Сили с нечисти намерения противопоставят
исляма и християнството


Разговор с Александър Веселинов


- Много често масмедиите ни информират за терористични актове, които се водят в името и под знамето на исляма. Означава ли това, че тази религия е агресивна и войнстваща?
-
Ако казваме, че ислямът е агресивен, това априори би означавало, че неговата доктрина е агресивна. Доколкото обаче съм навлязъл в смисъла на исляма като религия, като доктрина, не мисля, че той проповядва агресивност. Това е религия, която има за цел да отведе човека към неговата дълбока, есенциална, свещена същност. Що се отнася до това, че отделни представители на исляма извършват едно или друго агресивно действие, за това религията няма вина. Много от агресивните действия, извършвани от мюсюлмани, са инспирирани от сили, които нямат нищо общо с исляма, някои от тях са продиктувани от натиска на една или друга екстремистка група.
- Смятате, че зад религиозните лозунги се крият прагматични интереси?
-
Най-вероятно. Стара истина е, че много често религията се използва за егоистични и групови интереси. На исляма като религия не могат да се вменяват действията на отделни негови представители, защото в крайна сметка всеки отделен човек носи отговорност за делата си.
- Нека поговорим малко повече за радикалните групировки, които съществуват в повечето мюсюлмански страни, достигат и до сърцето на западния свят. Къде е тяхното място, маргинални ли са те, изразители на какво са?
-
Да, те са маргинални, тъй като на първо място са една малка част от мюсюлманите. Мюсюлманите са над 1 млрд. души, а броят на тези екстремисти едва ли надхвърля и 100 хиляди. Разбира се, това не означава, че трябва да се отнасяме с лека ръка към тези екстремистки действия; по-добре би било да се потърсят дълбоките причини, които ги предизвикват. Не религията проповядва насилие и убийства; тя приобщава човека към любовта, към Бога, към общението със себеподобния. В този смисъл екстремистките групировки са манипулирани, финансирани и въоръжавани от среди и хора, които не познават дълбоката същност на исляма.
- Проблемът е обаче, че тези групировки създават образа на исляма пред външния свят. Може ли да се говори за единен ислям, за едно лице на исляма?
-
Ако кажа, че може да се говори за едно лице на исляма, бих преувеличил. Ислямската доктрина, общо взето, е единна в изповядването на единобожието, във вярата, че Мохамед е пратеникът на Бога, че Коранът е свещената книга на мюсюлманите, във вярата в съдния ден, в пратениците, в свещените писания преди Корана. Но разбирането и приложението на тази единна доктрина има много измерения, съществуват различни нейни интерпретации в различни райони. Така че действително може да се каже, че ислямът има няколко лица.
- Освен за ислям, за ислямизъм, говори се и за политически ислям. Съществува ли такъв?
-
Да, в последните години все повече се налага това понятие. Политическият ислям е един сложен конгломерат от сили и хора, които се опитват да вземат политическата власт в някои ислямски страни. В този си вид ислямизмът е един краен вариант, доктрина или идеология на екстремно мислещи мюсюлмани, които нанасят голяма вреда на исляма пред света. Пример за това е последното развитие на събитията в Афганистан, където нещата наистина отиват към лошо.
- Не смятате ли, че още при възникването на исляма е постулирано активното присъствие на религията в публичното пространство? Знаем, че Мохамед е бил едновременно религиозен и политически водач, а халифатът е теократична държава.
-
Мохамед не е първият пример за религиозен деец, който обединява политическата и духовната власт. Архетип на тази универсална функция е още Давид, който е бил едновременно цар и божий пророк. Така че заложената в исляма идея за обединяване на светската и духовната власт вече е присъствала във времето. Друг е въпросът, че в наши дни светското и духовното начало са отделени, но не бих се наел да кажа дали това е добре или не.
- Не смятате ли, че съюзът между светското и духовното сковава развитието на обществата, в които ислямът е доминираща религия? Не изостават ли те от модерността?
-
Ислямът като религия не може да бъде обвиняван за това изоставане, тъй като ислямските ценности в голямата си част са общочовешки. Той се стреми да подтиква човека към доброто, към творческото начало, към търсенето на истината, към помагането на ближния. Загадъчен е фактът на това изоставане и хора, които не познават религията, смятат, че именно ислямът е виновен за него. Но нека не забравяме, че дълги векове голяма част от тези страни бяха под колониална власт. Действително съществуват много традиции и обичаи, които често се свързват с исляма, но те произтичат по-скоро от т. нар. обичайно право. Те са се промъкнали в ислямското мислене и често се идентифицират с ислямското учение, но всъщност имат много по-стари корени и днес търпят едно оживяване. Ислямските ценности са универсални и не могат да бъдат ограничавани с определен регион или исторически момент.
- Ислямът върви ли в крак с времето?
-
Има известно изоставане на някои среди в исляма. Те се опитват да проповядват връщане към ранния ислям с всичките му форми - задължителното носене на определени дрехи, задължителни начини на поведение, които за съвременния човек биха изглеждали доста странни и понякога дори екстравагантни. Според мен в съдържателен план ислямът няма какво да променя. Въпросът е във формалната страна - някои неща могат и трябва да бъдат осъвременени.
- Може ли да се говори за цивилизационен конфликт между исляма и християнството? След края на студената война много аналитици смятат, че полюсите в новия световен ред вероятно ще бъдат християнският Запад и ислямският Изток.
-
Според мен такъв цивилизационен конфликт няма. Има различни форми на една и съща онтологична истина, тъй като вътрешният, езотеричният ислям и вътрешното, езотеричното християнство имат една и съща крайна цел, а именно връщането към изначалното съвършенство на човека. В този смисъл смятам, че ислямът и християнството не могат и не трябва да бъдат противопоставяни. Всички онези, които се опитват да го правят, са хора с нечисти намерения. Търси се Другият, търси се врагът, за да бъдат оправдани определени действия и многото пари, които се хвърлят за тях. Така че за цивилизационен конфликт трудно може да се говори.
- А цивилизационен диалог има ли?
-
И за диалог трудно може да се говори, но има опити, при това доста успешни, за неговото установяване. Много европейски учени през ХХ в. направиха интересни изследвания и разкриха на Запада богатството на ислямската цивилизация. Ватиканът направи добри стъпки през 60-те години и по-нататък за установяване на диалог с мюсюлмански богослови. Мисля, че това е бъдещето. Всички истински вярващи хора трябва да го разберат и да не се поддават на манипулации.
- Вие самият сте интересен случай - православен християнин, приел исляма. С какво е привлекателна тази религия?
-
От малък съм се интересувал от религия и, разбира се, първото, което съм чел от свещените писания, е Библията. Слава Богу, започвайки да уча арабска филология, имах възможността да се докосна до Корана и да се запозная с исляма от оригинала, както и от книгите на големи ислямски автори. Това ми помогна да разбера нещата, да ги пресея през собственото си съзнание и да проумея, че голяма част от онова, което се е говорело за исляма, всъщност не е вярно. Ислямът проповядва много общочовешки и богоугодни ценности.
- Но след като, както казахте, ислямът и християнството са две страни на една и съща онтологична истина, с какво ислямът е по-привлекателен от християнството?
-
В доктринален план ранното християнство, същинското християнство и същинският ислям нямат разлика помежду си. В този смисъл не можем да казваме, че едната религия е по-привлекателна от другата. Убеден съм, че пътищата към Бога са много индивидуални. Независимо към коя религия принадлежиш, духът, Богът познава всяко сърце. В зависимост от това, доколко намеренията на човека са чисти, той ще получи своята добра награда пред Бога.
- Много хора смятат, че днес религиозността е отживелица.
-
Да се твърди, че религията ще загуби своята значимост и смисъл, е крайно неразумно. Духът винаги е намирал сърцата, сред които може да пребивава и да обитава, и да съживява. Ако за много хора в Европа това е отживелица, смея да твърдя, че за много хора по света религията е жива. Религията е стимул към духовно израстване, към творческа активност, тя подтиква човека към добро, към красота, към съзидание. Действително нашият век е век на консуматори, на отдаване на материалното, но аз вярвам, че това е само един период, който ще бъде изживян. Може би няма да е много кратък, но смятам, че няма да е и много дълъг.

Разговора води Галя Лазарова

Александър Веселинов е преподавател по арабски език във Висшия ислямски институт в София, член на редакционната колегия на първия каноничен превод на Корана у нас. Владее трите основни езика на исляма - арабски, персийски и турски, както и английски, френски, испански и руски език.