Забранени събития

В пражката галерия "Амбит", разположена в един от красивите францискански манастири на чешката столица, се появи необичайна документална фотоизложба, която светкавично привлече вниманието на иначе преситените от "фотографски събития" чешки медии. ЧТК, официалната осведомителна агенция на страната, реши да покаже част от своя архив, и то онази, върху която са слагани печатите на държавната или партийна цензура.
През 80-те години на съществуването си фотослужбата на ЧТК е натрупала в своя архив над 5 милиона снимки. Кураторката на изложбата Хана Ржехакова и главният редактор на фотослужбата в агенцията Душан Весели бързо разбрали, че намерението им да покажат най-доброто от архива на агенцията е много трудно осъществимо. Затова решили да представят само снимките, които по някаква причина и в съответните години са били укривани от обществеността чрез червените и сини печати на цензурата. Оказало се, че във фотоархива на ЧТК този вид снимки не били никак малко.
Чешката цензура била осъществявана през различните режими от съответните органи, които носели различни наименования и имали различна структура. Манипулациите върху снимките били осъществявани основно по два начина: най-радикалното решение била тоталната цензура, при която снимката била забранявана за публикуване или използването й било възможно само при известни условия. Другият начин бил ретушът, при който били отстранявани неудобни личности и предмети от кадъра. Освен за тази цел дълги години ретушът служел и за разкрасяване образите на комунистическите шефове.
Пробивът за фотослужбата на ЧТК станал със снимката на Горбачов през 1985 година, от чиято глава първоначално бил изчегъртан знаменитият кафеникав белег, но след това "отгоре" било наредено бащата на "перестройката" да бъде показан такъв, какъвто е в действителност.
Под снимките в изложбата "Забранени събития" зрителите не могат да прочетат имената на техните автори. Просто методът на архивиране бил такъв, че конкретните автори днес не могат да бъдат уточнени. През десетилетията обаче във фотослужбата на ЧТК преминали такива фотографи като Франтишек Дъртикол, Яно Шрамек, Рудолф Брунер - Дворжак, Иржи Рублич и Леош Небор, оставили следи в журналистическата и художествена фотография на тогавашната Чехословакия.
Когато човек разглежда "забранените" кадри в изложбата, неволно се сеща и за едни други снимки, липсващи в експозицията.
Това са фотографиите, които никога не са били направени. По време на т. нар. процес на нормализация след събитията от 1968 година в Чехословакия, както и навсякъде в Източна Европа, в най-висока степен се засилва автоцензурата. Повечето фотожурналисти са "усещали" безпогрешно кое може да бъде публикувано и кое не. Така цензурата се оказала залепена за визьора на фотокамерите. Превръщането на цензурата в автоцензура в атмосферата на страх и несигурност за собствената ти личност тогава даваше на тоталитарните режими така нужното им алиби да твърдят, че не упражняват никакво насилие срещу медиите и масовото съзнание.
Със "Забранени събития" чехите едва ли откриват Америка в издирването и показването на следите от фотографската си памет. Идеята обаче подсказва какво могат да сторят с обединени усилия БТА, Централният фотоархив (доколкото все още съществува и се нарича така!), София прес, архивът на МВР и ЦК на БКП, редакционните фотоархиви на големите вестници и частните архиви на известните български фотожурналисти (ако са запазени от близките им и все още ги има!), като покажат лицето и на българската фотоцензура, която сигурно е имала собствен, оригинален принос в деформацията на българското общество. Подобна изложба би имала не по-малък обществен отзвук у нас, отколкото един нов компактдиск на Сашка Васева, да речем. Поне така си въобразявам аз на разстояние 1500 километра от София.

Георги Папакочев
Радио "Свободна Европа", Прага