Франкфурт'98:

Швейцария
представя многообразната си и многоезикова култура на панаира под мотото "Високо небе, тясна долина". Очевиден, включително в доста необичайното мото, е стремежът на швейцарците да покажат страната си в по-различна перспектива, да обърнат внимание, че културната й идентичност няма общо с клиширания имидж за страната на шоколада, банките и Матерхорн. А че в отърсването от този имидж на изкуството и литературата се падат особен дял и заслуга, посетителите на Франкфуртския панаир можеха да се убедят още при откриването му. Не само защото това бе подчертано от президента Флавио Коти в приветственото му слово при откриването на панаира. Швейцарската култура се представя - може да се каже, почти тенденциозно - без външен блясък, затова пък с акцент върху субстанцията. Нещо, което личи, между другото, и в подредения едва ли не като монашеска библиотека с редки книги павилион, където може да се види изложбата "Швейцарско изкуство на книгоиздаването". В съседната зала "Сентро дел бел либро" и фондацията "Книгоизкуство" показват изложбата "Най-хубавите швейцарски книги", в чиято подредба може да се забележи сходен аскетизъм на формата. Онова, което определя пък пейзажа на представените швейцарски издателства и книги, е подчертаното им многообразие. Редом с големи реномирани издателски къщи като "Архе" и "Диоген", присъстват и много дребни издателства, които с амбициозната си книгопродукция запълват различни потребителски ниши на малкия, но тъкмо поради това и доста взискателен швейцарски книгопазар. Впрочем, идеята за насърчаването на финансово слаби, но иновативни издателства съвсем не е нова в Швейцария. Един от отдавнашните й крепители е швейцарската фондация "Про хелвеция", с чието съдействие са публикувани стотици от т.нар. непечеливши книги. Нищо чудно, че и на тазгодишния Франкфуртски панаир фондацията "Про хелвеция" има съществено участие в подбора и представянето на създаваната на четири езика (немски, френски, италиански и рето-романски) швейцарска литература, или както самите й създатели предпочитат да казват - на четирите швейцарски литератури. Впрочем, в най-новата книга "Отечество мое" на Адолф Цушг, който е между швейцарските гости на тазгодишния панаир, ще открием любопитно обяснение-защита на швейцарското културно многообразие: Швейцария не е нация и не й е потребно да бъде такава: тя е далеч по-малко и далеч повече от това. Тя е цивилизован съюз между различаващите се, създаден в защита на тяхното различие в рамките на човешките права и човешкото достойнство.

Бисерка Рачева

(Излъчено по Дойче Веле)