Тъжно е

Не можаха да я изгонят като хората. Тя пък не пожела да си отиде сама. И ето ти, че след няколко години спокойствие "Христо Ботев" застана пред казуса дали да излъчи новите серии от филма "Виза Недялкова". Само пускането й в ефир можеше да превърне един обикновен ден в "идеален ден за лов на рибка-бананка". Прекалено слабите й противници решиха, че могат да я уязвят единствено давайки й микрофон. С това посредствените, свикнали да чуват от бдителните посолства "Няма виза", най-сетне се почувстваха силни да кажат "Няма, Виза!". Елементарен сценарий за справяне с личности.
Спорното издание на "Добър ден" поставя професионални въпроси. Не ме интересува тук защо и как политиката се разполага в културното пространство "Христо Ботев". Няма значение през какви "технологични" препятствия е минал екипът, за да осъществи предаването. Дори няма да коментирам кой допусна Виза да се върне на бял кон в програмата и след цялата дандания да остане единствената в бяло. Факт е, че акцентът беше преместен от отлично направеното радиопредаване към политически неизгодното му съдържание.
Виза била радиопрофесионалист, но била пристрастна. За второто е ясно, но какво точно се разбира под определението "радиопрофесионалист"? Сигурно не само това, че трябва да я чуеш, а не да четеш разшифровката на предаването, защото половината от радиоефекта е играта на гласа й. Пристрастието е част от професионализма обаче. Ако не беше то, тя щеше да остане незабелязана, като много други радиопрофесионалисти. За съжаление журналистиката не се състои само от хора, боящи се да изградят пристрастия. Обективно погледнато, разлика между Виза и някой журналист с демонстрирано предпочитание към Шарън Стоун не би трябвало да има. Нали казват, че не ставало въпрос за политика?
В "Добър ден" нямало ясно разграничение кой е водещ и кой събеседник. Така е в политическите предавания. Помислете само как във всички славни обзорни предавания Политикът-гост иззема ролята на водещия, без свян от аудиторията. Той е този, който казва какво интересува слушателя и какво не, а журналистът е нужен само за да не излезе, че Политикът си говори сам. Тогава фактът, че събеседникът е мутирал във водещ, не е проблем. (За някои може, би казало магаренцето Йори по друг повод). В "Добър ден" имаше равноправен диалог между равностойни журналисти. Вторачени във Виза, всички вкупом забравиха, че това предаване е дело на екип, а не на един човек.
"Добър ден" беше изпипано като сценарий и реализация до последната подробност. От вихъра на "Царицата на чардаша" се влиза в интервю, продължаващо в унгарския танц на Брамс, който пък въвежда репортаж, удавен след това в "Лебедово езеро". Невероятно разнообразие от радиожанрове. Такова хомогенно и хармонично звучене на музика и говор рядко се среща. Дори човек неволно се замисля защо са пренебрегнали музикалния редактор и тонрежисьорите при разпределяне на наказанията. В това предаване се чувства екипността, явление нетипично за БНР.
"Перла в короната" не са политическите приказки - те може да са верни или не - ще го доказват други. Става дума за уж-нямащия-нищо-общо-с-политиката репортаж във въпросното предаване "В света на един фризьорски салон" на Любомир Кенаров (Господине, извинявайте, че Ви споменах и Ви написах името). Брилянтен радиорепортаж, направен с всички чалъми и ефекти, които по книжките пише, че трябва да се използват. И отгоре на всичко пълен с истинските теми за времето и личностите, проектирани по европейски начин. В репортажа е проблемът - просто авторите на този "Добър ден" имат фантазията и могат да кажат всичко в каквато си поискат форма. А опонентите им разбират само от прав текст. Тъжно е.

Вяра Ангелова

Виж и:
- коментар на редакцията
- декларация на СБЖ
- списък на част от уволнените/напуснали журналисти...