Мостовете са изгорени

Тази констатация, за жалост, се налага, щом стане дума за взаимоотношенията между читалищното настоятелство на "Славянска беседа" и ръководството на Нов драматичен театър "Сълза и смях". Спорът между двете институции има дългогодишна история и, струва ми се, отдавна е омръзнал на всички. Но от време на време някой налива "масло в огъня". Последната "ювелирна" операция на противопоставянето бе назидателна публикация в многотиражен столичен вестник. Написаното предизвика веднага две светкавични пресконференции. На тях обаче не се роди нищо ново - диаметрално противоположните позиции и различните обяснения само препотвърдиха тъжното заключение, че две културни институции разговарят с езика на непримиримостта.
Миналата година нашият вестник в броя си от 14 ноември 1997 подробно описа "историята на заболяването". Там бе цитиран и един от предишните председатели на читалището, който при напускане на поста заяви :"Заварих хаос - оставям хаос."
Нищо не се е променило през изтеклото оттогава време. Същите обвинения на едната към другата страна - понякога толкова нелепи и злонамерени, че човек си казва: ако наистина са извършени подобни "деяния", някои хора отдавна трябва да са в затвора...
Убеден съм, че дългият и труден преход на връщане към нормални взаимоотношения и решаване на проблемите около материалната база (най-трудният и явно носещ добри доходи бизнес) може да бъде търсен по всякакъв друг път, но не и чрез нови пресконференции и взаимни обвинения в пресата.

Любен Русков