Под закрилата на синдиката

И вторият "Jazz Fall" на "Нова музикална агенция" и "София мюзик ентърпрайсиз" се отдалечи в миналото. Вече никой не пита що е това "Jazz Fall", а и няма кой знае колко поводи да го направи, защото Sofia и Fall са сгушени срамежливо в първата и последната буква на символа Jazz по представителните рекламни материали на фестивала. Незнайно защо, самата ключова дума нямаше честта да присъства в зала - 1 на НДК, където над върховете на някакви небостъргачи, които напомнят, но очевидно не са от пейзажа на Ню Йорк, ни гледаха безстрастно три безлични опознавателни знака на спонсорите. И може би по-добре - нали класиците казват, че всяко терминологизиране е журналистическа гимнастика и не значи нищо от гледна точка на музиката. А без спонсори няма фестивал. Просто и ясно!
В пренаселеното пространство на кулоарите, където този път прекарах доста време, често срещах насмешливи погледи, които изразяваха съзаклятническо недоволство от селекцията. Моята също би била съвършено различна, но за съжаление мога да я постигна единствено във въображението си. Организаторите никога не са крили, че разчитат на комерсиалната страна на съвременния джаз, а и самият джаз-фестивал е в периферията на техните интереси. Къде по-голям отзвук в публичното пространство имаха концертите на Рони Джеймс Дио и "Терапи", да не говорим за предстоящото суперсъбитие - "Дийп Пърпъл". В подобни случаи обикновено казваме, че е по-добре да има джаз-фестивал, че не трябва да се пропуска годината, че изкушените да слушат подобна музика все пак са се събрали на едно място поне за един път в годината. А и присъствието на "Джо Завинул Синдикейт" оправдава усилията. Друг е въпросът, че организаторите сигурно се питат дали нямаше да спечелят повече, ако бяха поканили единствено нея. Всъщност първоначалните планове за този джаз-фестивал бяха далеч по-мащабни: три големи концерта, участие на още няколко групи от чужбина, между които интригуващият квинтет с участието на нашия сънародник Ерол Ракипов... Но "Тийчърс" се отказва от джаза и аз повече се учудвам, че "Нова музикална агенция" и "София мюзик ентърпрайсиз" не направиха същото. В програмата зейнаха големи пробойни и дори за най-пристрастните бе трудно да оправдаят присъствието на голяма сцена на състави като "Шарлели" от Франция и "Мъди шус" от Унгария, чиито достойнства трябва да се търсят в съвсем друга област на комерсиалната музика. Американският пианист и певец Рик де ла Рата трудно можеше да надхвърли възможностите си и ни накара да запомним с нещо впечатляващо неговата поява. Може би заслугата му ще остане в открилата се възможност за участие на няколко български джазмени, които му партнираха достойно. В тази ситуация лично аз бих заложил на повече български групи, които с присъствието си биха променили духа на цялата проява. Доказателство е успехът на новата формация "Инфинити", която откри фестивала и се превърна в откритие за голяма част от публиката. Имаше години, когато софийските джаз-срещи бяха изцяло нашенски. Дали не настъпва времето, когато ще бъдат чуждоземски открай докрай.
Все пак и есента на 1998 ще остави своята следа в историята на софийските джаз-фестивали. Още един китарист със световна известност бе прибавен към богатата колекция на организаторите. Чарли Хънтър, който със своята осемструнна китара съчетава ролята на двама музиканти от традиционния квартет (басист и китарист) е сред любимците на американската критика. В авторитетната анкета на сп. "Даун бийт" за тази година е посочен на първо място сред китаристите, на които трябва да обърнем специално внимание. Направих го и може би затова останах неудовлетворен. Изключителните качества на този китарист не будят никакво съмнение, ефектът от съчетаването на мелодична, хармонична и басова функция респектират, но някъде след първата трета на концерта идеите сякаш бяха изчерпани, музиката се движеше по инерция и сигурно би въздействала много по-силно в затвореното пространство на всеки джаз-клуб. Точно обратното демонстрира всемогъщият "Синдикат" на Джо Завинул, който обира овациите на света със своя почти двучасов концерт в продължение на 22 месеца. Джо Завинул е открил формулата на успеха в енергията на завладяващия постоянен ритъм и многоцветните избухвания на екзотични мотиви от музиката на света. Приземил е абстрактните и изпълнени с причудливи образи идеи на легендарния "Уедър Рипорт". Обградил се е с виртуози, чийто професионализъм е направо смазващ и не може да остави равнодушни дори и заклетите противници на премахването на съществуващите граници в джаза. Музиканти и публика изпитват радост от срещата очи в очи с една от личностите, които определят "прогнозата" за бъдещето на джаза в последните 30 години, с майстори като Виктор Бейли, Маноло Бардена, а имат и истински късмет, че в редиците на синдиката е такава супер "дръм машина" като новия барабанист Кърк Ковингтън. Описанието на концерта е безсмислено. Анализът не може да го промени. Единствено моторният ритъм продължава да пулсира и дано енергията му стигне до следващата есен. Пардон - Fall.

Йордан Рупчев