28 октомври

Преди 80 години, след разпадането на Австро-Унгария, на 28 октомври, е основана Република Чехословакия и неин президент става проф. Томаш Масарик.

Ще празнувате ли 28 октомври? ме попитаха познати. Излишен въпрос. Празнувам 28 октомври през целия си живот. Но как, добавят, след като Чехословашката република вече не съществува? Те не си дават сметка, че за мен това не е нищо ново.
За първи път празнувах 28 октомври през войната. Сигурно е било през 1941 или 1942 г. Татко ми, член на некомунистическата съпротива, беше в затвора на Гестапо. В Словакия властваше режим, който задъхано наподобяваше нацистка Германия във всичко, от черните униформи до депортирането на евреите. Чешките планини по границите вече бяха в Райха. Държавната формация, която беше на власт в Прага, се наричаше Protektorat Bohmen und Mahren и едва на второ място на чешки Протекторат Чехи и Морава. Ние, момчетата, трябваше да ходим на Кураториум за възпитание на младежта и да изучаваме своеобразна версия на нещо, което се наричаше "световацлавска традиция".
Тогава се наговорихме, че ще отпразнуваме 28 октомври. В клуба под стадиона в Летна на СК "Славия" си приготвихме червени, сини и бели карфички за ревери и гадаехме правилното разположение на цветовете. Трикольорът на Чехословашката република беше бяло и червено със синя отличителна лента до средата. Накрая не посмяхме. "Малкият Берлин" на Летна гъмжеше от момчета в кафявите ризи на Хитлеровата младеж и провокации не се допускаха. Забодохме си карфичките под реверите и така тайно и с малко страх отпразнувахме 28 октомври.
По-друго беше през 1944 г. От края на лятото напрегнато следяхме въстанието в Словакия. Вестниците публикуваха внимателни съобщения. На прегледите в кината не видяхме нито едно чехословашко знаме, нито един чехословашки войник, само SS-овци и гардисти на Хлинка, които напредваха срещу въстаниците. Само на една снимка разпознахме малък разузнавателен танк с чехословашкия червено-бял кръг със син клин и знаехме - там някъде в Татрите се веят чехословашки знамена, там воюва чехословашка армия. По това време вече Гестапо беше арестувало и мама. Лелята, която се грижеше за мен, беше словачка от Нови Замки. Тайно, за да не ми се смее братовчедка ми, се опитвах да наподобявам нейния мек словашки акцент, та хората във влака да си мислят, че и аз съм словак. Та нали словаците ни върнаха нашата република! Докато да дойде двадесет и осми октомври, SS и гардистите разбиха въстанието. Но споменът за него продължаваше. Да живее Словакия! Да живее Чехословашката република...
През есента на 1948 г. празнувахме първия 28 октомври в емиграция. Смътно си го спомням. В скромно украсен физкултурен салон някой държеше реч - между пресните бежанци имаше депутати и редактори, Петър Зенкъл и Фердинанд Пероутка. Сигурно е произнасял слово някой известен човек. Не си спомням нито кой, нито какво е казал. Само си спомням набързо съшитите знамена от най-евтин плат и чувството, че нашата република, Масариковата Република Чехословакия наистина пак я няма, но въпреки това съществуваше републиката на духа.
После имаше много празници. Празненството придоби традиционен характер. Госпожа учителката - винаги се намираше някаква - изсвирваше на пиано "Къде е домът ми" и "Светкавици над Татрите"1, после музикална част, после тържествено слово и накрая кафе и "курабийкас". Не си спомням какво са ни говорили ораторите, или какво съм говорил по-късно, когато самият станах оратор. Не това беше важно. Всички чувствахме, че онова, което е у нас, и което по случайност е действителност - Губернията Чехословакия, не е нашето отечество. Нашето отечество, това е земята словашка, чешка и моравска и това е идеалът, който носим в сърцата си.
Бяхме странна компания. Почти всички вече бяхме станали граждани на САЩ или Канада. По етнически произход - словаци, чехи, евреи, немци, двама рутени и една унгарка. Въпреки това всички бяхме чехословаци. Защото чехословак, това не е нито народност, нито държавно гражданство. То е изповядване на вяра в определен идеал за хуманна демокрация, човешко възпитание, социална справедливост - Масариковият идеал, който никога не е бил съвсем действителност, дори и по време на първата република2, но той даваше смисъл на националното ни битие. В емиграция 28 октомври престана да бъде държавен празник. Стана прослава на споделените чехо-словашки идеали.
Затова дори и днес не ме отблъсква, че в страната ни пак възникнаха две държавни формации. Чехо-словашката взаимност израсна напук на границата между Унгарско и австрийската Цислейтания. Моята Чехословашка република никога не е била преди всичко държавна формация, макар че уважавах и тази обща държава, а днес я уважавам още повече.
Осъзнах това на първата международна конференция след разделянето. Делегатите от Словашката република и ние, от Чешката република, седяхме заедно, съветвахме се, споделяхме преживяното, вечеряхме заедно и накрая заедно пеехме песните на нашата страна: словашки, моравски, чешки. Държава няма, но може би толкова по-ясно изпъква нещо друго, фактът на общата културна област, общността на човешката взаимност, съзнанието, че не сме си взаимно чужди - и че преданието за пръчките на Сватоплук3 важи преди всичко за Моравия, Словакия, Чехия.
Може би от разделянето на републиката ни, макар и да го преживявахме болезнено, все пак ще излезе нещо добро. От това, че Чехословакия вече я няма, че не можем да я бъркаме с неизбежно несъвършената държавна формация, израстват толкова по-ясно реалността и идеалът на чехо-словашката взаимност. Това са идеал и реалност на общност, която не може да стане фанатично провинциална, защото нейната разнородност й отваря веднага двоен поглед, защото нейните части взаимно си поставят огледало, защото често словаците са силни там, където чехите са слаби и обратно. Разчитаме един на друг и на нашата общност за нещо, което е дадено на малко народи. Не си правя илюзии, че ще доживея ново раждане на чехо-словашка държава. Дори не знам дали е желателно. Може би в днешна Европа е по-подходяща вишеградска или направо общоевропейска държава. Но важното е, че нашите държави не са принудени да се изграждат само върху словашкия или чешкия национализъм. Те могат да черпят и от традициите на чехословашката ни демокрация. Това си струва да се празнува.

Еразим Кохак
От чешки Валентин Траянов

1 Химнът на Чехословакия беше от чешката песен "Kde domov muj" и от словашката - "Nad Tatrou sa bliska".
2 1918 - 1939 г.
3 В българската традиция - Кубрат.