, Отава'95, Лисабон'96.
И така, Георги Дюлгеров вече не е художествен ръководител и началник на ААВЦ. Длъжността му бе "елегантно" военизирана, може би защото няма по-удобен начин да бъде отстранен някому неудобният Дюлгеров.
На мен лично са ми непознати и чужди сложните ходовете по високите етажи на властта. А и не те на важни. Тук принципно става дума за друго - за предизвестената смърт на една културна институция, в която се създаваше документално кино от висока проба и, без съмнение, полезно както за армията, така и за обществото; става дума за неспособност или нежелание да се мисли в перспектива и дълбочина.
Дали отговорните фактори в Министерството на отбраната биха могли да обяснят логиката на тази подмяна - не на личности, а на ценности. Аз не мога да я проумея.

Нели Русева