Млад балкански театър III

Заглавието на македонското представление "Тхе ловер", създадено от Зоя Бузалковска в Драмски театър, Скопие, е ироничен буквален превод от Пинтъровото "Тhe Lover". Така, както и заглавието на словенското представление на Севастиан Хорват "Ion" идва буквално от Ionesco. И двете представления се занимават с (не)възможността за комуникация между хората. Тук свършват общите им интереси. Оттук нататък разстоянието от Македония до Словения е най-малкото, което ги разделя. Македонското представление е сантиментално, първичноемоционално и много ярко цветно като сценична среда. Словенското обратно - е емоционално овладяно, дискретно чувствено в интонацията на сценичните персонажи, графично, строго, с много финес в използването на цветове (само чрез монитор в дъното на сцената).
След като стана ясна невъзможността за разбирателство и в несемейната, и в семейната хетеросексуална двойка (чрез буквална интерпретация на "Любовникът" на Пинтър като кухненска семейна драма), и в хомосексуалната мъжка двойка, представлението ни предложи "Нарру end", хармонизиране на междуличностните отношения по образеца на една хомосексуална женска двойка. Далеч от подобен оптимизъм бе словенското представление. (Не)възможността за общуване бе изцяло рефлексирана чрез съмнението в езика, в говоренето. Тук Йонеско беше интерпретиран сякаш чрез Бекетовото "Не-аз". Човекът като говорене, като немлъкваща уста, опитваща себе си да накара да замлъкне. Трима мъже и три жени в черни костюми с микрофони, разположени един до друг в редица, се търсеха в/чрез говоренето, интонациите, образите (също "изговаряни" от монитора в дъното на сцената) от въображението си. Аскетично, поетично, статично, представлението изследваше човека и общуването така, както и беше изписано върху монитора: като "може би насекомо под увеличително стъкло". Увеличителното стъкло беше, разбира се, сцената и динамиката на говоренето. Македонското представление рязко се отделяше със своята буквалност, телесност, разточителност, ярка цветност и характерна емоционалност. Словенското бе много по-близо до един универсализиран европейски театрален език. Гореизразеният контраст между двете представления не бива обаче да се чете буквално - като единствено изказващ успешното словенско представление. Чрез него бе по-важно да се прочете различното преживяване на човешката ситуация от младия балкански театър чрез интерпретация на съвременни драматургични текстове. За разлика от моя "сериал", балканският фестивал на младия балкански театър завърши отдавна и вече бе описан в пресата като успешен. Най-често отправяното пожелание беше за по-прецизна селекция. Не съм убедена, че изборът в нашия млад театрален балкански регион е особено широк. Допускам, че представеното в София е най-общо представително за младия театрален балканец. Според официалната програма (с изключение на "Сънят на Одисей", режисьора Явор Гърдев, за което вече съм писала - вж. "Култура", бр. 44 от 7 ноември 1997 г.) се оказа, че театърът на младия балканец е доста безбурен, а неговата Итака се нарича Европа.

Виолета Дечева