В памет на Димитър Манолов

Лошите новини пътуват бързо, но тази лоша новина за мен пристигна късно - след един месец научих за смъртта на скъпия ми колега Димитър Манолов.
В такива моменти човек е обхванат от чувства на виновност, сякаш по някакъв начин би могъл да предотврати неизбежността. Тези чувства са породени от привързаността ни към определени хора, чиято загуба никога не можем да приемем.
Диригентът Димитър Манолов бе член на моето "музикално семейство", той бе една вдъхновяваща фигура в живота ми на млада концертираща цигуларка.
Незабравими ще останат за мен съвместните ни прояви. Много са премиерите му на симфонични творби, които ние, студентите тогава, очаквахме с нетърпение.
Ентусиазъм, новаторство, мъката от току-що завърналия се от специализация при Рождественски диригент. Но у него имаше нещо в повече - голяма човешка топлота и щедрост на духа.
Голяма е болката ми, че не си между нас, Митко, но ти благодаря за всичко.

Ваня Миланова