Организационно събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството

1-2.XII.1988

Из стенографския протокол по реда на изказванията

Михаил Иванов
Владимир Левчев
Едвин Сугарев
Стефан Продев
Николай Василев
Чавдар Кюранов
Блага Димитрова
Димитър Коруджиев
Валери Петров (задочно)
Деян Деянов
Димитър Луджев



Михаил Иванов:
По професия съм физик, работя в Института за ядрени изследвания, не съм още член на клуба, но съм подал молба за приемане в него.
Едно от най-големите престъпления на тоталитарния режим е разгарянето на националната вражда на тази земя. Сега много турци, унизени и оскърбени, изпитват вражда към българите, а много българи казват за турците: "Така им се пада, да си вървят в Турция". В тялото на България е нанесена рана.
Какво да се прави? Аз мисля, че трябва да се направи едно: българи и турци да си подадат ръка. За постигането на тази цел предлагам по инициатива на вашия клуб да се основе Комитет за национално помирение, в който да участват наравно българи и турци, всички, които пожелаят. Нека да се опознаем по-добре, да се разберем по-добре, да се опитаме да си простим и да се помирим.
И така, всекиму своето, както ни е заръчал Апостолът: на турчина правото на свободно избрано име, правото на език, вяра, обичаи, на избор къде да живее и къде да се труди.
Турците политически затворници да бъдат освободени, а българинът да не се страхува, че тази малка и изстрадала земя, на която живеем, с така орязани от историята граници, може да бъде още веднъж разпокъсана.
Ето, за всичко това трябва да се бори Комитетът за национално помирение, така че с общи усилия на българи и турци да загасим огъня на враждата.
Искам да кажа нещо лично за себе си, макар че е малко нескромно. Преди години проф. Иванов установи, че Паисий е имал брат, който се е казвал хаджи Вълчо, виден търговец в град Банско. Аз съм един от потомците на този хаджи Вълчо, така че Отец Паисий е мой далечен прачичо. Дълбоко се прекланям пред неговото дело и съм сигурен, че не му изневерявам, когато казвам, че помирението, ако то бъде постигнато, ще освети още повече паметта му, защото аз зная своя род и език и не се срамувам да се нарека българин. И нека турчинът да знае своя език и род и да не се срамува да се нарече турчин!
Предлагам онези, които искат да вземат участие в един такъв комитет, след събранието да се свържат с мен.

Горе


Владимир Левчев:
Как успя Тодор Живков да се задържи на власт повече от 30 години? На какво се крепеше личната му диктатура? Крепеше се, струва ми се, на умението му хитро да използва един български, може би и балкански недостатък - стихийният индивидуализъм, липсата на развито обществено съзнание, обичаят всеки да тегли чергата към себе си и да не се интересува от другите.
Живков управляваше, облегнат на древната римска максима "разделяй и владей", разделяй, за да владееш, и всички ние му помагахме, като се отдавахме на аполитичност и социална апатия или на дребни битови борби и прагматизъм.
Живков успя да издълбае пропаст между народа и интелигенцията. Сред народа се демонстрираше, че интелигенцията има големи привилегии, привилегиите и богатствата на една шепа говорители и пазители на властта се приписваха на цялата интелигенция.
Създаден беше също така конфликт между дейците на науката и дейците на изкуството - лекари, учители, инженери, физици получават мизерни за качеството на своя труд заплати, а писателите, художниците, кино- и театралните дейци бяха ухажвани от властта.
За некадърното ръководство на стопанския живот се обвиняваше средният ешелон на властта; Тодор Живков, виждате ли, говори смело за преустройството, но по места дребните началници извращават думите му. Както във феодална Русия някога, така и у нас народът се осланяше на батюшка царя и мразеше своите преки тирани - помешчиците. Изглежда, това искаше да постигне Живков във феодализирана България.
Това насъскване на едни съсловия и групи срещу други Тодор Живков постоянно го практикуваше, за да владее обществото.
[...]
Сега пред Клуба за гласност и преустройство, пред независимите движения "Екогласност" и пред всички други сериозни и независими групи у нас стои един много страшен проблем - да се запази единството, без което сме обречени на гибел. Разделим ли се, ще ни владеят отново.
В последната година преди 10 ноември репресиите срещу нас ни обединяваха, както обединяваха много други свободомислещи хора около нас. Върхът на това единство на всички независими групи бе отбелязано по време на екофорума в София. До десети ноември нас ни обединяваха чрез репресии, сега обаче ни грози опасност да ни разединят чрез несъпротивление или чрез интриги. Нашият стихиен балкански индивидуализъм и асоциалност могат да ни тласнат към разцепление.
През последните 20 дни в Южния парк на столицата се създадоха и развиха безброй групи и групички, които дублират дейността си, ако изобщо е ясно каква дейност извършват. Създадоха се даже такива с по 7-8 членове и това явление се разпространи в цялата страна. Това според мен е детска игра на хора, които за първи път през живота си се усещат свободни.
Паралелно с нефункционалното разнообразие от много на брой дребни групи, сред редовете на сравнително по-имотните и най-многобройни движения за демокрация започнаха да се усещат опасни центробежни сили. Рискът от разцепление на опозицията е голям.
Моят апел е такъв: нека бъдем максимално толерантни един към друг, максимално сплотени, нека всеки да потисне своите лични страсти и амбиции, доколкото може, така че да не помагаме на ретроградните сили в управляващата номенклатура, които умеят да действат по живковски, да разделят с най-различни интриги, за да владеят.
Сега целият народ се е надигнал и следи за премахване на чл. 1, ал. II и III от Конституцията и за насрочване и провеждане на свободни избори. По алеите и по улиците се говори само за това. Но ние сме още слаби за избори. Всяка една от новите независими организации има шанс да добие реално присъствие в парламента само ако се обединим в коалиция. Това не значи да се слеем, а да си сътрудничим. Нека на първо време се създаде един координационен център, в който отделните независими движения да обменят информация за дейността си. След това, запазвайки пълна вътрешна автономия и независимост, сдруженията могат да се обединят около няколко общи пункта:
- премахване на чл. 1 от Конституцията за ръководната роля на партията;
- преразглеждане и отредактиране на Конституцията и законите на страната и тяхното превеждане с оглед международните договорености;
- въвеждане на пълна свобода на словото и печата;
- разделяне на трите власти (законодателната, съдебната и изпълнителната) и т. н.
"Екогласност", понеже аз съм негов представител, ще даде възможност на всички други сдружения да присъстват на нашите събрания. Да не забравяме надписа на сградата на Народното събрание, че съединението прави силата.

Горе


Едвин Сугарев:
В доклада стана дума за сондажните разговори с различни други независими сдружения, за някакъв опит за координация или консолидация. Струва ми се, че това е въпрос, по който си заслужава сериозно да се замислим, т. е. в какъв обществен контекст при преговорите с обществените сдружения ще бъде поставен нашият клуб?
Искам да се спра върху този въпрос. Струва ми се, че има различни концепции за преустройство, но от днешна гледна точка вече е ясно, че радикални демократични промени могат да се осъществят само при наличие на колективна и осъзната воля за това, само чрез непрестанен натиск отдолу. За целта е нужно въвличането на широки слоеве от населението в активен политически диалог. Нужни са гъвкави организационни структури, в недрата на които да залягат алтернативни идеи, които да канализират социалното напрежение в конструктивна насока. Според нас тези функции могат да бъдат поети само от съществуващите досега независими обществени формации. Дали обаче всички са способни да поемат подобна роля, е въпрос, който напоследък дава основание за все по-големи тревоги и съмнения.
Не е редно, например, да се мисли, че ниската политическа култура на персоналистично мислене, характерно за голяма част от управляващата върхушка, която в момента се опитва да си измие ръцете с критиката за лошия и добрия ръководител, не се пречупва по някакъв начин и в самите независими организации. Дали тяхното неимоверно размножаване и делене напоследък е само един естествен процес, или тук са от значение вече и конкретни лидерски амбиции, или пък групови опити да бъде постигнат приоритет на всяка цена.
Как би трябвало да се тълкуват непрекъснато избуяващите и далеч небезобидни противоречия между независимите сдружения и вътре в самите тях? И ако е естествено, че консолидацията помежду им е пропорционална на натиска от страна на властта, то естествено ли е дори не обединяването, а простата координация помежду им, самата възможност за диалог да се окажат блокирани от реална и съвсем не безкористна борба за власт?
Най-добре е да се замислим в чия мелница наливаме вода с нашите вътрешни противоречия и нашите взаимни обвинения?
Според нас, тук говоря също като член на "Екогласност", реален диалог и сътрудничество са не само нужни, но и насъщни в настоящия политически момент; и в името на този диалог ние сме длъжни да пренебрегнем всички лични и групови амбиции за водачество, да забравим всички взаимни несъгласия и обвинения.
[...]
Ето защо действително е необходимо да бъде организиран някакъв координационен център около някои съвсем общи положения. Владимир Левчев изброи някои от тях, но аз искам да се спра по-подробно върху чл. 1, ал. II от Конституцията на НРБ именно защото голяма част от членовете на клуба са партийни членове.
Нека се поясня. Не става дума да бъде премахната ръководната роля на партията, а само конституционната постановка, която я определя като единствено възможна.
Става дума за международните договорености, не само за това, че този член на Конституцията е парадоксален от всяка гледна точка. Ако тази партия изразяваше интересите на целия народ, то защо е нужно да бъде това положение застраховано със специален закон? А ако не, тогава този закон е определено антидемократичен. Всяка партия може да има ръководна роля само ако устоява своите идеи в политически диалог с други равноправни партии и организации.

Горе


Стефан Продев:
Драги приятели!
Аз мисля, че днешното събиране има много важно, дори бих казал, съдбоносно значение за съдбата на нашия клуб. И в този смисъл аз смятам, че проблемите и въпросите, които бяха повдигнати, предложенията, които бяха направени, не могат да се решат в рамките на едно-единствено събиране.
За да решим съдбата на клуба, неговия характер, неговата природа, неговото място в обществото, аз мисля, че ние трябва да проведем една много сериозна дискусия и с нея да защитим името на клуба, защото иначе нещата стават малко като на тържествено събрание: изслушваме доклад, изслушваме резолюция, вдигаме ръка и викаме "ура". А тук нещата са поставени съвсем-съвсем сериозно. Ако ние днес застанем изцяло, тотално зад това, което бе предложено, нашият клуб се превръща в партия. Тук няма никакви илюзии. Нашият клуб утре трябва да се организира като политическа партия, да си изработи структура на политическа партия. Но аз не виждам как това нещо може да стане с едно такова събрание, как можем сега да решим съдбата на клуба само с 2 или 3 часа разисквания. Затова ви моля по този въпрос да помислите много сериозно.
Аз съм от онези членове на клуба, които смятат, че клубът трябва да си остане клуб, клубът трябва да остане едно място за широки, задълбочени, тревожни и, както искате ги наречете, обществени дискусии по всички въпроси на обществения живот, включително и по политическите проблеми на тоя живот. Но ако във фирмата на клуба сложим и понятието "политически клуб", изменяме на неговата родилна същност.
Аз разбирам, че ситуацията в страната бързо се развива, аз разбирам, че се променят редица условия, но още е много-много рано да си поставяме едни съвсем максималистични искания и пред себе си, и пред обществото. Например, какво значи в резолюцията това да се деполитизират армията и милицията? Другари, дайте да бъдем реалисти. Разбира се, това звучи много красиво, това звучи много прогресивно, радикално, но ако ние сме реалисти, ще знаем много добре, че това е неосъществимо в момента.
Аз смятам, че е още много рано да се апелира от тази трибуна ние изведнъж да заставаме в такова тотално противоречие с този, както го наричат, висш ешелон, който се опитва да прави преустройство. Мисля, че моето мнение за него вие го знаете. Аз не излизам тук да го защитавам. Въпросът е дали нашият клуб след тези 15-20 дни, които изминаха след десети ноември, има правото изведнъж съвсем тотално да застане на негативна позиция на това, което става в страната. Мисля, че това не е правилно, това не е разумно, това не е мъдро.
Аз смятам, че ние трябва да дадем възможност или шанс на тези, които правят преустройството, да направят нещо. Не искам да кажа, че трябва да се държим пасивно, не искам да кажа, че трябва само да гледаме отдалече какво те правят. Разбира се, през това време ние участваме в преустройството, ние се борим за него, ние ще ги подсещаме, ние ще ги подтикваме, ние дори ще скандализираме тогава, когото трябва. Но ако вие смятате, че те могат да решат изведнъж с магическа пръчка всичко, това е абсолютна измама и заблуда.
Тук сме се събрали интелектуалци и аз много ви моля, мислете сериозно какво трябва да решим тази вечер. Проблемът е прост: или клуб, такъв, какъвто беше замислен и създаден, или политическа партия. Ако клубът ще става политическа партия, мисля, че делото му губи.

Горе


Николай Василев:
След митинга пред църквата "Александър Невски" съм в недоумение как да се обърна към вас, но предлагам да възприемем цялата гама от всички възможни обръщения:
Другарки и другари!
Колежки и колеги!
Дами и господа!
Гражданки и граждани!
Съгласен съм с всичко, казано в доклада на Желю Желев и с проекторезолюцията с изключение на това, с което не съм съгласен.
А аз не съм съгласен със следното: клубът не трябва да се превръща в политическа организация, тъй като това предопределя неговото бъдеще като политическа партия.
Не съм съгласен с определението на Желю Желев, че всички проблеми, с които се занимава клубът, тези 6 кръга проблеми имат напълно политически характер. Това е една напълно погрешна теза. Досега ние се борихме против прекомерната политизация на нашия обществен живот, защото тези, които сваляме сега, които бяха свалени и ще продължим да сваляме, те именно превърнаха всеки проблем в България в политически. Те превърнаха и проблема за развитието на футбола в България в политически проблем!
Всеки от тези проблеми, които ще обсъждаме, има, разбира се, и някои специфично политически оттенъци, има проблеми, които имат политически аспект, моля да се прави разлика между политически проблем и проблем с политически аспект. Това е нещо различно.
Аз не съм за това клубът да се затваря. В никакъв случай! Нека той отвори вратите си, но да не ги отваря за всички, които искат да влязат в него.
[...]
Иначе в България партии ще има, в момента чух, че са 23, могат да станат 230; ще има други сдружения, всичко ще има, но такъв клуб в България вече няма да има. Ако го размием, ако го направим с аморфен характер, ако го превърнем в партия.
Такъв клуб като интелектуална опозиция на всяка власт, дори и на властта на наши довчерашни съмишленици, защото тук има хора, които ще вземат властта.
Да, клубът ни трябва да бъде интелектуална опозиция срещу всяка власт. Това е задачата на клуба.

Горе


Чавдар Кюранов:
Ако има нещо тук, което най-много ме плаши, това е нашият начин на мислене, ординерното мислене - на единия край затвореният клуб, а на другия край масовото движение. И като че ли нищо няма помежду им. А на мен ми се струва, че помежду има много форми, има предостатъчно форми, по които можем да мислим, и аз считам, че една от тях даже ни дава възможност за едно компромисно решение. Какво имам предвид?
Първа възможност: клубът в класическия му образ "кула от слонова кост" - затворен, изолиран от хората и страната. Аз мисля, че ние не можем да приемем такова предложение.
Втора възможност: клуб в кула от слонова кост, свързан централистично като господстващ център с подобни кули в страната.
Трета възможност: свързан федеративно с други кули.
Четвърта възможност: клуб, съответно клубове в страната, към които се създават дружества на приятелите на клуба, студентски дружества към клуба и други подобни форми.
Пета възможност: отворено масово движение.
Шеста възможност: партия. Да, и такава възможност съществува, независимо дали е предлагана или не; така, както беше представена резолюцията, за мен водеше и към такова решение, особено след обясненията, които бяха дадени за т. нар. евентуална "кръгла маса". Така че това е също една възможност, но аз се боя от партия от досегашния тип, защото, така или иначе, много други типове партии не сме измислили още.
Бих искал обаче да се спра на още една възможност. Той, клубът, не може да бъде така затворен, както е сега, а трябва да отвори вратите си, но не трябва да губи физиономията си, не трябва да губи това, което го отличава от всички други движения.
Какви са приликите с другите движения?
Първо, мисля, че всички те (имам предвид неформалните движения) са опоненти на властта със законни средства.
Второ, демократични са.
Трето, борят се за гласност и плурализъм.
Това е казано най-общо. Обаче има и съществени разлики, където клубът трябва да намери мястото си. Той е и трябва да остане средище на мислене, мозъчен тръст, от който да черпят всички демократични движения и сдружения. Не че те не могат да мислят с главите си, не стои така въпросът, но клубът има тая задача и тая специфика - да бъде генератор на идеи, алтернативни решения да предлага, да прави предложения до обществеността преди всичко, а в някои случаи и до властта.
Това мога да кажа по физиономията на клуба от гледна точка на неговата дейност. Но тази физиономия се определя и от членовете му и за мен е естествено преди всичко членовете на клуба да бъдат от средите на интелигенцията, от гнилата, фалшивата, презряната, потиснатата!
Значи ли това, че ако дойде работник, селянин или занаятчия и поиска да влезе в клуба, ние ще трябва да го изпъдим. Разбира се, не значи.
Какъв трябва да бъде критерият?
Николай Василев предложи един критерий - възможността на хората да участват в дискусионната дейност на клуба. Приемам тоя критерий, но мисля, че той може да бъде разширен.
В Пловдив са намерили, според мен, едно интересно решение, като са казали, че член на клуба може да бъде всеки, който е част от интелектуалния потенциал на нашето общество. И аз мисля, че този критерий, както се казва, подлежи на операционализация, може да бъде операционализиран. Затова тук ще влязат и студенти, които не приемахме, за да не ги изключат от университета, могат да влязат и ученици, могат да влязат и други, които са именно част от тоя духовен потенциал на страната.
Сега ще се спра на въпроса за "кръглата маса" и как ние бихме се явили на една такава "кръгла маса". Първо, нека да не се самохипнотизираме и да не се сравняваме точно с нещата, които се развиха в Полша или Унгария. Да не забравяме, че в Полша борбата се води от години, в Чехословакия и Унгария също от години, и то с много по-дебели слоеве интелигенция, отколкото имаме ние, но зад тях стояха мощни движения - работнически, селски, на интелигенцията. А такова движение вече има извън нас, извън клуба - "Подкрепа" - и т. н.
Как ние сега ще се явим, ако би се стигнало до една "кръгла маса"? Ние няма да се явим там с бройки, а ще се явим с качество, ще се явим с идеи, с алтернативен продукт, както успешно беше наречен тук преди малко.
Другите движения и сдружения естествено ще гонят масовост, но ние не можем да ги стигнем в това отношение. Има опасност да набъбнем, а след това да спаднем.
Аз мисля, че пътят на широкото движение или на евентуална политическа партия, това е път на сблъскване, на все по-засилваща се конкуренция с другите, а не път на сътрудничество. Пътят на клуба, запазил своята специфика, е път на съюз и сътрудничество с тези движения, разбира се, на принципна, обща платформа и обща програма.

Горе


Блага Димитрова:
Приятели!
Снощното събрание ме изпълни с противоречиви мисли и чувства. И аз не спах тази нощ. Нека видим сега на сутринта какво съм измътила.
На разсъмване ми се изясни една проста истина: събитията налагат своя логика. Обаждат ми се хора от цялата страна, хора с различни професии и на различни възрасти, с различни отправни точки към промените. Нашият клуб, изглежда, е събудил у всички тях една надежда и ние нямаме право да излъжем тази надежда. Хората очакват от нас да им помогнем, да им посочим правилния път за действие, да обединим усилията им. Би било дезертьорство от наша страна, ако им кажем: ние сме клуб на интелектуалци, нашата задача е теоретична, да обсъждаме...
Поели сме един тежък кръст, нека да го носим до края! Ако някои се дразнят от думата "политически характер", нека го наречем "граждански", но ние сме длъжни да откликнем на повелята на момента, да спомагаме за изграждане в нашата страна на гражданско общество.
Замисълът на нашия клуб при създаването му беше да постави на широка дискусия наболели проблеми на нашето общество, специфични за България във връзка с традициите и историческата ни съдба. Но този първоначален замисъл прераства в по-значителна мисия, пред която ни изправи нашата общественост, очаквайки от нас повече, отколкото може би самите ние сме си поставили за цел. Но едното не изключва другото. Напротив, за да изпълним високите изисквания на момента, ние трябва да съчетаем мисленето с действието, теорията с практиката, в движение трябва да преустройваме самите себе си.
Трудно ще бъде, и на мен ми е много трудно, но щом сме се нагърбили с будителска мисия, трябва да я осъществим. Нашите будители не бяха само теоретици, но и практици.
Би било в духа на безнравствената авторитарна система "разделяй и владей" да се обособим в затворен кръг от интелектуалци, които не допущат размиване с многобройност и многоликост от членска маса.
Как да отговаряме на всекидневните запитвания и обаждания по телефона, на писмата и на запитванията на хора, дошли от София и провинцията, пред вратите на домовете на мнозина от съклубниците? Не можем да върнем от прага всички тези съмишленици, които искат да влеят силите си в трудното дело за спасяване на България.
Владимир Левчев и Едвин Сугарев се изказаха тук с цялата отговорност на съвременници, верни на българската традиция, и те ни подсказаха нещо много важно - че не трябва да дърпаме малката си черга ту насам, ту натам. Най-важното в този повратен миг от историята ни е да обединим духовната енергия на нацията, не да създаваме партия, а да изградим общност от съзнателни граждани. Вместо бюрократичния рецидив, извинете ме, от организация с всекимесечен бюлетин, аз настръхвам от тази дума "бюлетин", предлагам да издаваме на три или четири месеца едно списание, съчетаващо интелектуалното наследство на списанието "Демократически преглед" на Тодор Г. Влайков, "Философски преглед" на професор Михалчев и дори "Мисъл" на д-р Кръстев.
[...]
На страниците на такъв орган могат да се водят и полемики. Покрай тази дейност обаче нашият клуб трябва да включва широки слоеве от населението и затова не трябва да забравя и широката къртовска и черна работа - не за да завземе властта, а за да бъдем един коректив на държавната машина, един амортисьор за болезнените процеси при преминаването към демократичната система във всяка област на живота.
Сигурно ще ни струва много усилия такава пренагласа на съзнанието, но ние нямаме път за отстъпление.
Един колега ми припомни мисълта на Гьоте: "Змия, която не си сменя кожата, умира." Умът, който не си сменя възгледите, е обречен на смърт.
Хайде да не приличаме на змия, превърнала собствената си кожа в усмирителна риза!
И едно обаждане по телефона днес имам за втори път. Преди две седмици една непозната възрастна жена каза, че предоставя всичките си спестявания през целия свой живот, за да се издава една независима печатна творба, например, на две седмици или на месец, или на три месеца, да бъде списание или вестник, тя самата не предлага нищо, нека ние да обсъдим, но тя дава своята материална помощ.
Тази форма на взаимопомощ в нашето общество е едно възраждане на старата наша традиция. Нека да откликваме и да събуждаме още повече у хората тези хубави стари наши български обичаи!

Горе


Димитър Коруджиев:
Аз ще направя съзнателно едно малко по-екстремно изказване. А то ще бъде екстремно защо? Защото времето не чака. А когато времето не чака, както блестящо го каза Блага, човек трябва да може да променя своята линия. Гъвкавостта е нещо, без което нищо няма да можем да направим и това ни го доказа дейността на самия Хавел, от когото вчера получихме телеграма.
У мен се поляризираха две мнения за бъдещето на клуба: превръщането му в политическо движение, което обединява клоновете в провинцията и сродните интелектуални клубове, и сътрудничеството с другите независими движения в един общодемократичен фронт, няма значение как ще го наречем - от една страна, и от друга страна - затварянето на клуба в рамките на един ограничен състав, който ще обсъжда най-важните съвременни проблеми на страната и човечеството.
Аз съм изцяло за първия вариант.
Човекът, който крещеше вчера тук и напусна събранието, ни обвини всъщност в бездействие. Но ако нашето бездействие е било до известна степен оправдано в предишните десетилетия, когато единствената реална съпротива бе неучастието и мълчанието, сега никой няма да ни извини.
Вярно, обстановката не е много променена, дотолкова, доколкото ние не знаем истинските намерения на новото държавно ръководство, но се е променил народът, а това е сто пъти по-важно, тъй като всеки ден се променя и обстановката в източноевропейските страни. У нас се провеждат митинг след митинг, страната кипи. Събитията просто ще ни задминат, така да се каже, ще се състоят и без нас, ние ще изгубим доверието на хората, ще изгубим оня авторитет, който дискусионният клуб натрупа през тази година. Но и за народното движение това е лошо, защото ще го лишим от авторитета на известни имена и най-важното - от задълбочено идейно ръководство.
Много важно е да приемем предложената резолюция. Това ще респектира властта и ще бъде още един повод за надежда за всички независими движения. Но приемането на резолюцията не означава, че клубът не може да създаде структури, в които всеки да реализира своите предпочитания.
Има неща, които трябва да се решават бързо:
- резолюции, приети на митинги;
- спешни политически декларации;
- реакции на различни актове на консервативните сили и т. н.
Тук нашата помощ ще е безценна и тук е мястото на всички, които жадуват за активност, които чувстват, че е невъзможно да стоят спокойно, когато навън лицето на живота се изменя всеки миг. Но ще има обсъждане и на алтернативни предложения за различни закони, особено в икономиката ни, неща, които ще бъдат един по-бавен процес, и там могат да се ангажират хората, на които не са им присърце бурните граждански проявления, още повече, че във всеки случай могат да се създават и комисии в ограничен обхват, чиито предложения да се обсъждат от всички нас и бъдещите членове на движението, едва когато са готови.
За всичко можем да се споразумеем, но едно е важно: да разберем, че партийната власт допуска демократични реформи само когато е притискана всеки ден и всеки час! Никакви илюзии не трябва да имаме в това отношение. [...] Я си представете, че осъмнем една сутрин с вестта, че е паднал Горбачов. Тогава може би за всичко ще е късно, ако демокрацията не е вече свършен факт!
Когато България се демократизира, ние пак ще станем изцяло дискусионен клуб и интелектуална опозиция. Но нека да изживеем първо тоя велик час!

Горе


Валери Петров(задочно):
Поради невъзможност да участвам в събранието лично, изпращам ви тези няколко думи по въпроса, който сякаш е на път да разедини хората от клуба, преди да е започнал да действа пълноценно в новата обстановка след 10 ноември. Тази обстановка естествено изисква клубът да разгърне своята дейност в ширина и дълбочина, сериозно да се активизира. В противен случай той би се превърнал в някакво платонично културно-просветно дружество с твърде слабо практическо влияние върху днешния бурен обществен момент, изискващ упражняването на все по-усилващ се натиск отдолу на хората върху Централния комитет на БКП, започнали промяната.
От друга страна обаче, новият курс към бързо масовизиране и превръщането на клуба в политическа формация с, кажи речи, партийна структура и дисциплина, курс, който се чувстваше отдавна чрез част от клубното ръководство, а сега се проявява доста отчетливо в проектите за програма и резолюция на събранието, не ми се вижда най-правилно. Смятам, че клубът трябва да запази досегашната си същност на група от не непременно напълно единомислещи научни работници, общественици и хора на изкуството, обединени от няколко основни в момента политически идеи - демократизиране на живота в страната, дълбоки промени в структурата на обществото и в екипа на ръководството му, социализъм при истински плурализъм и свободни избори. Същевременно той трябва да разширява броя на своите членове, да активизира дейността си, да налага своето присъствие в обсъждането и решаването на всички важни проблеми на деня, да участва в масови акции, съгласувани с други близки нему по идеи независими дружества и да държи връзка с движенията за демократични промени в СССР и с останалите социалистически страни.
Във връзка с горното мисля, че и предлаганата промяна в името на клуба не е необходима. Струва ми се, че разбирам мотивите на една такава промяна, но според мен е твърде рано за клуба още при първото си събрание в атмосфера на гласност да се отказва от едно име, което, появило се в по-трудни времена, все пак му придава тежест сред обществото.

Горе


Деян Деянов:
Това, което ще кажа, ще бъде силно непопулярно.
Първо, за политическия клуб. Проблемът не е в това - бива или не бива клубът да се превърне в политически, а може или не може. Мисля, че досега това, което наблюдаваме, сочи, че не може. Защо? Защото ситуационно обединените интереси на интелигенцията с напредването на хода на преустройството ще се разбягват, казано най-общо. Това си личи и тук. А как ще се разбягват? Това ще става по няколко различни линии.
Първо, по отношение на стратегическите искания.
Второ, по отношение на различните политически тактики.
Тук беше казано "демокрация", но не беше уточнено коя демокрация: повече демокрация, повече социализъм или буржоазна демокрация?
Аз мисля, че в един дискусионен клуб за политологически и политически дискусии това трябва да бъде обсъждано. Но ако едновременно в един политически клуб се събират хора, които искат буржоазна демокрация, и такива, които искат демократизация в рамките на социализма, това не би могло да доведе до нищо. Това са стратегически различни искания всъщност.
На второ място стои въпросът за политическите тактики. Лично аз мисля, че ще бъде уместно като стратегическо искането за многопартийна система, и при това с алтернативни програми, както ще бъде уместно да бъде прекратен и спрян монополът на марксистката философия. Ще бъдат и двете неща уместни за социализма и за марксизма съответно. Казвам го, тъй като аз съм марксист. Но искам да кажа, че тук има различни тактики, фактически и по тези тактики ние ще се различаваме и вече вероятно се различаваме.
Трето. Лично според мен един политически клуб ще означава да бъдем по някакъв начин заинтересовани политически, а ние в момента имаме интерес от незаинтересовано мислене. Това е ключово важно.
Ние имаме необходимост от алтернативни модели, от интелектуална диагностика на сложната политическа ситуация, в която сме поставени в момента.
Значи, политика да, но това да бъде интелектуална политика. Тогава, когато имаше репресии срещу хората от клуба, клубът беше принуден да не прави само интелектуална политика; и ако в бъдеще отново има репресии, той отново ще бъде принуден към това. Сега ситуацията не е такава, или все още не е проверено дали е такава.
Лично според мен това, което трябва да се каже оттук нататък, е, че реална политика е възможна само при политически реализъм. Във връзка с това ще направя пет предложения, и то напълно конкретни. Какви са те?
1. Този клуб, ако говорим за отношенията му с другите клубове, да бъде клуб на интелектуално посредничество между тях, да бъде клуб за взаимни контакти на интелектуално ниво, да бъде клуб за евентуално интелектуално посредничество между неформалните движения и политическото ръководство на държавата. Това нещо нашият клуб ще трябва да го направи.
2. Това не трябва да бъде политически клуб, а клуб за политически и политологически дискусии.
3. Следователно, от казаното дотук става ясно, че името на този клуб не трябва да се променя.
4. Напълно съм съгласен с предложението на Николай Василев и с неговото изказване.
5. От казаното досега следва, че не може да има усъвършенствания и поправки към тази резолюция. Аз мисля, че трябва наистина да се направи някаква алтернатива на тази резолюция.

Горе


Димитър Луджев:
[...] Основните средства, чрез които хората на умствения труд могат да влияят на обществения живот, са тяхната професионална работа, просветителска дейност, лична и гражданска позиция. Но ако ние тук сме се събрали, то е за да обединим своите възможности и усилия за целенасочени действия, да бъдем независима сила, от която обществото се нуждае, защото то е болно и ненормално, защото е политически незряло, защото хората нямат доверие на властта, управляващите си имат своите интереси и затова трябва да има една обществена сила, която да посочи как и по какъв начин у нас, в България, ще извървим пътя към демокрацията; и не само да посочи, но и да се запретне да работи, защото демокрацията не само се иска, тя се прави. Това е политическа цел и политическа работа.
[...]
Със своя морален капитал, политически опит и граждански престиж клубът може и трябва да стане инициатор на движение на реформи и демокрация, като негова непосредствена реална цел според мен е приобщаването на по-широки среди предимно от интелигенцията към независима професионална и обществено-политическа дейност.
Едногодишният опит показа, че за таази цел клубът се нуждае от:
1. Добре разработена програма, която да има значението на обществена алтернатива.
2. По-ефикасно работеща организация, която да преодолее сегашната инертност, да осигури по-активна позиция в смисъл предлагане на критични оценки и алтернативни решения, а не просто да следва хода на събитията.
От тази гледна точка необходимо е клубът да се превърне в недалечно време в движение или федерация на автономни професионални и обществени сдружения, които подкрепят неговите програмни цели със или без формално членуване. Сдруженията могат да имат собствени цели и задачи. Практически сегашният членски състав на клуба би могъл да се конституира в групи по интереси: професия, дискусионни клубове, ако щете, и пр., които да обсъждат въпроси от тяхната компетентност и обществени проблеми, по които да излязат с критични оценки и оперативни предложения.
Подобни задачи могат да имат и други сдружения и обществени комисии, граждански комитети и пр., както и клубовете в провинцията. Те могат да приемат членове, да имат своя територия на действие, да разпространяват свои документи самостоятелно и да ги представят чрез своите представители в управителния съвет на клуба или в негов по-разширен състав с участието на представители на клубовете в провинцията.
Във всички случаи устройството на клуба трябва да е просто, функционално, да елиминира възможностите за манипулации и монополизъм, да стимулира и осигурява приноса на повече хора в повече направления, а също да има демократизъм в работата, подобаващ на движението, което се бори за демокрация.
По този начин ще бъде възможно да се разработи и оформи в недалечно време една добра програма, да се разработят проекти по твърде сложни проблеми, каквито са промените в избирателната система, нова конституция, промените в гражданското и наказателното право, закон за печата, закон за сдруженията и т. н., за икономическата стратегия, за реформите, за собствеността, за кооперациите, националния въпрос и пр.
[...]
При такова обществено-политическо отграничаване ние бихме могли да пристъпим към координация с другите движения. Създаването на подобно движение ще подпомогне процеса на еманципация на интелигенцията и гражданското общество от властта и от политическия монопол, от ръководството на БКП, което няма да стане само с отменянето на един или два члена от Конституцията. Така ще могат да възникнат и онези независими граждански структури и платформи, които се очакват; ще могат да се откроят компетентни и уважавани личности, които ще са толкова необходими в съревнованието по време на изборите за избиране на народни представители и създаване на компетентно Народно събрание, компетентно, а не партизанско. Тогава пак ще се съберем да видим какво да правим по-нататък.

Горе