Религията Рангел

"Аз мисля, че религия може да бъде и една възглавница" - кой е способен да изрече такава на пръв поглед абсурдна мисъл и после много простичко и страшно мъдро да я защити? Само един човек - Рангел Вълчанов. Прави го в "Пътешествие между два филма", посветен на самия него.
От този филм с режисьор Коста Биков и оператор Иван Варимезов ще научите важни неща за Рангел: колко е висок, колко тежи, кой номер обувки носи, каква е квадратурата на жилището му, къде си държи телевизора и "фитнеса", къде стоят книгите, които е прочел, и онези, които никога няма да прочете. Ще надникнете дори в аптечката му, пълна с лекарства с изтекъл срок и със сто презерватива, които си дремят там девствени от цяло десетилетие. Рангел ще ви спретне на бърза ръка и едно "Вкусно" - своя си готварски специалитет. И така, както се майтапи със себе си и битовите неща, които го заобикалят, най-ненадейно ще заговори за Вселената, за Господ, за Църквата... После пак ще "свали топката", за да тресне като гръм поредното си велико прозрение: "Човек се ражда сам, умира сам, а през останалото време от живота си се мъчи да докаже, че това не е вярно."
Коста Биков е най-подходящият човек за съавтор на Рангел в такъв филм - защото познава киното му (и въобще киното ни) в детайли и, главното, безумно го обича. И ако трябва с една дума да определя темата на филма, то тя е любов. Любов към самия Рангел - невероятният артист, който признава, че "най-последователното нещо у мен е моята непоследователност". И любовта на Рангел. Любовта му към киното. Любовта към народната песен ("По-въодушевяващо, по-красиво, по-божествено нещо аз за себе си не познавам"). Любовта към димящия, уханен хляб - спомен от детството в онова шопско-космическо село Кривина. Любовта към "голямата вода", която е и визуален символ във филма - морето като път, познание, копнеж... А над всичко, като животворна икона е преклонението на Рангел пред "семейната религия и нейните светци". Когато той заговори за майка си и баща си, за светлите чувства и синовните си грехове, когато чиста усмивка озари лицето му и сълзи оросят очите му - това не е просто голямо кино, а нещо повече...
Коста Биков може да се гордее, че е успял да накара Рангел да свали защитната броня на скептик, с която тръгва в началото, да му повярва, да се разтвори пред него, за да се стигне до изключителен като въздействие финал - един от най-хубавите, които съм гледал, и то не само в документалното ни кино. И в крайна сметка да се получи филм, достоен за гигантската мяра на героя си.
"Човек, когато се сдобие с някоя болест, особено на моите години, трябва да я обича" - казва Рангел.
Нация, която е имала късмета да се сдобие с такъв уникат като него, трябва да го обича. И да го пази. Защото той е най-красивата "болест" на българското кино. Религия.

Борислав Колев