Първа изложба в ИСИ - София

С фотоинсталацията "На кратко - 1", 109 снимки/ един разказ, Лъчезар Бояджиев отпразнува рождения си ден и попълни биографията си като първия художник с изложба в Института за съвременно изкуство - София. Изборът на темата беше сполучлив както по отношение на личния момент, така и на амбициите на институцията. В подреден низ от фотоси и текстове художникът споделя хаоса на собствения си дом/живот и доброто желание да внесе ред в него. Разказът започва с "1. Аз винаги планирам 2. да сложа малко ред 3. в живота си.", минава през тъжните констатации: "76. Ред - 77. това никога не се получава 78. при мене"; "98. Малките неща винаги 99. се пречкат на пътя ми." и завършва със "105. Понякога си мисля, 106. че живота ми 107. се състои само от 108. малки неща. 109. Но аз ти забелязвам само тогава, когато се връщам вкъщи от пътуване." С това откровение, съчетано с живописни кадри от неподредения домашен бит, Л. Бояджиев продължава да разработва две теми, характерни за сегашния контекст на изкуството. Едната е свързана с идентичността като третия връх от триъгълника пол-раса-идентичност, директно обигравани в изкуството на 90-те. Другата се отнася до отварянето на изкуството към живота, или по думите на Майкъл Арчър "Да гледаш изкуство днес означава не да го консумираш пасивно, а да станеш част от света, на който заедно с изкуството и зрителят принадлежат." Ако доскоро всичко свято беше цитат, репродукция, картичка, но никога почерпени от "the real life", сега животът се превръща в източник на вдъхновение, в отправна точка и в крайна спирка. Зрителят също е въвлечен в разтворения "интимен" свят на художника. В този смисъл "На кратко - 1" е продължение на проекта "Движимости - моята стая", при който авторът също се опитва да намери себе си в студената геометричност на компютърно нарисуваната стая. Л. Бояджиев използва дома като образен синоним на духа и по оригинален начин разработва темата за дребните неща и за трудността не само да ги преодолееш, но и да ги забележиш - често при нас (българите) това се случва, когато излезем в чужбина и се сблъскаме с друга действителност, други отношения и начин на поведение. В този смисъл изложбата и избраната гледна точка звучат още по-актуално, като се знае в каква нашенска кочина беше натикан напоследък Л. Бояджиев от свой колега. Така и прозрението на Лъчо се превръща в нещо повече от лична изповед.

Мария Василева