Антисексус

Разговор с Пол Мориси

"
Аз съм абсолютно независим от независимите", заяви веднъж Пол Мориси. Това не е просто драстично изказване. Мориси наистина е едва ли не единственият американски режисьор, игнорирал както Холивуд, така и независимите киноструктури. Квазиконсервативните му възгледи го правят още по-уникален във филмовите среди.
Публична тайна е, че всички филми, приемани като произведения на Анди Уорхол, са всъщност заснети от Мориси. Допреди да го срещне, Уорхол прави кино, което се харесва на естетите, но е абсолютно непригодно за широката публика: многочасови статични планове на спящ човек или на нюйоркски небостъргач. Мориси предлага на Уорхол съвършено друг тип кино - сюжетно, комерсиално и същевременно шокиращо.
Случайната среща с 1
8-годишния красавец Джо Далесандро предопределя избора на звездата в това кино. Героят на Далесандро - наркоманът-проститутка Джо, облечен в каубойски костюм или джинси, но най-често гол - безутешно броди в търсене на дрога или клиент. И пленява зрителите с отчуждената си красота. Както казва един критик, "най-хубавото нещо във филма "Жега" е тялото на Джо Далесандро".
Непрофесионални актьори, примитивен монтаж, трепереща камера, синхронен звук - Мориси, който не обича определението "поп-арт", създава кино,
наречено от критиците "фарсов реализъм".
Сред компанията на Уорхол Мориси е бил бяла врана. Не стига, че сам отказал наркотици, но и не искал да работи с актьори, които се друсат. Когато възникнал замисълът за порнофилма "Blue Movie", след като нагласил светлината, той напуснал снимачната площадка, за да не участва в аморални изцепки. И до ден днешен е убеден, че цивилизацията загива заради секса, наркотиците и рокендрола. При това сексът, наркотиците и рокендролът са основополагащи във филмите на самия Мориси.
Ранните работи на тандема Уорхол - Мориси - "Момичетата от Челси (1966) или хомоеротичният псевдоуестърн "Самотни каубои" (1967) - са опити във формалното търсене. "Момичетата" например трябва да се гледа паралелно на два екрана.
Далеч по-традиционна
е трилогията с Джо Далесандро - "Плът" (1968), "Боклук" (1970) и "Жега" (1971). Режисура, сценарий, камера, монтаж - всичко е дело на Мориси. Уорхол в най-добрия случай може да бъде наречен продуцент, а всъщност той е давал само името си - титрите започват с надписа "Анди Уорхол представя". Въпреки това мнозина смятат тези филми за произведения на Уорхол, а и на тях той дължи голяма част от славата си. Мориси е бил няколко пъти мениджър на Уорхол - освен с филмите, той се е занимавал и с легендарната рокгрупа "Velevet Underground", която Уорхол е покровителствал.
Името на Уорхол стои и в сниманите през 1973-та в Европа филми на Мориси "Плът за Франкенщайн" и "Кръв за Дракула". Това са пародии на филмите на ужасите с неизбежния Джо Далесандро и великолепния Удо Киир, особено добър в ролята на Дракула. Окрилен от успеха на тези филми, Мориси решава, че може да мине и без покровителството на Уорхол. След техния разрив в ателието на художника е заснет само един филм - "Andy Worhl's Bad" на режисьора Джед Джонсън
. Но, знаейки прекрасно ситуацията отвътре, Мориси не проумял, че публиката го възприема като калфата, който се бунтува срещу майстора си.
Не, филмите на Мориси не стават по-лоши. Напротив, "Мадам Вонг" (1981), "Племенникът на Бетовен" (1985) или филмите от "градската трилогия" (1982-1988) са по-професионални и дори по-остроумни от онези, ранните с Джо Далесандро. Но постуорхоловският период се превръща за режисьора не само в период на свобода от диктата на модния художник и неговото истерично обкръжение, но и период на разочарования - либералите не обичат Мориси за това, че е десен, интелектуалците за това, че снима комедии, а публиката - заради твърде усложнените шеги. Холивуд не го обича заради независимостта му, независимите - заради високомерието му. Чак в края на 90-те, когато всичко, свързано с "Фабриката" - нюйоркското студио на Уорхол - отново излиза на мода, става преоткриването на филмите на Мориси. Миналата година в Англия излезе негова видеоколекция, в САЩ филмите му се появиха на дискове, а 60-годишнината на режисьора бе отбелязана с ретроспективи из Европа.


- С известно удивление разбрах, че сте консерватор, защитник на традиционните ценности. Честно казано, струваше ми се, че сте по-скоро анархист...
- Във всичките си филми показвам свободно живеещи хора, които следват съветите на всякакви хипита и либерали. Но тази свобода ги поробва. На хората вече никой не им казва - прави това или онова. Не, казват им, прави това, което ти харесва и толкова. Такава е езическата религия на баровците: секс без край, нракотици, рокендрол. Но защо пък им е на тях да предлагат на хората всичко, което им харесва? Ами защото искат да направят от тях това, за което са мечтали Хитлер и Сталин - стадо безмозъчни овце. Няма нужда от образование, от дисциплина, от семейни отговорности. На тях са им нужни хора, които наричат себе си личности, но всъщност мислят абсолютно унифицирано. Такива хора леко се управляват - от средствата за информация, звукозаписните фирми, киностудиите... Те диктуват на населението какво да мисли и как да се държи. Например, казват, че ако си женен, но всеки ден правиш секс на работното си място - няма проблеми. Президентът на САЩ се занимава със секс в Белия дом, а пресата повтаря безкрайно Няма значение с кого той прави любов, след като е полезен на народа. Това означава, че когато мъж изневери на жена си, може да се оправдае: Всички така правят, дори и президентът. Моралът е сринат. Личността не може да оцеле в тези условия. А личности се раждат в консервативните среди, там, където хората са принудени да съблюдават правилата; в либералните кръгове не може да има индивидуалност.
- Но персонажите във вашите филми са абсолютно аморални. На всичкото отгоре те са мили хора, а и вие, изглежда, им симпатизирате.
- Симпатични хора са. Но тези симпатяги аз ги поставям в ситуации да се чукат безразборно, да се тъпчат с наркотици и изобщо да правят каквото си искат. И зрителят разбира - да, наистина мили хора, но животът им е ужасен. Животът им е грешка. В това си послание съм абсолютно самотен - никой повече не говори такива неща. Другите кинематографисти тръбят: Нима не е ужасно, че има хора, които не позволяват на близките си да се занимават със секс, колкото си искат?. И създават на екрана изкуствени ситуации, в които родители забраняват на децата си да правят секс. А аз казах: нека ги оставим да се забавляват безспир, но това на какво ще прилича? Забележете, във филмите ми няма характерни за епохата детайли. Избягвах реалиите, тъй като смятам, че не са свързани пряко с политическото ми послание за вредата от разврата. Обичам миналото - старите сгради, старите картини. Едно време са правили всичко добре, здраво, красиво. А сега всичко е грозно, и филмите са грозни, и актьорите са уродливи. И това е, защото философията на либерализма е философия на разрушението, омразата и глупостта.
- Биографът ви Морис Юковар пише, че главният герой на "Мадам Вонг", човек с железни морални принципи, е ваш автопортрет, дори външно прилича на вас.
- Да, наистина направих така, че да си приличаме. Той е агент на източногерманското разузнаване, който нелегално стига до Калифорния и се опитва да събере група агенти на КГБ начело с Джейн Фонда, за да има СССР навсякъде свои хора, когато завземе САЩ. Това е един от любимите ми филми. Беше създаден като политическа алегория - ако комунистите завземат Калифорния, просто няма да знаят какво да правят с тези нелепи нейни жители.
- Юковар пише, че вие самият сте одобрявал политиката на Съветския съюз с всичките й забрани на секс, наркотици и рокендрол.
- Да, в Съветския съюз имаше и правилни неща. СССР беше империя на злото, а имперската идея подсказва, че е невъзможно да превземеш целия свят, когато си затънал в секс, наркотици и рокендрол. Особено рокендролът, който е враг на живота.
- Дори Майкъл Джаксън?
- Той е просто кошмарен изрод. Разбирате ли, рокендролът е религия на смъртта и противопоставяне на здравия смисъл. Ако рокендролът се беше родил в съветските концлагери, ако беше измислен от хора, преживели изпитания, в него можеше и да има някакъв смисъл. Но не - той е изобретение на богатите, разглезени безделници, каквите ги има в изобилие из Америка и Западна Европа. Те разрушават устоите на западната цивилизация. И ето, в края на века става ясно, че са победили.
- Имали сте проблеми с цензурата, например в Англия, но въпреки всичко смятате, че цензурата е абсолютно необходима. Коя цензура имате предвид?
- Интелигентната. В Англия разбираха от този вид цензура. Ако съществуваше световно правителство, неговият премиер би трябвало да е англичанин, въпреки че Англия също е навряна в тоалетната на рокендрола и футболното хулиганство. Английски цензор ми каза: В някои сцени сте отишли твърде далече. Ако разрешим това на вас, ще се наложи да позволим на всички. Знаем какъв разврат се шири в САЩ, Германия или Дания, но ни се иска да видим тези страни след 10-20 години, да ги наблюдаваме като експериментални морски свинчета, преди да разрешим това у нас. Съгласих се с него и изрязах всичко, което не му харесваше. Сега също има цензура. Все пак не можете да кажете: Убий президента или Изнасили родителите си - това е цензурата на здравия смисъл. У нас ситуацията е ужасна, либералите разрушиха цялата образователна система. За какво изобщо е образованието, след като има секс, наркотици и рокендрол. Децата отиват на училище и стрелят по свои съученици. И глупавият ни президент умува: Може би вината е в попкултурата. Какво значи това "може би"? Попкултурата е истинско гестапо, това е култура на боклуците. Всичко живо е обсебено от секса. Дори петгодишни хлапета говорят за секс.
- Но няма как да се забрани попкултурата.
- Трябва да ви кажа, че в Щатите има закон, според който, ако изкарвате милиони от търговия с наркотици, правителството може да конфискува парите ви. Според мен, трябва да се конфискуват и парите, изкарвани от рокендрол.
- Споделихте, че вие самият сте независим и от независимите режисьори. Нищо интересно ли не виждате в независимото американско кино?
- Комерсиалните филми стават все по-лоши, но по-добрите заглавия са все пак комерсиални. "Джеки Браун" например. Колкото до независимото кино, такова просто няма. Хората си изкарват парите от първия филм, а после се отправят към Холивуд. Малцината, продължили да снимат самостоятелно, най-често правят тъпи филми. В Америка освен мен има само един независим режисьор - Уди Алън.
- Вие сте един от персонажите на нашумелия преди две години филм "Аз застрелях Анди Уорхол". Познавахте ли героинята му, радикалната феминистка Валери Соланис?
- Разбира се, тя се е снимала при мен. Опита се да ме убие секунди преди да стреля в Анди. Същия ден стреля три пъти, имаше два пистолета. За съжаление, филмът "Аз застрелях Анди Уорхол" е направен твърде нескопосано.
- Има ли връзка това покушение с вашия антифеминизъм?
- Аз не съм против феминизма, а против идиотизма. Грейс Кели, Одри Хепбърн, Мерилин Монро и Грета Гарбо - ето това е за мен феминизъм. Брук Шийлдс беше жена - затова всички я ненавиждаха: О, тя не е остра, не е вулгарна. Те не искат да има жени, които отглеждат деца; предпочитат всички да са лесбийки. Това е основната тема на филма ми "Въстаналите жени". Феминизмът е глупав и вреден.
- Защо се скарахте с Анди Уорхол?
- Не съм се карал с него. Просто си тръгнах. Не исках повече да му бъда мениджър. Той не искаше да плаща правата върху сценариите на новите филми, казваше: Не искам да пръскам пари, те самите са длъжни да ми платят, тъй като ги представям. Представял ги! Какво значи това? Обясних му, че за това никой не плаща. Аз самият му дадох пет процента за това, че представи "Кръв за Дракула". Бях негов мениджър, направих всички онези филми, които прославиха името му. Към "Дракула" той нямаше никакво отношение. Дадох му парите само защото ми се искаше имената ни да продължат да вървят заедно. А той реши, че след като съм му дал пари, значи и другите ще постъпят така. След раздялата в ателието му не се роди нищо интересно. По времето, когато си тръгвах, филмите го бяха направили знаменит и хората се тълпяха: Анди, страшно искаме да ти позираме за полароиден портрет, ето ти пари. Знаменитият Анди Уорхол - но благодарение на кого знаменит? Събираше си парите от тези полароидни снимки и това май беше единственото му сериозно увлечение.
- Не мислите ли, че все пак той беше своеобразен гений?
- Не, геният трябва нещо да прави, а той не правеше нищо. Беше невероятно находчив, притежаваше селска хитрост. Селянин, който не умее да чете и пише, не разбира градския живот, но в същото време е много схватлив, съобразителен. Анди в буквалния смисъл на думата не можеше да чете и пише, нищо не знаеше, дори за Втората световна война, но не беше глупав. И преодоля всичко - неграмотността си, неспособността да води разговор - преодоля ги с желязна воля. Всяка сутрин ставаш, доиш кравата, копаеш земята, отиваш в ателието, после на купон, чакаш някой да поиска да му спретнеш полароиден портрет. Всеки ден - работа, работа, работа. Да се появи името му във вестника или някой да купи негова картина - това беше смисълът на живота му. Беше симпатичен, приятен човек, леко бе да си негов мениджър. Често спореше с мен, но после кандисваше. След като напуснах, други се опитаха да заемат мястото ми, но нищо не излезе. Така че в крайна сметка той намрази всички, които му повтаряха: Трябва да изкарваш още пари, трябва да правиш още и още полароидни портрети. И всичко свърши доста печално.
- Останали ли са ви приятели от времето на "Фабриката"?
- Често се срещам с почти всички. Близки сме с Вива, тя е много мил човек. Дъщеря й, Габи Хофман, е кинозвезда. Навярно сте я гледали във "Вулкан" заедно с Томи Лий Джоунс.
- А Джо Далесандро?
- Той работи в Лос Анжелис, рядко се снима в киното и телевизията. Мрачен човек. Майка му е норвежка, така че той си е такъв - унил норвежец. Много е нещастен.
- Главната роля в "Мадам Уонг" бяхте поверил на актьор, когото повече не съм виждал - Патрик Шьоне.
- Да, това е единствената му роля. Той е хирург, специалист по операции на бедрото в Берлин. Много мила външност, при това със специфично немска сериозност. Продуцентът на филма Джак Симънс беше най-близкият приятел на Джеймс Дийн. Снимал се е в "Бунтовник без кауза", дори са живели известно време заедно. Та този немец му бил на гости. И Симънс ми подхвърли: Какво ще кажеш да вземем това момче? Толкова прилича на Джеймс Дийн.
- Смятате ли да снимате нов филм в Европа?
- Да, комедия. Удо Киир ще играе дизайнер на детски облекла. Във филма ще има модно списание с доста развратни картинки. Само наркотици, секс, насилие, трупове - и всичко това, за да се продават детски дрешки. Доста смешно.
- Сам ли сте написал сценария?
- Да, винаги сам забърквам тези смешни гозби.

Дмитрий Волчек
"Premiere", септември 1998