Охридско лято
и държавата

От няколко години международният музикален фестивал "Варненско лято" и фестивалът "Охридско лято" са в съдружие: следят си проявите, общуват, разменят информация, музиканти, състави. Минчо Минчев, например, гостува преди три години с голям успех на охридския подиум, аз пък помня във Варна от 1997 г. изявата на Камерния оркестър на Македонското радио и телевизия със солист кларинетиста Стоян Димов. Тази година "Охридско лято" покани за последните три дни от програмата си варненска фестивална делегация, включваща изпълнителния директор на "Варненско лято" Любомир Кутин, композитора Милко Коларов и моя милост в качеството ми на фестивален летописец.


Предполагам, че всеки, който тръгва за първи път по отсечката Крива паланка - Охрид, потегля с някаква своя концепция по "македонския въпрос". Моята е прагматична: ще се срещна с хора, с които имаме общо минало, но различно настояще. Естествено, разговаряхме без преводач, защото общите думи преобладават, или най-малкото са достатъчни, за да се разбираме отлично, но все пак "семантичният сос", в който са потопени, ми е непознат: живели сме в различни действителности. Разчитам тяхната не само по смисловите структури, надстроени над думите, но, да речем, и по качеството на околната среда. И тук, и там чистотата се поддържа избирателно. Скопие си е мърлявичък като София, но, виж, дупки по изминатите хиляда километра път не срещнахме никъде - Македония е с едни гърди пред нас по отношение на пътната комуникация с Европа. Туристът с тридневен опит в непозната страна трябва да е предпазлив в преценките си, но едно нещо ми се струва, че е може би вярно като наблюдение: в Македония са опазени някои форми на живот, спадащи към традиционната култура, които у нас са отдавна затрити. Докато туризмът, например, се прави по-гъвкаво съобразно "новите реалности". Културата за показ обаче е все още на социалистическо дередже - ще рече, че е издържана от държавата. "Охридско лято" разполага с бюджет от Скопие, който буди у нас носталгични спомени. Фестивалът се прави в Охрид, но всъщност е витрина на републиката.
- Това е най-големият фестивал в Македония - казва г-н Васил Зороски, изпълнителен директор на "Охридско лято", единствен охридчанин сред тридесетчленното управително тяло, което обикновено бива редуцирано до петнайсетина души. - Членуваме в Европейската асоциация на фестивалите. Не е да се хваля, но Франс дьо Рюитер каза, че засега нашият фестивал е най-добрият за това лято.
Научавам в допълнение, че шефът на Асоциацията е споходил "Охридско лято" по времето на рецитала на жена му, сопраното Манон Хайне, изявила се в рамките на вокално трио, съставено още от словенския кларинетист Дарко Брлек и пианиста от Македония Димитрие Бужаровски. Водим разговора, похапвайки вкусна пъстърва в прелестен ресторант за риба на брега на езерото, сред гълчавата на пируващите и разхождащи се туристи. До нас се чува френска реч, а на друга от съседните маси се разполага с компания Благой Стефановски, художествен ръководител на "Охридско лято" и селекционер на неговата театрална част. Васил Зороски:
- Много го раздвижи фестивала новият шеф. На десет сцени се играе.
Това - за театралната и балетна част на 38-мото "Охридско лято". Гвоздей е бил спектакълът на "Декамерон" на Битолския театър, поставен от Александър Морфов. Току-що бяхме гледали негов видеозапис - фантастична работа! Казаха, че се гордеят с тази "инсцениация во режия на гостинот от Бугария", която по удивителен начин е комуницирала "со публиката".
Освен битолско-софийския "Декамерон", сериозни претенденти сред трупите от Русия, Франция, Швеция, Полша и др. за ежегодната награда на в. "Македония" за най-добре представил се театрален спектакъл са още (пак Морфовият) "Дон Кихот" на Националния театър "Иван Вазов" - София, спектакълът на Градския театър в Будва (СР Югославия), както и обединилите се за представлението "Цезар" (по текстове на Шекспир, Брехт, С. Грум, О. Георгиевски и Б. Гарванлиева) театрални трупи от Скопие, Любляна и Загреб. Все пак отличието получава Градският театър от Истанбул за постановката "Кралство за кон" по Шекспир, представена "со модерен стил и иновантни режиски решения". (Из листовката с мотивировката на театралното жури.)
Съобщенията за наградите получаваме в последния фестивален ден в изключително приятния административен дом на "Охридско лято", настанен в стилна вила на крайбрежната променадна улица с адрес "Кей Маршал Тито" 1. Това е денят, в който се прави равносметката. За 40 фестивални дни - 69 прояви, понякога по четири на вечер. Това е количествен рекорд в досегашната история на "Охридско лято". Посетителите са били над 30 хиляди.
- Колко пари спечелихте от продадените билети? - питам. (Любомир Кутин току-що ми беше доверил, че приходът от билети на "Варненско лято" е някъде към 20 милиона лева.) Оказва се, че такава сметка в Охрид не се прави. "Ние сме под закрила на държавата, "Охридско лято" е фестивал на Министерството на културата на Македония" - заявява Васил Зороски. - "Дават толкова и толкова пари и ми казват: твой проблем е да вържеш сметката." От учтивост не попитах дали са я вързали, но по неофициални сведения разбираме, че остават непокрити солидно количество дойче марки. (В Македония се мисли икономически в тази валута, не в долари.) Никой не изглеждаше притеснен поради сметката на червено - държавата все някак ще покрие и нея. Блажен социализъм. Тогава изборите все още предстояха. Когато попитах домакините дали очакват политически промени, отговорите бяха уклончиви. От опит знаем, че един вятър на промените е в състояние да помете и държавното бюджетиране на културата. В такъв случай каква е съдбата на "Охридско лято" и неговата представителност? Г-жа Снежана Анастасова-Чадиковска, музиковедът-селекионер на музикалната програма, смята, че независимо от промените "Охридско лято" си остава държавен приоритет. Фестивалът е под покровителството на президента на републиката г-н Киро Глигоров. В предпоследната вечер той влиза в църквата "Св. София" - концертна зала на фестивала, разцелува се със Снежана Анастасова и изслушва целия концерт, наблюдаван зорко от няколко яки момци от различни ъгли на църквата. Финалната вечер пък е споходена от охридския градоначалник. Не искаме повече да разваляме настроението на домакините, като им казваме какво се е случило у нас с нашите представителни фестивали и с техния държавен приоритет. Няма и смисъл, тъй като каквото и да казваме, отговорът е като този на д-р Блакой Ангеловски, първи тромпетист на републиката и член на управителния съвет на "Охридско лято".
- Море (сиреч, трябва, б.а.) да дава министерството!
Музикално-концертната част на "Охридско лято" заема заедно с оперно-балетната 2/3 от програмата. (Тук програмата не се дели организационно по жанрове.) От оперно-балетния дял, както и от майсторските класове нямам впечатления. От прегледа на музикално-концертната програма обаче виждам, че е ориентирана, първо, към водещите музикални сили от Скопие, и, второ, към гости предимно от Средна и Източна Европа. (От България тази година е гостувала пианистката Жени Захариева.) Като високи постижения се определят концертите на Симфоничния оркестър на Австрийското радио (диригент Николай Жличар), на камерния ансамбъл "Унгарски виртуози", на пианиста Симон Трпчевски, но като музикално събитие - 1 безусловно се счита изявата на цигуларя Вадим Репин. Домакините са горди, че са успели да привлекат звездата - срещу 35 хиляди марки. Предизвикал невиждан интерес, Вадим Репин получава и отличието "Охридска Изида" (ежегодна награда за най-ярко постижение в музикалния дял на фестивала.) Определен от журито като "съвременен маг на изпълнителското изкуство", Репин - според мотивировката на наградата - особено е "фасцинирал со техничка супериорност".
Двете финални вечери, които можахме да чуем, бяха също руски и също превъзходни. По линията на международната благотворителна програма "Нови имена" на Руския фонд на културата (а това значи - сравнително евтино, срещу три хиляди долара) чухме най-напред камерния оркестър "Московия" с диригент Едуард Грач. ("Охридско лято" членува в международната програма "Нови имена" от 1997 г.) На пръв поглед оркестър "Московия" е сходен с руските виртуозни щрайх-състави, създадени от големите цигулари (и виолисти като Башмет), за да "окомплектоват" творческото им дело, рефлектирайки майсторството на своите водачи. Има обаче разлика и тя е в това, че в "Московия" освен оркестранти свирят и стипендианти на програмата "Нови имена", тоест почти деца. Възрастни или съвсем млади обаче, всички в този състав свирят изумително в ансамбъл и като негови солисти. Всъщност "Московия" е голяма група цигулари-виртуози - ниските партии играят второстепенна роля. Грач - педагог, диригент, солист, партньор - е едновластен господар. Когато свири със своите момичета (в състава има само двама мъже), освен ухото се радва и окото: грациозните девойки и млади жени се полюляват в единството на щрихите като тръстики в езеро. "Серенада" от Чайковски бе изпълнена като показно, след това съставът партнира на 16-годишната македонска пианистка Нина Костова при Моцарт, Концерт за пиано и оркестър (KV 467) заедно със студенти-духачи от Скопие. Втората част на концерта е фойерверкова - блестящо изпълнени щрайхови аранжименти на творби от Й. Щраус, както и бравурни пиеси за изява на стипендиантите. Бисовете нямаха край.
Големият финал дойде на следващата вечер с концерта на хор "Глинка". Този състав е квинтесенция на професионалното майсторство, певческите качества, ансамбловостта, художествената оригиналност и вдъхновението, сумирани в едно. Зад гърба му стои вековна история (в годините 1837-1839 хорът е дирижиран от М. Глинка). От 1974 г. негов диригент е ректорът на Петербургската държавна консерватория Владислав Чернушенко, под чието ръководство съставът постига днешните си интерпретаторски качества. Каквото и да се каже за тях - малко ще е: хор "Глинка" осъществява концепция, която е възможна само при изключително придирчив подбор на хористите, еднакво превъзходни в заеднуването и открояващи се като индивидуалности в солирането. Ударна сила е религиозният репертоар. А когато той е дело на Г. Свиридов, въздействието е направо зашеметяващо. (Забравих, че слушам нецърковен хор.) Оказа се обаче, че хор "Глинка" може да пее най-най- и обработки на руски народни песни, дори когато аранжиментите са в "стил Дунаевски". Спад се получи единствено при хоровите обработки на македонски народни песни - вероятно са били подготвени по-набързо. Както и да е - хор "Глинка" е това, което пожелавам на българската публика да чуе и което отнесох като духовно преживяване от Охрид заедно с вълненията от посещението на свидните за всеки българин места: църквата "Св. Климент Охридски", манастирът "Св. Наум", Самуиловата крепост...

Розмари Стателова