Алф, върни се и озапти истериците

Няма нищо ненормално в това по един успешен тв сериал да се направи кинофилм, даже напротив. Примери много, а парите от тях - и те много. "Досиетата Х", с армия от милиони фенове, също се пренесе на големия екран заедно с титулярния си сценарист Крис Картър и обикнатите изпълнители Дейвид Духовни и Джилиан Андерсън. Режисьорът Роб Боумън и той е бил част от екипа на сериала.
Авторите на кинофилма правилно залагат на печелившата телевизионна система. Агент Мълдър си остава интуитивистът артист, а агент Скъли - рационалният учен. Двамата пак нонстоп спорят по въпроса за паранормалните явления, но и перфектно се допълват в тежките ситуации. Чувственият елемент отново се прокрадва помежду им, без да се стига до край, за да се пита публиката: абе, тия кога най-накрая ще се целунат?! В следващия филм, може би, защото финалът на този е отворен и обещава продължение. Или в по-следващия.
Дотук всичко около "Досиетата Х" е добре, но сетне... Предимството на киноверсията пред тв оригинала е единствено във възможността да се наблегне на визуалните ефекти, както и става. Обаче днес вече кой се шашка от технически фокуси. И на кой му дреме, че операторът Уорд Ръсел снима виртуозно. Ами че ако не снимаше така, той просто нямаше да работи в Холивуд. В съдържанието е истината, а тук то е като вода в пробита кофа. На туй отгоре и водата е плесенясала - помните ли колко филма сте гледали с извънземни изроди, които напират да сразят хората? Как да помните, след като през седмица ви сервират подобна постановка. И мен ме занимават не толкова самите бледи "Досиета", колкото американската филмова тенденция, част от която са и те. А тя е "апокалипсис сега". И истеричаво търсене на враг, в битката с който прогресивните янки да блеснат, да веят знамето на прословутата си "мечта", а народът да аплодира спасителите си, дъвчейки пуканки. Някога това беше Съветският съюз - наистина корав съперник. После, след ликвидирането на империята, нещата се усложниха. Опита се с Ирак покрай войната в Залива, с кубински фанатици, колумбийски наркотрафиканти, ислямски терористи, руски мафиоти, но те са слаба ракия, няма го ужасът от Голямото зло и опиянението от Голямата победа. Всепомитащите Годзили и други чудовища също не вършат кой знае каква работа. И какво остава? Естествено, че извънземните. Те са огромно тайнство за човечеството, което значи, че са идеални за плашило. А кому са нужни плашила? На ония, дето знаят, че киното е съвършен механизъм за манипулация, дори и в най-инфантилните си проявления, каквито са този тип филми. Те, макар и уйдурдисани, насаждат у инертните маси страх на клетъчно равнище и също такава сляпа вяра в героите, които ще ги избавят от апокалипсиса. А този страх и тази вяра са добре дошли в други случаи, извън киното.
Единственият филм за "зелени човечета" в последните години, който се къса от апокалиптичната тенденция, е "Контакт". А навремето беше друго, срещаха се и добри извънземни. Можеш ли да забравиш онзи сладур И Ти, който излъчваше божествена чистота. Или Алф - може би най-симпатичното копеле, пръкнало се във Вселената. Те караха хората да мечтаят за красиви близки срещи от трети вид, а не да сънуват кошмари.
Кога ли ще се върне Алф, за да озапти истериците...

Борислав Колев