Превъплъщенията
на Барон Мюнхаузен
в нямото кино и след това...

Във вторник - 20 октомври, в Народния театър се състоя премиера на една книга*, присъстваща вече от месец на книжния ни пазар и натрапваща се на непредубедения поглед с навяващото ретро-носталгия лъчезарно женско лице на корицата, изникнало сякаш от пожълтяла кинолента.** Името на авторката на тази книга - Юлиана Вегенер (родена Недева) вече е познато на следящите литературните процеси у нас - това е вторият й роман след дебютната книга "Ах, този Ню Йорк, Ню Йорк!". Лицето обаче на лъчезарната дама, както и името й - Ива Ваня - едва ли са добре познати на любителите на киното у нас, защото повече от 50 години името й е било напъдено по идеологически причини от културния ни пейзаж - известната актриса от периода на немското нямо кино от 20-те години, изпълнителката на български на "Лили Марлен", и, което е още "по-лошо" - омъжената за композитора на "Лили Марлен" българка, се асоциира с обвързаност с един човеконенавистен политически режим. Така, за кой ли път, официалната история с нейните идеологически претенции "погребва" индивидуалните биографии на хора, чиито житейски пътища се опитват да се справят с идеологическите бариери. Ето защо на пръв поглед книгата е документален роман за една твърдоглава и талантлива българка, тръгнала на 17 години от България за Берлин, без да знае дума немски, и успяла да направи мечтите си реалност - "Което искам, ще стане!".
Книгата обаче има и подзаглавие: "Ива Ваня или Сладоледената фея" и се самоназовава "кинороман", което може да значи "визуален роман", но и "роман като на кино"... Със същия успех книгата може да се обозначи и като "словесна партитура" - структурата и ритъмът й следват класическите музикални темпа - Moderato, Allegro vivace, Largo, Lento grave, и т. н. (музикантите си ги знаят), което пък може да значи "песента на един живот" или пък "живот като песен"... Юлиана Вегенер продължава да следва пътя си от "Ах, този Ню Йорк, Ню Йорк" ("Ах, този джаз") - да пренебрегва жанровете, използвайки ги в постмодерния им синтез. И то със средствата на словото, което се онагледява, монтажно се накъсва, нарежда се като мелодия, превръща се в тактивно усещане, дисциплинира се във вестникаро-списаниен репортаж.
И така, това, което държите в ръцете си, ако сте си купили книгата, е: американски филм за успеха, разиграващ се в Германия с героиня българка; приказка за сладоледена фея, която обитава сънищата ви - един изящен Оле Затвори очички (съвсем по немски); документален роман за... виж края на предишния параграф (почти по български); дрезгав шансон за любовта, щастието и живота (много френско); постмодерен клип с бързосменящи се кадри с неочаквани обрати, всякакви декори и герои - немци, "Фридрихщрасе", престолонаследник, кинозвезди, евреи, Гьобелс, жена му Магда и шестте им деца, български кон - случаен и расов - състезателен - Испахан, руснаци, турска баня, София в началото на века, немски шампион по бокс от 30-те години, композитора на "Лили Марлен", Томас Ман, сериен берлински убиец и кой ли не още... Този жанрови mix, remake на една епоха, на една жена, на една песен, е предизвикателен с трудната отлика на фикция и реалност - всъщност наистина има ли реалност, не е ли всичко едно великолепно натрупване на образи и мотиви - една история на успеха на истинска self made woman, една сюрреалистична фикция на самотна фигура, изгубена в мъглата на "Фридрихщрасе" - то ли фея, то ли актьор, то ли Сатана; един великолепен здрав натурализъм в духа на Стоян-Веневите картини - "две полукълба на конска задница... и дълга конска опашка над силните стройни крака"...; поне две достойни истории за всички светски салони и издания - мелодраматичен първи брак (а дали наистина са женени?), оптимистичен и мелодичен втори брак - ето я истинската любов... Резултатът е една великолепна словесно-визо-аудио-вкусна документална приказка, приказен документ, кинороман и роман като на кино, песен за един живот, изпят в един роман за Ива Ваня или Сладоледената фея... Една история за преодоляване на препятствия от една жена - непозната културна среда, капризни режисьори, нямо кино, звуково кино, нещастна любов в "златното време" на Берлин, щастлив брак по време на война: диви руснаци, свръхуниформени немци, конни състезания... Да, и конни състезания, защото освен всичко друго Ива Ваня е и великолепен жокей. Неволно в съзнанието ми изплува първата невероятна симулакра - историята на Барон Мюнхаузен, чието главно достойнство беше да намери най-подходящия и обикновено прост начин да се справи с трудна ситуация - да се измъкнеш например от блатото, като се сетиш да се хванеш за собствената си коса...
Историята на Ива Ваня, както и историята на нейната история от Юлиана Вегенер, ми допадна с това Мюнхаузенстване - със страхотната изобретателност, с прескачането на жанровете, с лекотата, с която Мюнхаузен използва граната като летателен уред, със закачливо оптимистичния патос - винаги можеш да намериш за какво да се хванеш, стига да искаш да успееш...

Петя Кабакчиева

*Юлиана Вегенер, Ива Ваня или сладоледената фея, кинороман, издава Ango boy, 1998
** Качеството на изданието се дължи в голяма степен и на издателя Анго Боянов.