Малотиражните издания

Културните издания
Академичните издания

Едно от последните начинания на Центъра за изкуства "Сорос" представлява програма за подкрепа на периодичните издания за култура в България, осъществявана със съдействието на Фонда за подкрепа на книгата в Централна и Източна Европа - Амстердам, и финансирана от програмата "МАТRА" на Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Тя предвижда издаване на каталог; организиране на семинари върху мениджмънт, маркетинг, разпространение и електронно издаване; международна среща на издатели от Източна и Централна Европа; финансиране на проекти.
Програмата е адекватна на ситуацията с периодичните издания за култура у нас. Повечето от тях съществуват на принципа "луд умора няма" в смисъл, че поставят своята кауза над мизерното материално възнаграждение. А идеализмът в условията на пазарна икономика е голямо душевно и физическо изпитание. Шансът на тези издания да оцелеят е в приспособяването към пазара и към малкия радиус на читателския им кръг. От друга страна, макар и малотиражни, те са гаранция за необратимостта на езиковия пласт на демокрацията, за многогласието на обществото. Още повече, когато всекидневната преса говори, общо взето, на един и същи език. Парадоксът в битието на периодиката за култура се състои в това, че разцветът й е възможен само в условията на демокрация, но нейната същност я обрича да бъде винаги държанка на пазарната икономика.
Каталогът, подготвен от Центъра за изкуства "Сорос", е много полезно и любопитно четиво, пълно с изненади.
Тук публикуваме списъка на събраните в него периодични издания за култура, заедно с фрагменти от анотациите, които редакциите сами са направили за себе си (без академичните издания, включени във втората част на каталога). И разговор с Яна Генова, програмен координатор в Центъра за изкуства "Сорос".
 

- Как събрахте информация за каталога?
- Първо отидох в ISSN агенцията на Народната библиотека, която разполага с голяма база данни, но работата с тях е трудна, защото рубриките, под които са разпределени изданията, са от шейсетте години. Там наистина разполагат с информацията, но тя е структурирана по такъв начин, че, специално в моя случай, не беше удобно да се ползва. Допускам, че рубриката "Марксизъм и история" не се попълва вече. Хората там бяха много любезни и се опитаха, след като обясних какво разбираме под периодично издание за култура, да извлекат от различните чекмедженца на тяхната база данни максимално количество информация. От тях излязоха около пет-шест издания, за чието съществуване не знаех. Освен това в Центъра за изкуства "Сорос" от две години има специална програма за финансиране на периодични издания за култура ("Литературен форум", "Литературен вестник", "Български месечник", "Сезон", "Витамин Б", "Литературен глас"(Стара Загора), "Северняк" (Шумен) са някои от изданията, които тази програма е подкрепяла). Разпитах и много хора, с които Центърът работи, и получих информация за някои извънстолични издания, които не стигат до София. Общо взето, отговориха всички издания, на които изпратихме информация и покана за включване в каталога. "Метрополис" например отказаха, а други обясниха, че няма надежда да подновят издаването си. Вестник "Български писател" не реагира по никакъв начин.
- Приложихте ли някакъв критерий за състоятелността на изданията, за да се предпазите от симулации?
- Каталогът включва над 60 издания, около 15 от тях са академични. Не приложихме никакъв критерий. Трудно се дефинира какво точно е това периодично издание за култура, но все пак включихме всички, защото такъв каталог се прави за първи път. Появиха се издания, за които не подозирахме, че съществуват. Множество от тях са извънстолични. Нямахме критерий за качеството на съдържанието. Условието беше, че ако изданието е заявило периодичност четири книжки годишно, но излиза в три, ние ще го смятаме за излизащо. Обаче ако е прекъснало преди повече от година - отпада. Освен да ни забавлява с анотациите си, една от основните идеи е каталогът да бъде изпратен на библиотеки, на които при желание центърът ще покрие половината от абонамента. В този случай би било смешно да се заявява издание, което не е излизало дълго и няма надежда да излиза.
- Повечето списания и вестници за култура излизат главно с ентусиазъм. По-лошо от това, че се правят почти без пари обаче е, че те на практика трудно стигат до малцината, които биха искали да ги прочетат. Погледнато така се оказва, че в повечето редакции кипи безсмислен труд. Надявате ли се тази програма да им помогне да се справят поне с част от проблемите си?
- Програмата е пригодена към българските условия. Тя наистина е много отворена. Ако утре се появи потенциален партньор, за който не сме и предполагали, че съществува, с някакво рамково предложение, а не просто с проект за финансиране, тази програма може да претърпи трансформация. Тя е двегодишна, но може да бъде удължена и дори координирането й предоставено на друга организация.
- В началото на октомври завърши първият семинар от програмата. Той имаше ли успех?
- В него участваха 27 представители на периодични издания от София и страната, състоя се в Бистрица. В теоретическата част на семинара двамата холандски лектори разгледаха основната тема "Издателски стратегии и читателски пазар" във връзка с издателската практика изобщо, а не като специфично български или свързани единствено с културните издания проблеми. Участниците бяха поставени в симулантни игрови ситуации, в които се опитаха да опишат настоящия пазар за периодични издания и въображаемия читател на техните издания, да очертаят полето, в което работят, и да определят специфичното място на всяко издание в него. Семинарът завърши с непредвидена в програмата, но не и в дългосрочните цели на проекта, дискусия за нуждата от създаване на мрежа за сътрудничество.
- Какво ще стане с изданията, които подкрепяте още отпреди няколко години?
- Те са на намаляваща субсидия с идеята, че трябва да започнат да се справят сами, поне за част от разходите си. Никой не си въобразява, че ще настъпи момент, когато те ще започнат да излизат на нула откъм приходи и разходи, но все пак външното субсидиране трябва да намалява. Грубо казано, има опасност, ако изведнъж фондация "Сорос" престане да съществува, тя да повлече със себе си всички изброени издания, ако те разчитат на стабилна субсидия всяка година.
- По отношение на книгоздателската ви програма има ли тенденция за намаляващи субсидии?
- Не, защото там се подкрепят отделни заглавия. В този случай ние не издържаме цели издателства, а финансираме конкретно предложение.
- За вас е ясно, че периодичните издания за култура винаги ще бъдат издържани, нали?
- Да, разбира се. Но, от друга страна, факт е също, че тези издателства не правят достатъчно усилия или нямат условия да достигнат дори до малкото хора, които биха искали да ги прочетат. Не е нормално човек да обикаля половин София, за да си купи "Литературен вестник" например. Смешното е, че дори хора, които се интересуват от подобни издания, нямат навици за абониране. А абонаментът все пак осигурява някакъв стабилен приход на изданията.
- Какъв е бюджетът, който центърът ще отдели за периодични издания в сравнение с този за книгоиздаване?
- Бюджетът на програмата за литература (финансираме всяко заглавие с 50 до 70 процента от сумата, която му е необходима) през тази година е осемдесет хиляди долара, миналата беше сто хиляди. В тази сума, разбира се, влизат и административни разходи. Целият бюджет за периодични издания за следващите две години е около три пъти по-висок от този за книгоиздаване.
- Как ще прецените кои проекти си струва да бъдат финансирани?
- Към програмата има сформиран експертен съвет, който ще заседава два пъти годишно и ще взима решения за финансиране на постъпилите проекти. В същото време програмата работи и с помощта на консултативен съвет, в който участват българските издатели на периодика и разпространители. Те ще имат възможност да дават предложения за цялата програма, да разглеждат проектите предварително и да изразяват мнение, с което хората, които взимат решения за конкретните субсидии, трябва да се съобразяват.
- Някои от тях сами са издатели на периодика за култура. Това обстоятелство не ги ли поставя в деликатна ситуация?
- Когато искаме да съберем най-качествените хора в експертен съвет, ние не можем да им забраним да са активни в своята сфера. За да се избегне конфликтът на интереси, при нас се прилага специална процедура, която представлява международна фондационна практика.
- Не е ли въпрос на личен морал те сами да си забранят да предлагат свои проекти докато участват в комисия?
- Ние сме се опитали да формализираме личния морал. Именно чрез споменатата процедура.

Страницата подготви Симона Мирчева