Залезът на
възпитаващата библиотека


Като част от културната и академична инфраструктура на страната, българските библиотеки са в състояние да поемат ролята си в културното и научното партньорство, само ако са достъпни, взаимодействащи и динамични. Новата европейска инфраструктура на библиотеките ще разчита преди всичко на информационните и комуникационни технологии, които ще променят сегашната им статичност и изолираност. С тези технологии се свързва и напредъкът в обслужването на читателите, изучаването и разпространението на културните традиции и превръщането на библиотеките в активни информационни институти.
С настъпилите промени всяка от библиотечните системи на страните от Централна и Източна Европа извървява своя път на приобщаване към съвременните, отворени, динамични и ефективно действащи библиотечно-информационни системи.
У нас регламентираната с ПМС - 2 от 1970 г. "Единна библиотечна система" и паралелно съществуващата с нея "Национална система за научно-техническа информация" отдавна имат своите сериозни проблеми: недостатъчното финансиране; отчайващата невъзможност за набавянето на нови информационни източници; бавно адаптиране към промените в информационния сектор; липса на достатъчно квалифициран персонал, запознат с новите информационни технологии, международните стандарти и правила; развитие на библиотеките в изолация.
В периода 1992-1993 година бяха осъществени проучвания, анализи и оценки на основните библиотечни мрежи и на библиотечното дело като цяло. Очертаха се и приоритетните направления за спешно инвестиране. Подготвиха се и проекти с помощта на ноу-хау фонда, "Международно развитие на книгата" и фондация "Отворено общество". За съжаление, библиотеките не получиха необходимата политическа и държавна подкрепа и не успяха да станат част от по-широко местно и правителствено планиране, което беше задължително условие, за да получим в този сектор краткосрочна и средносрочна външна помощ. В системата се проявиха процеси, трудни за овладяване, които промениха чувствително нейните количествени и качествени параметри.
Все още широк обществен дебат за състоянието и перспективите на българските библиотеки липсва. За професионалистите обаче, основните проблеми и възможностите за тяхното преодоляване са ясни:
Първият и най-трудно разрешим проблем е системата на финансиране.
И двете основни форми - финансиране на институции и на защитени проекти - не се прилагат при библиотеките (с изключение на НБ "Св.св. Кирил и Методий" като национален културен институт). По замисъл, традиции, съществуващ информационен, материално-технически и кадрови потенциал редица водещи библиотеки в страната далеч надхвърлят рамките на общината, която ги финансира и те не би трябвало да бъдат извън вниманието и възможностите на Министерството на културата за финансово подпомагане на значими проекти.
Средствата и от държавата, и от общините в реални измерения чувствително намаляха. Така се стигна до състоянието на 1 жител да се пада за библиотечно обслужване по 184 лв. годишно, а за набавяне на нови информационни източници - по 23 лв. Няма нито една българска библиотека, която със собствени средства да е в състояние да набави макар и по един екземпляр от излизащата българска литература. Общо за страната комплектуването на родната литература е сведено до 1/3 от обичайното. Не са единици общините, които от години не могат да набавят нови заглавия, нито могат да осигурят абонамент на периодични издания. Националната библиотека също не прави изключение. Почти спря закупуването на книги от чужбина, рязко намаля абонаментът на периодични издания (само за сравнение: през 1989 г. са били абонирани 4315 заглавия за 800 000 щ. д., а през 1996 г. - 203 заглавия за 73 500 щ. д.
Депозирането на печатните издания в НБ "Св.св. Кирил и Методий", регламентирано с Указ - 1367 от 1976 година, е единственият начин най-големите библиотеки в страната да осигурят на своите читатели достъп до новите заглавия.
Ето защо те така ревниво пазят сегашното статукво и не желаят да се прекъсне традицията за предаване на 20 депозитни бройки. Независимо от предимствата, които носи на авторите и издателите депозирането, те имат своите сериозни основания, ако не получат някакви данъчни облекчения, да настояват за чувствително редуциране на предаваните от тях безплатни екземпляри.
Обезпокоителен е фактът, че независимо от силно ограничените средства библиотеките, според сега действащата нормативна уредба, не се насърчават да реализират собствени приходи. Въпреки тяхното желание да подпомагат собствената си издръжка, те са принудени да действат само в рамките на отпуснатия бюджет. Общините също нямат възможности да подпомагат финансирането на програми за библиотеките, въпреки че те изпълняват социални, културни и образователни функции, насочени към местната общност. Надяваме се, че конкурентното начало като начин за стимулиране на дадена дейност, така популярно в цяла Европа, ще бъде поощрено и на национално, и на местно ниво.
Опитът на някои страни показва, че могат да се намерят и други механизми за допълнително финансиране на библиотеките. Унгария например подпомогна чувствително набавянето на нова литература, като за целта заделя 1% от печалбите на определени за масова литература издания (криминални, любовни романи, част от художествената литература) за увеличаване на библиотечния фонд. Надяваме се и у нас да се промени наследената практика и в достатъчна степен да се отчита обстоятелството, че влагането на средства в библиотеките ще създаде по-широк пазар за издателите и дистрибуторите, ще облагороди всички моменти на търговията с книги, освен че ще стимулира издаването на сериозната литература.
Библиотеките не съществуват в изолация. Те са част от по-широка социална и културна среда и тяхното развитие трябва да бъде съотнесено към потребностите на обществото като цяло. "Възпитаващата библиотека" - идеал на библиотечната политика през последните десетилетия и у нас, бавно отстъпва на библиотеката, чиито основни ценности са обслужването и качеството. Публичните библиотеки все още не са си поставили за цел едновременно да бъдат информационни и дори изследователски центрове, особено по местни въпроси, също така център за просвета и развлечения, организатор на междуличностното общуване, център на социално незащитени групи от населението. Едно преосмисляне на дейностите и в тематично отношение би освободило творческите възможности на всяка една библиотека. За съжаление, все още не се осъзнава в достатъчна степен, че крайната заетост на хората, ускореният темп на живот настоятелно изискват по-бързи и точни библиотечни услуги, отстраняване на бюрокрацията и подобряване на администрацията. В бъдеще тези изисквания ще станат още по-категорични и ако библиотеките не могат да ги удовлетворят, техният престиж от миналото ще се превърне в мъртъв капитал.
Значителни усилия са необходими за подобряване на качеството на работата по посока на автоматизацията, за да се облекчи максимално достъпът на българските граждани до всяка информация, генерирана в страната и където и да е извън нея. Стореното досега също не трябва да се пренебрегва. Автоматизирана е националната библиография. В редица университетски, научни, големи регионални библиотеки са създадени и вече работят локални мрежи, активно започват да се ползват възможностите на Интернет.
В областта на модернизирането на българските библиотеки специално внимание заслужава помощта на фондация "Отворено общество", която чрез своята програма "Библиотеки" подкрепи редица проекти и отделни специалисти. "Национална автоматизирана библиотечно-информационна мрежа" е най-щедро финансираният по тази програма проект. За съжаление първоначалната идея за неговото финансиране и с държавно участие, както и тази за междуведомствената координация при реализацията не се осъществиха. Има вече и немалък брой библиотеки, които сами успяха да си осигурят необходимите технически средства и ползвайки алтернативен софтуер, показаха много добри резултати, включвайки и цялостното обслужване на читателите. Извървян е определен път, който позволява да бъдат дискутирани с участието на представители на културната и академична общност постигнатите резултати и най-вече бъдещите насоки и следващите конкретни стъпки за изграждането на Национална автоматизирана библиотечно-информационна мрежа.
Безспорно прилагането на една ефективна библиотечна политика е невъзможно без подкрепата на съвременна нормативна уредба.
За разлика от читалищата и музеите например, библиотеките изживяват напрежението и проблемите на прехода без цялостен нормативен акт, регламентиращ техния статут и дейност. Естествено бяха отменени ПМС - 2 от 1970 година и ПМС - 8 от 1989 година за изграждане на "Единна библиотечна система в НРБ" и "Национална система за научно-техническа информация", тъй като утвърждаваха един силно централизиран и неефективно действащ модел на библиотечно и информационно осигуряване.
Тъй като не се приеха други нормативни актове, уреждащи по нов начин тези отношения, тяхното влияние все още е твърде силно.
Опитите да се подкрепят библиотеките с ПМС за статута и дейността им и взаимоотношенията в националната библиотечна мрежа не можаха да се реализират докрай. ПМС - 19 от 31.1.1996 г. просъществува твърде кратко време и беше отменено от кабинета на Жан Виденов, преди още да е влязло в практиката. Сега същото постановление, преработено в нов вариант, е в процес на съгласуване със заинтересованите ведомства. Разработеният проект позволява да се зачетат в пълна мяра отговорностите на общините и в същото време да се конкретизират задълженията на Министерството на културата. Отчита се и необходимостта от нормативно регулиране дейността не само на регионалните, но и на останалите библиотеки, които са с различна ведомствена принадлежност. Като се има предвид кризата, в която се намират почти всички видове библиотеки, очаква се този нормативен акт да подпомогне тяхното стабилизиране до приемането на специален закон за библиотеките, който е в етап на подготовка.
Ролята на общините в съответствие с цялостния процес на демократизация и децентрализация ще нарасне. И сега тяхната позиция по отношение финансирането и управлението на библиотеките е решаваща. Чувства се обаче остра нужда от по-ясно разделение между правомощията на Министерството на културата, областните и общинските структури, за да се осъществи така необходимата, особено за прехода, координация. Оптимизирането на библиотечната система на национално и на териториално равнище изисква точно и ясно разграничаване на задълженията.
В областта на библиотечното дело държавната културна политика се формира и осъществява от Министерството на културата, съвместно с ведомствата, които имат библиотечни мрежи, подпомогнати от НБ "Св. св. Кирил и Методий" като научен и методологически център.
Като съвещателен орган към Министерството на културата действа Съвет по библиотечно дело, чийто състав и Правилник за устройството, задачите и дейността са утвърдени от министъра на културата. Съветът обсъжда проблеми на държавната политика за създаване на условия за развитие на библиотечно-информационната система.
За библиотеките основен въпрос, от чийто отговор до голяма степен се определя бъдещото им развитие, е какво равнище, предвид конкуриращите се интереси в културата и образованието, може да си позволи да достигне обществената подкрепа за библиотеките, каква може да бъде тази подкрепа и към какви цели да бъде насочена.

Антоанета Гинина
началник на отдел "Библиотеки и читалища" в Министерството на културата