Носталгия по старите мехове

Нашата телевизия има неизменното качество да предизвиква носталгия - т.е. нейното настояще да ни обръща към миналото, вместо към бъдещето. Вероятно поради качеството на живота ни. Това, че положението в националната телевизия и дори в частните канали, не изглежда да се подобрява - а напротив, едва ли е само някаква привидност, макар вероятно песимистичният ни поглед към живота да не се е променил особено в последните 30-40 години, когато обещанията за светло бъдеще се замениха с тези за светло минало и дори беше написана пиеса с подобно заглавие. (Която - ако е имала постановка по нашата телевизия? - в известен смисъл не е било нужно, защото самото заглавие я изчерпваше.) Гледайки например представянето на прогнозата за времето по Нова телевизия, си спомняме как ставаше това преди три-четири години и носталгията пак ни хваща. Сега говорителките монотонно предлагат спуснатия отгоре, от метеоролозите текст, а техните хубавички лица някак се насилват да стоят набраздени в бодро усмихнатите си гримаси; учтиви, но явно нежелаещи да ни занимават с напразни обещания. По-рано хубавичките създания се криеха под разни чадъри и дъждобрани, предсказваха "на карта" и т.н. Бяха свежо-дървени в поднасянето на прогнозите, но освобождаваха бъдещето на българина от иначе фаталните за него окови на четирите сезона. "Времето беше такова", както беше казал някой. Имаше крехка вяра в промяната, която трябваше да дойде от само себе си, като неизбежен нов сезон или просто движение на облаците. Времето сякаш беше иззето от злия застой, беше отключено в своята цикличност и линейност. После обаче затвориха "фабриката за илюзии", както друг каза, така че промяната остана вътре в нас и ние в нея, или по-точно се превърна в чисто наша функция. Така отново изпаднахме в песимизъм и носталгии.
Същевременно вестниците продължават да ни занимават с прогнози - обикновено мрачни - относно бъдещето на този или онзи телевизионен водещ като такъв. Току прекратяват предаванията на Михнева, Снежана Атанасова, освобождават Гарелов; впрочем това важи и за ръководството. Въобще нашата телевизия се прави от вестници. Те са (полу)свободни и затова манипулират с (полу)информациите си телевизионното пространство, напълно лишено от (полу)свободно предвижване на (полу)информация. Впрочем, дори и да се сбъднат прогнозите, изричани, именно за да се сбъднат, с какво ще бъдат заместени горепосочените лица и техните предавания? Предсказанията в тази насока са още по-мъгляви. Във всеки случай едно сравнително ново предаване, с нови персони, като "24 квадрата", надминава всичко останало по досада, безумен наивитет и същевременно - предпоставеност, претенциозност. Благоразумно то беше преместено от по-късните в малко по-ранните часове на неделната вечер, а разумното беше въобще да отпадне в този си вид. То дори не може да бъде привидяно под формата на някакви мехове и вино, както и да насочва към парафразата на близки асоциации.

Ромео Попилиев