Настоящата публикация слага началото на цикъл от разговори с 12 руски учени - хуманитарии; те са проведени в края на август - началото на септември т. г. в Москва и Санкт Петербург. Поредицата се казва Като на изповед - по заглавието на първото интервю, проведено с Лев Копелев ("Култура", 1991, 1 ноември). Избрах това заглавие не само заради паметта на този удивителен човек, а и защото множество от моите събеседници след завършването на интервютата ми признаваха, че никога досега не са казвали нещата, които ми споделяха. Разбира се, аз не съм търсил нищо скандално или пък интимно: за мен бе важно предразполагането на събеседника, създаването на онази доверителна обстановка, в която човек проговаря "своите собствени основания", онова, което задава смисъла на неговата дейност. Разбира се, в дадения случай за мен бе само от полза обстоятелството, че почти всички свои събеседници познавам отдавна (от опит вече зная, че разговор не се получава от prima vista); независимо от това, обаче, като правило започвах интервютата си с молба за "припомняне" на личния избор, със задаването, да го кажем модерно, на "биографичния дискурс". Останалото бе въпрос на компетентност и на способност да "съзреш" въпроса. Прочее, "по въпросите ще ги познаете".
Дванадесетте мои събеседници са сред онези, които задават "тона" в руската хуманитаристика (впрочем, не само в нея). Ето кои успях да "прехвана": Михаил Гаспаров (класически филолог и може би най-добрия специалист в света по стихознание), Аза Тахо-Годи (класически филолог, съпруга на знаменития философ Алексей Лосев, една от "майките" на руската интелигенция), Вячеслав Вс. Иванов (лингвист, семиотик, културолог, един от основателите на знаменитата Московско-Тартуска школа по семиотика), Виктор Живов (лингвист, богослов, културолог),
Сергей Хоружий (физик, философ и преводач), Гелиан Прохоров (палеославист и културолог), Николай Котрельов (библиограф, текстолог, литературовед), Рената Галцева (философ, публицист), Татяна Цивян (лингвист, балканист, литературовед), Алексей Сидоров (богослов, преводач) и о. Александър Троицки (свещеник, филолог, библиограф). Както се вижда, никой от моите събеседници не може да бъде определен само с една дума: многообразието от таланти, занимания и постижения е правило за висшата руска хуманитарна интелигенция (разбира се, не твърдя, че всеки руски хуманитарий е такъв; става дума за правилото като изключение). Почти винаги темата на разговора бе предварително формулирана, като същевременно се стремях събеседниците ми непроизволно да направят своя автопортрет; сега аз изхождах от своята картина за цялото на руската интелигенция, като евентуалното "свързване" на всичките беседи (заедно с публикуваните през 1991-1997 г.) би дало един сравнително добър портрет на елитната хуманитаристика в Русия. Разбира се, поемам отговорността за този портрет, рожба до известна степен и на лични пристрастия (и, естествено, контакти): така например сред моите събеседници няма нито постмодернисти, нито деконструктивисти - не защото няма такива в Русия, а защото у нас и така си ги имаме в свръхизобилие, че да ги "внасям" от Москва.
Като на изповед е третата поредица, водена от мен в "Култура" (след Християнство и съвременност, 1991(1992, съвм. с Георги Каприев; Дух и духовност, 1993). И тази, вече по традиция, ще започне със Сергей Аверинцев. През 1991 г. се бяхме разбрали с него, че при всяка наша среща ще правим по едно интервю, без да знаеме обаче, че след втория ни разговор ("Временното и вечното", "Култура", 1993, 2 април) дълго няма да се видим. От 1993 г. Сергей Аверинцев е редовен професор по история на руската литература в Institut fur Slawistik към Виенския университет и сега трябваше специално да се договорим, за да се срещнем в Москва. Поредицата от срещи с него имаше двойна цел и резултат: уговаряне на всички подробности по неговото посещение в България за получаването на степен doctor honoris causa на Софийския университет и довършване на работата по подготвеното от мен издание "
Mesembria". Българо-руски сборник в чест на Сергей Аверинцев" (впрочем и двете неща са свързани и генетично, и личностно).

Емил Ив. Димитров