Игнацио Лойола (1491-1556) в превод на Александър Гънгов издаде "Натурела". Това е първото сериозно представяне на основателя на йезуитския орден на български език. В книгата са събрани основните му трудове: "Духовни упражнения", писани в продължение на двадесет и шест години; "Автобиография"; "Обсъждане на бедността"; десет от общо 6816-те му, събрани в 12 тома писма; и, със значителни съкращения, "Основни правила за устройството на Обществото на Иисус" и "Духовен дневник".
Ето какво гласи прочутото "Предположение" от "Духовни упражнения": За да могат наставникът и упражняващият се да извлекат повече полза и да получат по-голяма подкрепа, необходимо е да се предположи, че всеки добър християнин ще бъде по-скоро готов да схване в добър смисъл думите на ближния, отколкото да ги порицае. И ако не може да ги спаси, като ги разбере в добрия смисъл, нека попита ближния си в какъв смисъл да ги разбира и ако ги разбира в лошия, да го поправи с обич. А ако и това не е достатъчно, да опита всички подходящи средства, така че като ги схване в добрия смисъл, да ги спаси."
Водени от този съзидателен принцип, трябва да разбираме великолепното издание на "Натурела" не като форма на скрита католическа пропаганда, а като сериозно представяне на един автор, повлиял върху развитието на западната култура през последните столетия.
Още повече, че за мнозинството българи знаенето за Игнацио Лойола не отива по-далеч от романа на Димитър Димов "Осъдени души".

С. М.

Игнацио Лойола, "Избрани съчинения", Превод и встъпителна студия - Александър Гънгов,
Художник - Андрей Рождественски, София, 1998