Времето на реда в градинката на медиите

Скърц - скръц. Люш - люш. Нагоре - надолу. Balance. Люлка и везна. Отмерване. Балансиране.
Днес, вместо хаоса с неговите избухвания, се възцарява редът с неговата ритмичност, с неговите закони, с неговата бюрокрация, с неговия мечтан безцветен и безличен ритъм. Нагоре - надолу. Люш - люш.
Днес пред очите ни се очертава едно от правилата на Всемира - бунтът, започнал да набъбва преди десет години, после разхвърлил на парчета енергии и гнилости, и разцъфнали ентусиазми, днес се канализира в коритото на параграфите. И алинеите.
Вече има и ще има закони, те действат. Вече има или ще има обществени медии, те излъчват. Вече има и ще има органи, те заседават. Вече има и ще има сдружения, те се обаждат.
Уволниха журналисти от радиото. Всички си задават въпросите на нашето време, на времето на реда: правилно ли са ги уволнили. Не защо са ги уволнили, а как са ги уволнили.
Защитниците на журнализъма спретнаха декларации:
СБЖ в свойствената си поетическа патетика заяви, че "с ръцете на журналисти се уволняват журналисти и краят не се вижда".
Баланс. Люш - люш.
"Свободно слово", внимателно оглеждайки структурите и нормите, откри, че цялата отговорност носи НСРТ.
Баланс. Люш - люш.
НСРТ констатира липсата на достатъчно норми в радиото. И посочи, че ако журналистите не са уволнени правилно, по това ще се произнесе съдът. Правова държава сме.
Баланс. Люш - люш.
Наистина сме правова дължава. Ала правото е буква, но и дух.
Стремежът към медии, изцяло обвързани с правила и структури, чието нарушаване една безлична машина констатира и санкционира, е първо безсмислен, защото е неосъществим, и второ е вреден, защото резултатът би бил ограничаване и потискане.
Националният съвет за радио и телевизия, който е регулативен орган, призван с духа на задачата си да осигурява и защищава плурализма и свободите в националните електронни медии, би трябвало да си отговори честно на въпроса защо* са били уволнени журналистите от радиото. И да съобщи този свой отговор на обществото високо и ясно. Без да се подпира о бумаги и съдебна система.
Защото има опасност скърцането на люлката, което с такова удоволствие започнахме да слушаме, да не е скърцането на люлката-везна, балансираща и отмерваща, а да е прискърцването на колелото, което ни върти в кръг. От него се завива свят.

Христо Буцев

* Отговора го знае цялото общество, но няма да го подсказваме тук, за да не влияем на безпристрастното решение на НСРТ.