Оригиналът и неговото копие

Онова, което България не успя да извърши 10 години след началото на демократичните промени, бе да се помири сама със себе си, да осмисли собствената си история и да превъзмогне комплексите си: че е държава със славно минало и безславно настояще; че в историческата въртележка на годините е правила по-често грешни избори; и че на границата между века на сантименталния хуманизъм и века на рационалните технологии тя продължава да стои в безвремието на своята емоционална обърканост.
Объркването, психологически обяснимо след десетилетията тоталитарно управление, доведе до социални сътресения и до трусове в държавната администрация. И ако те бяха донякъде логични в началото на прехода, десет години по-късно показват късогледата неспособност на всички гастрольори във властта да гледат напред от висотата на своя пост, а не на своята персона. Така персоните във властта неизменно попадаха в последния капан на бившата номенклатура - да разчистват стари сметки с нейните фантоми. Да прочистват терена за своето управление, минирайки процеса на националното единение. Лустрационните текстове в закона за държавната администрация напомнят именно за отминали фантоми.
Лустрационните текстове в закона съдържат и една невъзможна претенция - обосновани като носители на моралния жест на прочистването, да се прострат отвъд правната логика на модерното европейско законодателство. Не случайно цялата лексика на публичния дебат около приемането на този закон подмени юридическите аргументи с нравствено-етични категории. Председателката на парламентарната група на ОДС заяви, че "В този текст има по-скоро морална оценка за това общество, в което сме живели преди 1989 година." И не отчете, че законът ще влезе в сила през 1999.
А председателят на правната комисия в парламента, за да защити философията на Закона за държавната администрация, използва най-нецелесъобразната от правна гледна точка дума - "целесъобразност". Забравяйки, че този аргумент гротескно повтаря политическата философия на победилата през 1945 година комунистическа партия, която "в името на народа" по целесъобразност дискриминираше народа. Години наред пречка за професионалната реализация на хората беше тяхното буржоазно минало. Те бяха отстранявани "по целесъобразност". Половин век по-късно критерият за професионална пригодност остава по същия начин късогледо партиен. И целесъобразен. Разликата е в обхвата на бъдещите поражения. Какво тук значат някакви си личности! Приликата е в показността на настоящите намерения.
Онова, което България не успя да разбере след 10-те преходни години, е, че печелившо е помирението на хората със собствените им грешки, помирението на хората един с друг и помирението на днешния ден с вчерашния. Противното означава обреченост на утрешния ден, който става заложник на болезненото вторачване в миналото.
А миналото притежава една безспорно неотменима характеристика - то не може да бъде поправено, нито може да бъде подменено. Единственото, което може да се случи, е миналото да бъде повторено. И както показва човешкият опит, всяко повторение на онова, което е било, обикновено се явява като по-лоша вариация на оригинала.

Еми Барух
(Излъчено по Дойче Веле)