Франкфурт'98:

Много книги, много Холивуд и Макдоналдс

Книгата е особен обект със свое собствено, нематериално излъчване. А стотиците хиляди книги, събрани на едно място, създават истинско силово поле, което манипулира дори по-"безкнижните" хора. "Трябва непременно да прочета/да препрочета това или онова" - тази реплика чух многократно през първия ден на Франкфуртския панаир на книгата, пък и сам я произнесох, когато на един руски щанд, например, прочетох за пръв път забележително смешната миниатюра "Пушкин" от Даниил Хармс.
Цифрите за Франкфуртския панаир и тази година са зашеметяващи: изложбена площ колкото 25 футболни игрища, 14 километра щандове, 6750 изложители от 107 страни, 370 000 заглавия, 10 000 акредитирани журналисти. Човек трябва да влезе вътре, за да разбере меката ирония, с която преди двайсетина години, по време на първото си посещение в София, тогавашният директор на Франкфуртския панаир Петер Вайдхас нарече софийската изложба на книгата в зала "Фестивална" "симпатично, малко панаирче".
"Тази година панаирът във Франкфурт е по-аполитичен. Причината може би са големите политически вълнения в Бон", казва Маргарете Швинд от известното германско издателство "С. Фишер". През първите дни внимателните посетители мернаха единствено един фатално свързан с книгите нов политик - бъдещия министър на културата Михаел Науман. Впечатление направи и премиерата на заглавието "В търсене на публичния морал", чийто автор, бившият канцлер и настоящ съиздател на седмичника "Ди цайт" Хелмут Шмид, си е поставил включително и амбициозната цел да даде някои напътствия за управлението на социалдемократите. Политически аспект има, естествено, и Наградата за мир на германските книгоиздатели, дотирана с 25 000 марки. Тази година тя беше присъдена на 71-годишния германски писател Мартин Валзер за автобиографичния му роман "Струящ ручей", получил единодушна изключително висока оценка от критиката. Косвено доказателство за качествата на романа е поредицата лауреати, сред които се вписва Валзер - Алберт Шваймер, Ернст Блох, Лев Копелев, Вацлав Хавел - както и личното присъствие на германския президент Роман Херцог при връчването на наградата.
И още една награда, "Свободата да пишеш - свободата да публикуваш", която тази година бе присъдена на турската книгоиздателка Айше Нур Зараколу. Турските власти първоначално отказаха да продължат задграничния паспорт на правозащитничката, та наградата бе връчена на съпруга и сина й, после обаче се разбра, че издателката все пак ще дойде във Франкфурт. И обратното - нечакан на панаира се появи друг прославен гостенин, който си има неприятности в ислямския свят: на откриването във вторник говори един радостен, но поуморен и не особено спокоен Салман Рушди. Както остроумно отбеляза българска книгоиздателка, той напомняше много за един стар виц, излъчвайки съобщението: "Аз знам, че фатвата срещу мен е вдигната, ама дали всички фундаменталисти също го знаят?"
За да приключа политическата тема, ще спомена и един дребен скандал, предизвикан от неоспоримите специалисти по конфузиите и скандалите: тайните служби. Още през втория ден от Франкфуртския панаир на книгата, "съответните органи" конфискуваха новоизлезлите мемоари на Ханс Йоахим Тидге, западногермански контраразузнавач, сменил боята през 1985 година, преминавайки на страната на Щази. Според Берлинската прокуратура, книгата на издателство "Дас Нойе Берлин" вероятно съдържала "държавни тайни". Както се казва, тайните служби навсякъде са еднакво маниакални, какво да ги правиш...
Сред неполитическите събития на Франкфуртския панаир на книгата вероятно най-много шум се вдигна около първото мултимедийно издание на световноизвестната енциклопедия "Брокхауз". Според издателите от "Лангеншайд", този дигитален справочник с над 66 000 статии, 140 000 ключови понятия и над 4200 илюстрации, снимки и графики е най-богатият в немскоезичното пространство. В тон с модерните изисквания към подобни справочници, новият "Брокхауз" предлага още многобройни интеркативни географски карти, 9 часа аудио- и 50 минути видеоматериал, 25 анимации, 52 илюстрирани есета, при това срещу сравнително приемливата цена от 199 марки.
Електронните книги и тази година се бяха настанили в собствена палата на панаира, където хем бяха представени традиционните жанрове - от поезията, през романите (с акцент върху криминалните), та чак до всевъзможните стравочници - хем атмосферата беше по-далеч от библиотечната и по-близо до игротечната. Конзоли с компютри, огромни екрани, джой-стикове, лазерни лъчи, оглушителна музика, пайети, изобщо - живот в стил MTV, с главни герои, разбира се, Леонардо ди Каприо, "Титаник" и прочие продукти на Макдоналдс-философията, която превантивно заема позиции и в книжарския бранш, очаквайки прогнозираните бъдещи печалби. Печалби, на каквито разчитат включително и книготърговците в "Интернет". Световната мрежа постепенно се превръща и в голяма книжарница, а германският концерн "Бертелсман", който след като погълна реномираното американско издателство "Рандъм Хаус", вече е най-големият в света, веднага реагира на този процес.
Във Франкфурт беше съобщено, че "Бертелсман" си е "напазарувал" половината от още една голяма американска фирма, он-лайн книгоразпространителите "Барнс & Нобл", които в момента имат близо 700 000 клиенти в 175 държави по света и са втори в бранша след безспорния лидер Amazon.com. Иначе от "електронните събития" във Франкфурт си струва да се отбележат може би още две, които също се вписват в очертаната тенденция: премиерата на "Покети Бук", джобно компютърче за четене на електронни книги, и справочникът "Фалк онлайн", чрез който мераклиите във всеки момент могат да научат всичко за хотелите и ресторантите по света.
Традиционната култура на книгата и на четенето очевидно постепенно се демонтира - главно заради вкуса на последните няколко поколения, които (поне в Западна Европа) масово имат сериозни проблеми с текстовете, написани на хартия. Показателен е например фактът, че по щандовете на Франкфуртския панаир на книгата сигурно за пръв път бяха вкарани толкова много автомобили - като статусен символ, като примамка за очите, като своеобразно "извинение" към вкуса на консумативното общество. На едно място последният модел "Мерцедес" С създаваше кулиса за фотоалбума "Мис Германия", илюстриран допълнително от самата актуална "Мис Германия"; на друго лъскаво БМВ-бъги рекламираше списание за автомобили; на трето някакъв фиат подканваше потенциалните туристи да си купят пътеводители за Италия... С други думи - за успокоение на все още четящите българи може да се каже, че простотиите на българските новобогаташи и на онова, което смята себе си за светско общество в София, съвсем не само местно явление и плод на провинциалното българско самочувствие...
За фаталното масовизиране на безвкусиците по холивудска рецепта косвено стана дума и в разговора ми с австрийския издател Алойзе Визер, който от години вече храбро защитава почти изгубените позиции на средно- и източноевропейската литература в немскоезичния свят. "Западноевропейците просто са ужасно неуки и неосведомени, когато става дума за тези култури", казва Визер. За неговата поредица "Книга на периферията", където вече на два пъти бяха представени и български автори, многократно е ставало дума - тук мога да добавя само, че според самия издател двата "български" сборника са продадени в тираж около 600-700 екземпляра. Сега издателство "Визер" се представя във Франкфурт с последния си, изключително амбициозен проект - 20-томната "Енциклопедия на европейския Изток", която в рекламната диплянка е представена с няколко статии за България. "Откакто сам освободи Изтока, Западът ужасно се уплаши от същия този Изток", горчиво се шегува издателят, който се надява, че западноевропейската публика може би ще погледне с по-добро око отритнатите източни съседи, ако вземе в ръце луксозните томове, посветени на историята, културата и политиката на регионите между Виена и Цариград. Алойзе Визер, който говори с много симпатия и уважение за свои български партньори и колеги като Федя Филкова и Емил Стоянов, подготвя в момента книга за София от поредицата "Четем Европа", където вече са публикувани сборници с литературни произведения за Венеция, Санкт Петербург, Лайпциг, Триест, Виена. Издателят се надява, че Лайпцигският панаир на книгата, където България ще бъде така наречената "страна на фокус", също ще даде своето за по-добрата рецепция на българската литература в немскоезичното пространство. "Всичко обаче опира до парите..." повтаря и той репликата, която по същия повод многократно можеше да се чуе на българския щанд.
Този щанд, който, впрочем, беше по-широк и по-интересно оформен в сравнение с предишни панаири, на тазгодишното Франкфуртско изложение бе по-скоро място за срещи и преговори между над стоте български издатели и техни партньори от чужбина, включително с поглед към Лайпциг напролет. Това обаче вече е друга, при това - далеч не безоблачна тема. Косвено предупреждение към българите във Франкфурт беше огромната подготовка на швейцарците, които тази година представиха своята литература като главна тема на панаира.

Александър Андреев