Най-новата творба
на Кшищоф Пендерецки


*Credo за сопран, 2 мецосопрана, тенор, бас, смесен хор, хор от момчета и оркестър
Haenssler Classic CD 98.311*


Пренаситеният международен пазар на компактдискове провокира звукозаписните фирми да търсят такива форми на запис, които да носят интересната, актуалната информация. За това се искат професионална интуиция, авторитет, бързина, точни рефлекси и широк продуцентски размах. Подобен е случаят с компактдиска на немската фирма Haenssler Classic. Това неголямо издателство за плочи и книги, собственост на двама братя, води умна и задълбочена политика на намиране на своята ниша. Музикантите, с които записва фирмата, са много малко, не са суперзвезди, но достатъчно известни и авторитетни, за да привлекат купувача и да поддържат достойно марката на фирмата. Един от тях е проф. Хелмут Рилинг, който преподава и дирижира в Международната Бахова академия - Щутгарт. И друг път на страниците на вестник "Култура" съм подчертавала, че в тази академия имат голям интерес и към съвременни музикални творби. Нещо повече: проф. Хелмут Рилинг е музикантът, който често уговаря композиторите да пишат за определени случаи. По подобен начин е създадена и най-новата композиция "Кредо" на Кшищоф Пендерецки: Баховата академия Щутгарт и Баховият фестивал в Орегон - САЩ, поръчват голяма църковна меса на полския композитор. Идеята е на Хелмут Рилинг и на Ройс Солтсмън (шеф на американския Бахов фестивал) е тя да бъде изпълнена тази година в Орегон, на фестивала през юли. Събитието действително е изключително, като се има предвид, че от 1930 година, когато Бостънският симфоничен оркестър прави световната премиера на "Симфония на псалмите" от Стравински, това е следващото (и очевидно ще остане последното) за века творение от голям съвременен европейски композитор, поръчано и изпълнено в САЩ. Компактдискът е регистрирал именно световната премиера на 11 юли т. г., а фирмата е бързала да го издаде за европейската му премиера, която се състоя сега, на 5 октомври в Краков, с което бе отбелязана и 65-годишнината на композитора.
Още когато приема поръчката на Баховия фестивал в Орегон (1996), Пендерецки започва работа върху едната част от католическата меса - Кредо... Темата го завладява до такава степен, че "ми стана ясно, че творбата ще се нарича "Кредо". Аз прибавих още някои текстове към нея. Колкото повече работех върху това, толкова по-ясно ми ставаше, че други части не са необходими. Всички идеи, които имах за цялата меса, преработих в "Кредо"-то - така се получи една творба за цяла концертна вечер." (Из писмо на Пендерецки до Хелмут Рилинг). А в едно интервю той казва: "Кредо" е най-важният текст от месата. Всички идеи на месата са концентрирани в него."
Композицията е в пет части, като централна и най-значителна, кулминативна е третата част - Crucifixus (Разпънат на кръста). В нея именно Пендерецки е прибавил текст на полски език, както и една фраза от много популярния протестантски хорал "Aus tiefer Not Schrei ich zu Dir" (От дълбините на мъката си те викам)... Прибавил е полска реч и върху латинското "Popule meus" (Народе мой)... Съвсем неслучайно тъкмо полският звук е в устата на малките хористи... с една изваяна тиха легато фраза... И тук Пендерецки остава верен на "духовния" си стил от последните петнайсетина години. Музиката е тонална, с много майсторски избрана мелодика, раздадена в красиви, въздействащи тембри (дълги сола на медни, на духови инструменти); превъзходно взаимодействие между соловата вокална линия и хора (солисти: Юлиане Банзе, Милагро Варгас, Мариета Симпсън, Томас Рандл, Томас Квастхоф), между вокалното и инструменталното... Общо взето, това е музика, която се слуша с удоволствие: тя носи силата на внушение, без да я натрапва; тя влиза в слушателя съвсем естествено, с цялата простота на собственото си звучене. Навремето, спомням си, често ставаше дума, че Пендерецки кокетира с католицизма... Изповедността на "Кредо" (както и на други духовни творби на композитора, написани по-рано) някой може да определи като суперпрофесионализъм. Който може, прави го! В своята книга "Лабиринт на времето" Пендерецки пише: "Аз съм християнин и пиша като християнин. И така сега пиша следващото голямо духовно произведение, като многото преди това. Между композиторите на нашето време само Оливие Месиен е написал толкова много музика върху духовни текстове. Това е моето призвание."

Екатерина Дочева