Балкански сюжети

30 години вече Анкича Лепей работи в Централната банка в Загреб, но такова нещо още не бе преживявала. Миналата седмица пред гишето й застава нейна съименничка, ала със сребърна лисица около врата и с осанка, известна на всяко хърватско сърце. Анкича Туджман, съпруга на президента-реализатор на хилядолетния хърватски блян, отваря чантата си, преброява от нея 210 хиляди дойче марки и 15 740 щатски долара и ги предава на слисаната Анкича Лепей, да ги вложи в една от личните й банкови сметки. Какво ли няма в една дамска чанта, ала хърватски куни едва ли ще са се намирали в чантата на президентшата.
Касиерката Анкича Лепей е двойно слисана поради обстоятелството, че въз основа на новия закон за публичност на имуществото на ръководните политици хърватската преса тъкмо бе обнародвала имуществената декларация на президента Франьо Туджман и неговото семейство. В дългоочакваната декларация изрично се изтъква, че освен автомобила си госпожа Анкича Туджман не притежава никакви значителни ценности, нито една-едничка акция и никакво недвижимо имущество.
Възмутената Анкича Лепей се обажда на новия независим хърватски всекидневник "Ютарний лист" и разказва за 11-те банкови сметки на уж несъстоятелната президентша. Канцеларията на президента естествено трябва да реагира. Челният юрист на републиката Шмилко Сокол, експерт по конституционно право, обяснява по телевизията на всеки, който иска да знае, че парите в брой не са нито движимо, нито недвижимо имущество, поради което няма нищо скрито или излъгано в имуществената декларация на президентската фамилия.
Междувременно хърватската общественост узна още две неща: първо, че не е нейна работа, откъде има тези пари госпожа Туджман, и второ, че 50-годишната банкова служителка Анкича Лепей я чака уволнение заради нарушаване на закона за банковата тайна. Както знаем, от 1992 година Република Хърватска е правова държава.
Затова расте и популярността на новия политически елит на Република Хърватска, от което особено спечели загребският художник и майстор на кукли Сречко Страхиня. Всъщност само за да привлече малко повече внимание за изложбата си, Страхиня измайсторил вуду-куклички, наподобяващи хърватски политици. Една от тях с чертите и осанката на президента Франьо Туджман мигновено била разпродадена, и продължава до днес да е с цена от 10 дойче марки парчето - небивал касов успех за 29-годишния художник.
На непосветените в окултни неща нека разкажем, че "вуду" е западноафриканска религия, включваща между другото бяла, черна и други цветове магии за любов, пари или справяне със зли зомбита, и че в последния случай страдащият от зомбитата дупчи с игла вуду-куклата с изображението на въпросното предполагаемо зомби. Нека освен това допълним, че вуду-куклата напоследък придоби репутацията на нов жанр в изобразителното изкуство.
След едномесечен касов успех Сречко Страхиня патентова за масова продукция четири кукли, изработени художествено от бял плат, в които любителят веднага разпознава президента Франьо Туджман и трима министри от кабинета му с особени заслуги за процъфтяването на хърватската република. Художникът продава на изтерзания от зли духове потребител желаната кукла заедно с три дълги игли и следната инструкция: "Изречи заклинанието си, прободи куклата и изчакай да узнаеш от медиите желаното въздействие. При нужда повтори!"

Жерминал Чивиков