От 8 до 11 април в СУ "Св. Климент Охридски" ще се проведе конференцията "Рецепцията на Псевдо-Дионисий през Средновековието" под патронажа на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.) и на българското Министерство на образованието и науката. Организатори са Философският факултет на Софийския университет и Томас-Институт на Университета в Кьолн. Конференцията е последният световен форум на философската медиевистика през този век. Заедно с това тя е и най-високата философска проява, случваща се в България, ако не изобщо, то във всеки случай след политическата промяна от края на 80-те години. Събитието се гледа като решаващ момент при подготвяната от няколко години смяна на изследователската парадигма по отношение на западноевропейската схоластика и на византийската философска традиция.
Налице са достатъчно основания да се настоява, че философското и богословското развитие в традициите на Изтока и Запада може да бъде тълкувано като резултат от различните интерпретации на Дионисий. От този хоризонт се очертават поне две перспективи, които с голяма вероятност ще се потвърдят като теми, за дълго време определящи философската медиевистика. От една страна, става възможно усъмняването в традиционната теза, че западноевропейската университетска схоластика бива определяна изключително от Аристотел и неговата метафизика. Вниманието днес се насочва към тематични кръгове, имащи платонически, респективно неоплатонически произход, основоположни за схоластическия начин на мислене. Те водят началото си най-често от съчиненията на Дионисий Псевдо-Ареопагит, неслучайно многократно коментирани по това време. От друга страна, погледът пада върху тенденциите, меродавни за развитието на византийската мисловност, за която Дионисий е висок авторитет. В тази традиция е налице насочване към "деплатонизирането" на Ареопагита, за да бъде приведен в съзвучие с основните насоки на философско-богословското мислене във Византия. По този начин се поставя под въпрос тривиалното схващане, че византийската мисловна система е формирана еднозначно платонистки, в полза на една диференцирана гледна точка, отчитаща комплексността на това мислене.
Макар привидно развитията през латинското и византийското средновековие да се разбягват, налице е по-скоро една обща перспектива, различните решения в която извеждат на преден план различни измерения на европейското мислене. В този смисъл конференцията се обръща и към по-общия културен контекст. Става дума да изследването на общите корени на европейската християнска култура и на европейското мислене, както и на възникването и развитието на не по-малко съществените различия между културите в двете части на Европа.
Не е случайно, че събитието привлече вниманието на повечето водещи личности във философската медиевистика. Докладчици са Дейвид Ласкомб (президент на S.I.E.P.M.), Едуар Жьоно, Стивън Гърш, Хенрик Анчулевич, Стивън Браун, Гурам Тевзадзе, Андреас Шпеер, Цочо Бояджиев, Уилям Хойе, Георги Каприев, Георгиос Макрис, Карлос Стил, Ханс Герхард Зенгер, Кент Емери, Ищван Перцел, Ян Артсен, както и Клементина Иванова, Лидия Денкова и Петя Янева (с един общ текст). Специално за участие в дискусиите пристигат Алберт Цимерман, Стен Ебзен, Жаклин Амес, Тео Кобуш, Ролан Исет, Волфганг Л. Гомбоц, Паскуале Поро, Беата Регина Зухла, Ваутър Хорис, Силвия Донати, Михаил Хронц и т. н. Представени са главните изследователски центрове в Европа и Северна Америка.
Официалните езици са немски, английски и френски. Във връзка с големия интерес, умоляват се всички, желаещи да се включат като участници в дискусиите, да заявят това писмено (съобщавайки името си в латинска транскрибция и адрес за кореспонденция) най-късно до 30 ноември 1998 г. на адрес: Георги Каприев, Философски факултет, СУ "Св. Климент Охридски", бул. "Цар Освободител" 15, 1000 София. Факс: (02) 9434447, Email: kapriev@sclg.uni-sofia.bg.

К